Асансьорна безопасност и промени в нормативната база

Безопасността на асансьорите в България - и нови, и стари, се определя на база нормативни документи, касаещи както етапа на конструирането, така и безпроблемната експлоатация на съоръжения във времето. Към настоящия момент има два основни нормативни акта, които определят изискванията към асансьорите.

Наредби
“Едната Наредба за съществени изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите е изцяло въвеждане на Директива 95/16 в българското законодателство”, разказва д-р инж. Евелина Ринкова, главен експерт в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). “Тази наредба се приема на основание чл. 7 от Закона за технически изисквания към продуктите. В нея се определят съществените изисквания, на които трябва да отговарят новите асансьори. Към наредбата има хармонизирани стандарти, които, ако даден производител спазва, това само по себе си дава презумпция за съответствие, т. е. написаните в Наредбата съществени изисквания при проектирането и конструирането на асансьорите на практика са доказани. Много по-лесно е на един производител да спазва стандартите, по които произвежда един асансьор, тъй като тяхното спазване е презумпция за съответствие. Естествено, те са препоръчителни и всяко отклонение от тях би бил по-трудният път”, заявява тя.

Другият нормативен акт, който има отношение към действащите както нови, така и стари асансьори, това е Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори. В нея са разписани правила, които имат отношение към безопасната експлоатация. Тя е приета на основание чл. 31 от Закона за техническите изисквания към продуктите. Освен изискванията за безопасна експлоатация, в Наредбата се определят и реда за вписване в регистъра на лицата, които желаят да извършват поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьорите и издаване на удостоверения за тези лица.
Д-р инж. Ринкова припомня, че съгласно Наредбата за безопасна експлоатация, в срок до 31 декември т. г. всички ползватели на асансьори, чиито шахтни врати са с механични брави, които се заключват под действието на пружина без електрически контакт за заключена врата и с твърда отбивачка, трябва да предприемат необходимите мерки, за да осигурят задвижването на кабината да се предхожда от ефективното заключване на шахтните врати, когато те са в затворено положение. Това са мерки за подобряване на безопасността и на практика означава налагането на подмяната на неподвижните отбивачки с подвижни такива, за да не е възможно отварянето на вратата по време на движение. “Това е срокът, който следва да се съблюдава, и ще се извършват проверки на инспектори от ДАМТН именно да не се допуска по-нататъшната експлоатация на тези съоръжения. Това е чисто техническо мероприятие, което следва да бъде извършено”, категорична е тя.

Инж. Ринкова припомня и друга нормативна промяна, която на практика се прилага от 29 декември 2010 г. - изменението на машинната директива, с която се направи изменение и на асансьорната, с която се уточнява, че подемни съоръжения, чиято скорост е по-малка от 0.15 м/сек., не попадат в обхвата на директивата за асансьори.
“Като цяло впечатлението ми е, че при приложението на Директива 95/16 както в България, така и в останалите европейски страни, проблеми относно новите асансьори няма”, споделя в заключение д-р инж. Евелина Ринкова. “Личните ми наблюдения са, че българските производители нямат проблеми с прилагането на Наредбата. Това се отнася и за компаниите, които внасят съоръжения”, допълва тя.

Стандарти
Вече споменатите стандарти, касаещи асансьорите, по своята същност са документи, в които се определят техническите изисквания към продуктите, като се залагат минималните такива, приети с консенсус от заинтересованите от стандартизацията. При тяхното създаване освен производителите, участват потребители, представители на държавната администрация, браншови организации, което гарантира оглеждането на даден проблем от всички страни.

“Действащите европейски стандарти EN 81, 1 и 2 част се отнасят за конструирането, производството и монтирането на нови асансьори, както и за тяхното изпитване”, коментира инж. Светлана Гюрджилова, секретар на технически комитет Асансьори и специална подемно-транспортна техника към Български институт по стандартизацията.

Инж. Гюрджилова информира, че в сила от 1 януари 2012 г. влиза изменение в стандарт EN 81-1 за електрически асансьори, което касае тяхното конструиране и производство. “Изменение 3 дава презумпция за съответствие за директивата за асансьори от 1 януари 2012 г., то е необходимо от една страна, защото разглежданата директива за безопасност на машините, изменя директивата за асансьори, а от друга страна, поради подобряване нивото на техниката.
Новите съществени изисквания на преразгледаната директива за безопасност на машините определя нови изисквания за закрепване на предпазните устройства. Изменението се отнася за тези нови изисквания.
Освен това е променена границата между обхвата на директивата за безопасност на машините и директивата за асансьори. В резултат на това, обектът и областта на приложение на EN 81-1 (и EN 81-2) бяха преработени чрез това изменение. То следва да влезе от началото на следващата година и се прави с цел повишаване на безопасността, но на етапа на конструирането.”
В текста се казва още, че “допълнително това изменение дава по-високи изисквания за (1) мерките срещу опасността от препъване по време на товарене и разтоварване, и за (2) мерките срещу опасността от неконтролирано движение. Тези изисквания не са свързани с преразглеждането на директивата за безопасност на машините, а са в резултат на подобряване на състоянието на техниката. С помощта на това изменение се постига по-добро съответствие със значителните съществени изисквания на директивата за асансьори и директивата за безопасност на машините.”

