Автоматични и полуавтоматични противопожарни водопроводни системи

Спринклерни и дренчерни инсталации в сгради

Най-разпространените гасителни инсталации на база вода са т. нар. автоматични (спринклерни) и полуавтоматични (дренчерни) противопожарни системи. Изборът на конкретна система зависи от предназначението на сградата или помещението и предварително определеното ниво на безопасност за хората, имуществото и съоръженията.

Автоматичните противопожарни уредби
се предвиждат в сгради или помещения, където опасността от пожар е повишена. Те използват система от тръби, пълни с вода под налягане, като за целта е необходимо да се осигури достатъчно добро водоснабдяване.

Системите могат да се захранват направо от уличния водопровод, ако напорът е достатъчен, в противен случай трябва да се предвиди напорен резервоар или помпа. Минималният воден напор за правилно действие на спринклерните глави е 5 м (0,5 atm). Преди да се инсталира спринклерната система се определя степента на опасност от възникване на пожар и се изчислява параметъра водна плътност, която определя количеството вода, необходимо за защитата на 1 кв. м подова площ от опасната зона.

Също от значение е и изборът на подходящи разпръскващи дюзи, заради различните начини на изпускане, скорост на изпускане, разстояние на разпръскване и др. Спринклерните инсталации биват няколко вида: водна система, въздушна система, водно-въздушна система и смесена система. Водните спринклерни системи могат да се инсталират навсякъде, където няма опасност от замръзване на водата в тръбопроводната мрежа (в помещения с температура над 4 °С през всички сезони на годината).

Според действащата нормативна уредба, броят на спринклерните глави, в една секция от въздушната система не трябва да превишава 600, а вместимостта на водопроводите във всяка секция трябва да е до 2000 л. За постоянно въздушно налягане в инсталацията е необходимо да се предвиди и компресор.

За неотопляеми помещения, където околната температура е много ниска, се използват т. нар. сухи спринклерни системи. При тях тръбите са пълни с въздух под налягане. За да се предотврати навлизането на вода в тръбите, се използват контролни клапи. Действат по същия начин като водните, но при активиране изпускат въздух.

Въздушно-водните системи по принцип се инсталират в неотопляеми помещения. През лятото тръбопроводите са запълнени с вода и системата работи като водна, а през зимата с въздух, съответно като въздушна система.

Смесената система се състои от два самостоятелни сигнални клапана. Единият клапан обслужва отопляемите помещения (водната система), а другият - неотопляемите помещения (въздушната система). В тази система водоизточниците и тръбопроводите до контролно-сигналните клапани са общи.

Съществуват и спринклерни системи с добавка на пяна, които се инсталират в зони със специален риск, например в обекти с големи количества от синтетични материали. Добавянето на пяна е възможно и за мокра, и за суха спринклерна система.

При изграждането на пожарогасителна система на базата на спринклери, изключително важно е да се определи параметърът термична чувствителност на спринклера, който дефинира бързината на реакция на термочувствителния елемент в спринклера и е един от най-важните параметри за безопасност при изчисляването на спринклерни пожарогасителни инсталации.

Всеки спринклер се активира, независимо от останалите, когато чувствителният елемент отчете, че е достигнато определено ниво на загряване. Във връзка с определянето на времето на задействане на спринклерите е въведен параметърът RTI (Response Time Index).

Той се измерва, като спринклерната глава се поставя под действието на течение на газове с определена скорост. Измерва се средното време за задействане на спринклер след поставянето му под действието на газа.

Полуавтоматични противопожарни системи
са дренчерните уредби. Те се различават от спринклерните по това, че мрежата не е пълна с вода и следователно не е постоянно под напор, а в нея навлиза вода след отварянето на кранове при избухване на пожар. Използват се за защита на сгради и охлаждане на особено чувствителни на топлина, лесно запалими и силно горими обекти, при които може да се очаква, че възникнал пожар ще се разпространи извънредно бързо.

За разлика от стандартните спринклерни системи, при които в случай на пожар се задейства спринклерната глава само в областта на пожара, то при дренчерните пожарогасителни системи водата се освобождава върху цялата защитавана област. Гасенето се стартира ръчно, автоматично или чрез температурен предпазител (хидравличен или пневматичен пуск), или чрез електрическата противопожарна сигнализация.

Дренчерите представляват наставки, които по външен вид приличат на спринклерите. Наставките имат отвори с диаметър от 6 до 1 мм, които са постоянно отворени. Дренчерните инсталации се изграждат над отвори (врати, прозорци и др.) и създават водна завеса, за да се ограничи преминаването на пожара от едно помещение в друго.

Освен дренчери с розетки, съществуват и дренчери с лопатки за насочване на водната струя в определена цел и други видове. Необходимият воден напор за правилно действие на обикновените дренчери е 3 м.

Много често дренчерните инсталации се комбинират със спринклерни.
Дренчерните инсталации могат да бъдат ръчни и автоматични гасителни и водни завеси.
Автоматичните гасителни дренчерни инсталации се използват в киносалони, телевизионни студиа или павилиони с площ над 500 м2. Броят на дренчерните глави в една секция трябва да е до 72, а в една разпределителна тръба до 6. За образуване на водни завеси се осигурява интензивност на подаване на вода от около 0,5 л/сек, и не по-малко от 0,2 л/сек при охлаждане на неголеми защитни екрани (завеси, врати и др.).

Спринклерните и дренчерните инсталации се изработват от стоманени тръби, съединени със заварка или с резба. Спринклерните и дренчерните глави се монтират на разстояние една от друга от 2,5 до 4 м, така че всяка от тях да оросява площ от 9 м2 при количество на горимите материали над 200 кг/м2 и не повече от 12 м2 при количество, по-малко от 200 кг/м2.

Противопожарните водопроводни системи могат да се проектират във всички сгради с изключение на някои производствени сгради например без водоснабдяване за питейно-битови или производствени нужди, за които водата за пожарогасене от хидранти е осигурена от водоеми, складове за негорими материали и малоценни стоки; водни помпени и пречиствателни станции за битови води; обществени сгради със зрителни места до 250 места; жилищни сгради до девет етажа включително; електрически подстанции; административни сгради, хотели, общежития, учебни и здравни сгради, заведения за обществено хранене и други с по 5000 м3 застроен обем; гаражи до десет моторни превозни средства. За гасене на пожари в някои от тези обекти се използват уличните пожарни хидранти.

По технически и икономически съображения и съгласно с действащите нормативи у нас за всеки конкретен случай се избира най-подходящата противопожарна водоснабдителна система.