Безопасното електричество

Житейската мъдрост “Всеки медал си има обратна страна” се отнася изцяло и за електричеството. Всички знаем, че без него не можем. Същевременно на мнозина им се е случвало да ги “хване ток” поради невнимание, неизправен уред или повреда в електрическата инсталация, а това не винаги е свързано само с неприятно изживяване… В черната статистика влизат и пожарите, предизвикани от дефектни уреди или остарели инсталации. През последните години към познатите технически средства се прибавиха нови, които по-успешно предпазват нас и имуществото ни от “тъмната страна” на електричеството. За тях разказва Стефан Куцаров

Битовата електрическа мрежа е еднофазна и има два проводника. Единият от тях е “нулата” и между него и земята няма никакво напрежение, тъй като в кварталния трафопост е надеждно заземен. Затова докосването му е безопасно, а фазомерът не светва при допир с него. Вторият проводник е фазата - между него и нулата (или земята) е мрежовото напрежение, което прави опасен допирът до него, а фазомерът светва при докосването му. Добре известната стойност от 220 волта на мрежовото напрежение е тази, която то би трябвало винаги да има. В действителност енергийната система не е в състояние да поддържа неизменна стойността на мрежовото напрежение и у нас се допуска то да е от 198 до 242 волта. То непрекъснато се променя (100 пъти за секунда) между 0 и максималната си стойност, която е между 280 и 342 волта. Това означава, че при докосване на фазата можем да се окажем свързани към твърде голямо напрежение. Още по-голяма е опасността в трифазните мрежи, които са с четири проводника - три фази и нула. Те се използват в някои жилища, когато е необходима голяма мощност - например локално отоплително котле. Напрежението между които и да е две фази на електрическата мрежа е 380 волта, а максималната му стойност достига 724 волта.

...:: Пълният текст на статията ще откриете в луксозната книжка на брой 2, 2006 на сп. “Технологичен дом”. В разпространителската мрежа.