Бизнесът за нормативната база
Поканихме някои от представителите на асансьорния бранш да коментират нормативната база, действаща към момента в страната в различните й аспекти - доколко тя отговаря на европейските изисквания, гарантира ли се безопасността на съоръженията, както и наложителни ли са промени в наредбите, с цел минимизиране на инцидентите.

Наложително е създаването на обществени условия, среда за прилагането на нормативната уредба
Действащата нормативна база в областта на производството и експлоатацията на асансьорите в България отговаря напълно на изискванията, наложени, създадени и приети в Европейския съюз. Налице са и законовите предпоставки, хармонизираните стандарти, директиви и други нормативи, създаващи нормативна база за пълно прилагане на изискванията.

В тази връзка бих отбелязал два момента. Първо, нормативната база включва освен приетите и утвърдени в страната стандарти, незадължителни според приетите изисквания на новия подход, поредица от закони, които са пряко задължителни, и директиви на ЕС, имащи индиректно законово действие, неотменима част от Европейското законодателство. Това означава безспорна задължителност на законовите и директивните (Директива 95/16) постановки, с действие на съответните органи в тази насока до постигането на предвидените нива на безопасност за всички обсъждани съоръжения - нови и такива, които се намират в експлоатация. Говорейки за законите, бих изброил някои от тях - Закон за технически изисквания към продуктите, определящ кой, кога и как и какво е длъжен да извърши по отношение на директивните изисквания, ЗУТ , определящ осигуряването на достъп като законово определена необходимост и т.н.
Второ, буди безпокойство неадекватното отношение и поведение на органи  и фирми, например към избора на подходящия асансьор за дадени условия или към времето и съдържанието на приети, често неподходящи технически решения при ремонтиране, иновиране или преустройство на съществуващи асансьори. Говорейки за асансьорите, намиращи се в експлоатация, следва да отбележа, че въведени преди 30 години у нас са не по-малко от 60 000 асансьора. Тяхното ниво на безопасност не съответства на съвременните изисквания, както за безопасност, така и за осигуряване на достъп. Наличието на стандарта БДС EN 81-80, често цитиран напоследък, определя със заглавието си - Правила за повишаване на безопасността на съществуващи пътнически и товаро-пътнически асансьори - полезността на изисквания и технически предписания. Изискването за спазване на този стандарт беше приписано като грях на останалите без работа производители, което е неправилно и грубо тенденциозно. В увода на стандарта е записано ясно, че той е “предназначен да предвиди коригиращи действия за постоянно и целенасочено подобряване на безопасността на пътническите и товаропътническите асансьори”. И още “този стандарт може да бъде използван като ръководство за: националните упълномощени органи, които да могат да определят своя програма за поетапно и селективно прилагане; собствениците да спазват своята отговорност в съответствие със съществуващите нормативни актове; службите за поддържане или органите за контрол да информират собствениците за нивото на безопасност на техните асансьори.

Към стандарта, който не засяга производителите, а собствениците, държавните органи, в т. ч. и контролните такива и фирмите за поддръжка, аз не бих имал какво да добавя, освен това: да, нормативи има, следва да се създаде среда за тяхното прилагане.

Приключвам с цитат, показващ законовата стойност на Директивите на ЕС: “Директива - обвързва всяка държава-членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат. Националният законодател избира с какви средства и под каква форма да постигне искания от директивата резултат. Директивата не е акт с пряко приложение - за да породи действие във вътрешния правен ред на държава-членка е необходимо директивата да бъде транспонирана в националното законодателство.”
инж. Евтим Евтимов, представител на Технос

