Арх. Петко Йовчев

Възможности на наложили се платформи за управление в областта на сградната автоматизация

Поддържането на комфортен микроклимат в сградите при възможно най-ниски експлоатационни разходи, днес е въпрос не само на правилен подбор на подходящото оборудване за климатичната, отоплителната и вентилационната инсталация, но и на оптималното им управление. Все по-голям брой от мащабните многофункционални сгради разполагат със система за автоматизирано управление и контрол на сградните инсталации - отопление, климатизация, осветление, системи за сигурност и т.н.

Специално в областта на климатизацията на сгради, автоматизирани платформи позволяват успешно да се поддържат подходящите параметри на микроклимата паралелно с енергийноефективната й работа.

Оптимизират енергийните разходи
Цел на всяка система за сградна автоматизация е да осигури успешно управление на инсталациите и да оптимизира оперативните разходи за поддръжка на сградата. Съвременните решения осигуряват непрекъснат мониторинг на всички параметри в сградата, имащи отношение към комфорта и безопасността на обитателите, от една страна, и на енергийните потоци, от друга. Сред най-важните предимства от използването им е огромната свобода за настройване на параметрите на микроклимата, която осигуряват.
Сред най-широко използваните платформи за управление и контрол на климатични инсталации са системите за сграден мениджмънт, популярни у нас с абревиатурата BMS (Building Management System). Известно е, че те представляват отворени, модулни, йерархични автоматизирани системи за мониторинг, контрол и управление. В областта на сградната автоматизация широко се използва и мрежовата платформа LonWorks, чийто комуникационен протокол е наречен LonTalk и фигурира като един от физическите слоеве, респективно слоеве за свързване на данни, на протокола BACnet. Когато се говори за сградна автоматизация не бива да се пропуска и стандартът за изграждане на интелигентни комуникационни мрежи European Installation Bus (EIB). Тъй като решенията, базирани на посочените стандарти, осигуряват автоматизиран контрол и управление на всяка сградна инсталация, в почти всички случаи климатичната инсталация е само една от всички управлявани подсистеми.
Сред най-често използваните системи за централна климатизация, чиято работа може да бъде контролирана с автоматизирана система, са: многозоновите системи, системите с въздухоохлаждаем водоохлаждащ термопомпен агрегат (чилър), покривните климатици (Rooftop) и централизираните климатични системи. Доколко използването им е рационално зависи от спецификите на сградата и изискванията към параметрите на въздушната среда в отделните помещения.

Какви са очакванията ви за следващата 2010 г.?
Трудно е да се прогнозира. Зависи от момента на появата на първите устойчиви сигнали за преодоляване на рецесията в международен план. Някои икономисти вече виждат “светлина в тунела” в икономиката на САЩ, което е свидетелство за доста бърза реакция. Вероятно европейските икономики ще преодолеят този стрес малко по-бавно, но очаквам до края на годината да са ясни инструментите, необходими за преодоляване на стагнацията.

Смятате ли, че държавната намеса в сектора строителство е наложителна и положителна?
Ако държавата се държи пазарно, в намесата й не би имало нищо лошо. Държавата като инвеститор в инфраструктурни обекти, обществени сгради и други проекти от градската среда безспорно е сериозен играч на строителния пазар. Не би било добре, ако в този труден момент държавата се държи непазарно. Имам предвид, ако налага много ниски цени, които биха декапитализирали дружествата, или невъзможни срокове за изпълнение, което рязко би влошило качеството на изпълнение. Генерално, участието на държавата на пазара играе ролята на регулатор. Със своите механизми, тя би могла да балансира и насочва развитието на пазара в определена посока. Няма нищо лошо в това държавата да се възползва от момента и да придобие активи, които в предходните години биха стрували доста скъпо.

Напоследък темата за устройствените планове в големите градове е много актуална. Каква е позицията на КАБ по въпроса?
От повече от две години КАБ е инициатор и автор на Наредбата за архитектурните конкурси, която е обвързана със Закона за обществените поръчки. Позицията ни е синхронизирана с колегите от Камарите от други европейски държави. Съветът на архитектите на Европа има многобройни срещи и с Европейската комисия, и с Европейския парламент. Позицията му е изразена в специален документ за устойчиво развитие на градовете и обществата. Целта е да се обърне необходимото внимание на културно естетическия и ментален аспект на архитектурата и градоустройството, както и на качеството на жизнената среда. Създаването на ред за архитектурно проектиране по определен проект, особено когато той е възложен от държавата, категорично е един от основните пътища за постигане на високо качество. За съжаление вече две години чакаме наредбата да бъде приета от Министерски съвет.

