Алармени системи

Подбор на компонентите и специфики при проектирането на системите

При охраната на жилищни, административни и обществени сгради се използват различни видове алармени системи, предназначени да откриват и сигнализират за наличието на опасност или необичайно състояние в охраняваната зона. По-сложните алармени системи имат и допълнителни функции, сред които задържаща и възпираща; контролно-пропускателна; доказателствена (подпомагаща идентифицирането на нарушителя), информационна и самодиагностична. Сред базовите изисквания към тези системи са надеждната работа, при която се идентифицират всички възможни случаи на нарушения и своевременното предизвикване на алармен сигнал при опит за проникване на нарушител.

Основно място в групата на алармените системи заемат сигнално-охранителните системи срещу проникване и взлом и периметровите системи за охрана на външен и вътрешен периметър на обекта. От своя страна, сигнално-охранителните се разделят на две групи: конвенционални и адресируеми системи. При избора на конкретен вид система и при нейното проектиране се вземат под внимание вида на обекта, изискванията на инвеститора, броят, височината и обема на помещенията, както и подстъпите и входовете към обекта, и наличието на стъклени и отваряеми части. След уточняване на посочените параметри се конфигурира подходяща за конкретното приложение сигнално-охранителна система. Изборът на компоненти на системата - контролен панел, датчиците, устройствата за звукова и визуална сигнализация, също се съобразява със спецификите на охранявания обект.

Избор на контролен панел
Изборът на този елемент от системата е необходимо да бъде съобразен с броя на зоните в обекта. Ако системата е конвенционална, всяко устройство трябва да индикира отделна зона. По този начин се получава информация откъде е сработила системата и при евентуални фалшиви сработвания могат да се предприемат адекватни и бързи действия. От значение е и броят на секторите - участъците, които могат да се обособят като отделни системи, позволяващи да се поемат самостоятелно под охрана. Вземат се под внимание и възможните начини за комуникация с централната станция за автопатрулна охрана и със собственика на обекта, както и начините за управление на системата. Управлението се осъществява чрез клавиатурата на контролния панел, която може да бъде с LCD екран, визуализиращ състоянието на системата с текст или графични символи, или да е със светодиодна индикация. От значение е и мястото, на което ще се монтира панелът. То трябва да бъде скрито и максимално защитено от посегателства.
По отношение на захранването на системата се препоръчва то да бъде на отделен токов кръг, защитен с автоматичен прекъсвач и да се резервира с акумулатори, позволяващи автономна работа на системата минимум 24 часа.

Избор на датчици
Датчиците в системата следят един или няколко параметъра на наблюдаваното състояние и по тяхната стойност съдят за отсъствието или наличието на алармено състояние. Стойностите на параметрите в нормално състояние се знаят и в модерните системи са предварително записани и запомнени. На базата на получените сигнали, обработващото устройство установява дали трябва да бъде генерирано алармено съобщение или не. Отношението на максималния и минималния обхвати на регулиране на чувствителността на детектора не трябва да бъде по-голямо от 3:1.
Детекторите трябва да отговарят на изискванията за надеждност и трябва да са преминали нормативно определените тестове - изпитване срещу саботаж, въздействие на топлина, студ, удари и вибрации, електрически импулси, електростатичен разряд, електромагнитни полета и др.

В алармените системи се използват следните видове датчици:
Пасивни инфрачервени датчици - използват се за вътрешна охрана на помещенията. Най-съвременните модели различават видовете присъствие в помещенията и не генерират алармен сигнал при наличието на животни и други домашни любимци до определени килограми.
Контактни датчици - използват се за охрана на врати и прозорци от неправомерно отваряне. Имат важно значение за правилното програмиране на контролния панел.
Акустични датчици - тяхната функция е да регистрират счупването на прозорци и стъклени витрини.
Вибрационни и сеизмични - реагират на определен тип вибрации и удари по защитените повърхности. В този клас устройства има микропроцесорни датчици, които могат да бъдат настройвани по отношение на броя и силата на ударите.

Микровълнови - могат да бъдат активни и пасивни, използват се основно при изграждане на външни и вътрешни периметрови системи.
Ултразвукови - използват се основно при изграждане на системи от висок клас, например охрана на трезорни помещения.

Комбинирани датчици - комбинация от инфрачервен и микровълнов датчик, която носи много висока сигурност и ниско ниво на фалшиви сработвания.
Активни инфрачервени бариери - активни устройства с предавател и приемник, използващи се при охрана на външен и вътрешен периметър.

Датчик за наличие на вода - детектира наличие на вода, използва се в помещения с вероятност от наводнения.
Пожароизвестителни датчици - интегрират се в домашните охранителни системи и чрез релейна основа се свързват към контролния панел.

Връзките между датчиците и контролния панел се осъществяват с електрически проводници по две различни схеми: радиална или пръстеновидна. Радиалните са по-елементарни и не изискват отделни средства за идентификация на датчика, който подава известието. Това не се налага, тъй като самият лъч носи своите координати. При по-големи контролирани пространства, обаче, системите значително се оскъпяват от проводниковите връзки, които при лъчеобразна структура изискват много кабели. В пръстеновидните охранителни системи с един чифт проводници се обхождат всички датчици. Те се използват, когато системата обслужва голяма територия и е икономически неизгодно централното устройство да се свързва с толкова много и дълги проводници. Проблемът в пръстеновидните системи е как да се идентифицира датчикът, който сигнализира. За целта се използват т. нар. адресируеми датчици. Комуникацията между датчиците и централното устройство се осъществява по предварително приет протокол. Информацията се предава по същия кабел на електрозахранването, но по отделен чифт проводници. Във всеки контур програмно могат да се дефинират зони, които обхващат избран брой датчици, охраняващи специфични части от целия обект. В аналоговите адресируеми датчици централното устройство постоянно обменя информация за стойностите на наблюдаваните аналогови величини, като сканира всички елементи последователно. Контролният панел изпраща по веригата команда с адрес. Датчикът приема командата и връща информация за своя адрес, тип и състояние. Системата е циклична, но може да се организира и като циклично-спорадична.
В последните години много от световните производители на охранителна техника се ориентират към производство и на безжични охранителни системи, подходящи при обекти, в които не е предвидено предварително окабеляване.

Устройства за сигнализация и комуникация
Проектирането на системата изисква подбор на устройства за звукова и визуална сигнализация, както и избор на най-подходящия начин за пренос на сигналите. Необходимо е да се предвиди външна и вътрешна сирена в обекта. Силата на звука на тези устройства в повечето случаи е достатъчна, за да предотврати кражба. Също така, трябва да се предвиди начин за известяване на фирмата за централизирана охрана. Преносът на сигналите може да се осъществи по радиопредавател, телефонен комуникатор или TV комуникатор, който предава видео образ, съобразен със зоната, от която е сработването на системата. Също така, някои от предлаганите на пазара СОТ-панели имат възможност за мобилна връзка през Интернет или през GPRS мрежите на мобилните оператори за предаване на алармени сигнали и отдалечено администриране. С помощта на GPRS интерфейсна карта системата може да бъде свързана с контролен център или PC с инсталиран софтуер за отдалечено програмиране (RPS). Защитата е осигурена посредством потребителско име и парола или защитен IP-тунел (VPN). Мобилната Интернет свързаност дава възможност връзката да бъде наблюдавана постоянно, като прекъсванията на свързаността се откриват и докладват в рамките на няколко минути. Решението е подходящо за осигуряване наблюдението на обекти, за които не може да се осигури телефонна линия или мрежова връзка.