Привеждането в сила на европейските норми за безопасност е наложително
По мое мнение Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори е документ, който не отговаря на европейските стандарти и норми за безопасност. Органът, който следи за прилагането й, е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която следва да съблюдава безопасната експлоатация на съоръженията. Смело заявявам, че тази агенция не се грижи за подобряване качеството на действащите асансьори. Факт е, че дори в страни, които не са членове на Европейския съюз като Сърбия и Украйна, например, са намерени механизми за модернизацията на остарели асансьори. Инцидентът в Майчин дом през м. март 2010 г. само доказа как работи системата. В крайна сметка за виновни са обявени пътниците в него. И към днешна дата този асансьор работи и то без да бъде приведено в действие т. нар. устройство за претоварване.
Според мен са необходими незабавни мерки по отношение на нормативната база, касаеща безопасността на асансьорите в България. И в случая не става дума за цялостно разработване на нова законова уредба, а реалното привеждане на европейските директиви в сила у нас.
Илия Златанов, управител на Изамет

Действащите наредби се нуждаят от допълнения
Като цяло нормативната уредба в България е приравнена с тази на страните от Европейския съюз. Стандартите сега са преведени от Европейските норми и автоматично се превръщат в БДС. Те обаче са само пожелателни. Задължителни в България са само наредбите, които са написани относно съществените изисквания към асансьорите и техните предпазни устройства. Смятам, че тези наредби могат да бъдат допълнени.
В основни линии, без да се впускам в подробности, е казано, че асансьорите трябва да се поддържат само от лицензирани фирми по списък, който се води на отчет в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Също така е казано, как трябва да се извършват прегледите и ремонтите на асансьорите, а също през какъв период се правят инспекции от оторизираните органи. Считам, че три пъти месечно (както е записано в Наредбата), не е възможно да се извършва посещението на всеки асансьор. В Европа това се прави един път месечно, но се следи строго изпълнението на предписаните мероприятия.

Друго, което смятам, че може да се промени, е следното: в Наредбата е записано, че старите асансьори трябва да бъдат в експлоатация, съгласно документацията, по която са произведени, и която е заверена от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Смятам, че за дребни несъответствия със сега действащите европейски норми, може да се направи компромис, но когато се касае за безопасността, не може да има изключение. Давам примери: претоварващи устройства не са монтирани на някои от старите асансьори, което води до големи злополуки. Въженцето, което издърпва “парашутите”, не може да бъде по-малко от 6 мм; старите асансьори нямат кабинни врати. Трябва задължително, както е в Европа, да се монтират поне електронни предпазни устройства - фотобариери, които са много по-бързодействащи.
инж. Борис Михалков, президент на Марица-М

Необходимо е създаването на орган за надзор на пазара
В Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори не са застъпени всички европейски стандарти, а се цитират избирателно по незнаен принцип някои от тях. Това даде възможност на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да обявят асансьорите в болница Майчин дом за изправни и безопасни, въпреки че един от тях едва не уби 12 човека (м. март 2010 г.). След една година се повтори същият инцидент в болницата в Монтана и отново бяха застрашени 12 човека. Абсурдната ситуация се подсилва и от решението на българския съд, който се позовава на същата наредба и постановява, че жертвите сами са си виновни, та дори и са нанесли сериозни щети на болницата, като са повредили асансьора.
В наредбата не са застъпени елементарни изисквания за безопасност, които в другите страни членки на ЕС вече са факт, дори са факт в Сърбия, която не е в ЕС, а у нас няма дори намек за въвеждане в сила: незащитена кабина - необходимо е да се монтира врата в кабината на всички асансьори; бутонни панели (кабинни и етажни), подходящи за инвалиди; осъвременяване на системите за аварийно спиране; телесистеми за комуникации - необходимо е да има действаща алармена система, с която заседналият в асансьора да може да се свърже чрез телекомуникационна връзка със специализиран сервиз или диспечерски център; защита от неконтролирано движение на кабината; аварийно осветление в кабината и аварийно захранване на алармената система.

В нито една страна членка няма ИДТН, която да издава акт за първоначален преглед, с който единствено се узаконява и пуска в експлоатация всяка обществена сграда. В Европа необходимият документ е Сертификат за краен контрол, издаден от нотифициран орган.
Във всяка от останалите страни членки на ЕС съществува орган за надзор на пазара на асансьорния бранш - в България също е необходим такъв, защото у нас на практика липсва реален контрол.

Отдавна е дошло времето за провеждане на коренна реформа в асансьорния бранш, за да се повиши безопасността на асансьорите, а именно: закриване на ИДТН и създаване на нов смесен (държава, плюс представители на браншови организации) орган за надзор; въвеждане на Директива 95/16 и европейските стандарти в действие; извършване на ремонт, преустройство, преоборудване на всички стари асансьори и подмяната на част от тях; изготвяне на програма за кандидатстване на собствениците за получаване на нисколихвени кредити, както и за евросредства за саниране на сгради и по линия за енергийна ефективност.
инж. Валентин Маринков, управител на Уникен