Имате ли надежди наредбата да бъде приета от този парламент или ще чакате следващия?
Доколкото съм информиран, наредбата е минала през Министерски съвет със забележки и е върната за доработване. Смятам, че не съществуват пречки това правителство да приключи въпроса. Междувременно бяха проведени доста търгове по Закона за обществените поръчки за общественозначими проекти. По стария начин. Не казвам, че спечелилите са слаби проектанти, но е редно конкурсите да бъдат състезание на идеи, а не на цени и на срокове. Ние стоим твърдо зад убеждението, че когато става въпрос за поръчки, изпълнявани в публични зони и с обществени средства трябва да се промени старата схема. Новата наредба урежда и въпроса с конкурсите, организирани от частни инвеститори, когато проектите се изпълняват на важни, структуроопределящи за градовете места.

За момента, обаче, архитектите често са обвинявани за унищожаването на паметници на културата или строителството на архитектурни недомислици.
Когато говорим за една демократична държава, трябва да се съобразяваме с буквата и точката на закона. За съжаление законодателството допуска да се вземат решения и да се изпълняват проекти, без да се поиска мнението на специалистите, на експертите по дадения въпрос. В този смисъл, борбата ни като камара е да бъдат усъвършенствани законите, така че да се изключи неспазването им. Това е изключително трудно, тъй като големите икономически групи имат силни лобита. Знаете, че инвеститорите не обичат и често не приемат намеса в работата си. В същия момент, самите инвеститори не са достатъчно образовани, за да преценяват кое е правилно и кое не.

Но никой не обвинява инвеститорите!
Архитектите могат да имат най-доброто за определения казус мнение, но то трябва да е защитено със съответните законови лостове, т.е. да има причинно-следствена връзка между позицията на професионалиста и изпълнението й. Ако законовият аспект не е наличен, мнението на архитекта става пожелателно. Тъй като обществеността не е запозната в дълбочина с днешната роля на архитекта в строителния процес, никой не обвинява инвеститорите, а архитектите. За съжаление, това е състоянието на бранша в момента.

Имат ли българските фирми мащаба, опита и познанията да бъдат главни изпълнители на големите проекти с държавно участие у нас?
Интересен въпрос. Мнението ми е, че около 50 - 60% от големите проекти, изпълнявани у нас, са по възможностите на българските фирми. Отделен аспект е до каква степен навлизането на чуждестранни фирми - изпълнители и проектанти, може да повлияе на нашия пазар. За мен огромното предимство на пазарната икономика е именно възможността за избор. Нека имаме предвид, че идвайки в България, една чуждестранна фирма няма как да работи изцяло със собствена техника и работна ръка. Наемането на български подизпълнители на практика е безплатно обучение и ноу-хау. Не бива да забравяме, че има неща, които българските компании нямат познанията и опита да правят. Разбира се, механизмът би следвало да е регулиран така, че българските фирми да не страдат от навлизането на чуждестранните изпълнители и проектанти, защото от това би пострадала българската икономика.

Поддръжник ли сте на известна доза протекционизъм в избора?
Не трябва да се страхуваме от състезанието между чуждестранните и българските изпълнители. В крайна сметка ползата би била за всички нас, защото резултатът ще бъде строителство на красиви сгради в България. От състезанието биха спечелили и българските фирми, тъй като в стремежа си към оригиналност и високо качество, те ще се развият. Не бива да забравяме, че българският пазар е сравнително евтин. Следователно, стойността на строителния продукт е относително ниска, поради което чуждестранните фирми трудно биха могли да плащат на техните работници очакваните трудови възнаграждения. Този момент е много по-стресиращ за тях в собствените им държави, защото по смисъла на европейските закони български фирми вече могат да работят навсякъде в Европа. Това е и причина да бъдат много конкурентни.

Освен като цена, конкурентни ли сме и като качество?
Дори и качеството да отстъпва, цената е толкова атрактивна, че българските фирми са много конкурентни. Не мога да видя реални основания за притеснението на някои наши колеги от чуждестранните компании. Да, те идват тук, но какво ни пречи и ние да погледнем в техния пазар. Другият въпрос е, че притесненията са свързани основно с качеството. Немалко български фирми не са готови за състезание в качеството и би следвало да обърнат повече внимание на себе си и на собственото си развитие, ако искат да оцелеят.

И накрая, има ли шанс КАБ, КИИП и КС да работят в по-тясно сътрудничество?
Има един стар принцип, според който, за да се обединим първо трябва да се разделим. Моментът е такъв, че структурите трябва да бъдат разделени. Аз вярвам, че с времето ще дойде естественият момент, в който информационните ни системи ще се обединят. В немалко държави, камарите на архитектите и на инженерите са обща организация. С Камарата на строителите поддържаме колегиални отношения. Има редица действия, които ще предприемем съвместно.