Безжичен лаф вкъщи

Особености на DECT телефонията

Сигурно сте гледали филм отпреди двайсет-трийсет години, където действието се развива в луксозен апартамент. Холът е с размери на баскетболно игрище, а главният герой нервно крачи из него и води съдбоносен телефонен разговор, носейки телефона в едната ръка, а слушалката в другата, като внимава дългият кабел да не се оплете в мебелите. Когато това се случи, той с артистичен замах го освобождава.

Подобна сцена днес буди снизходителни усмивки. Добрите стари домашни телефони все по-често са с една или няколко безжични слушалки. Така вече можем да не се ослушваме дали телефонът в съседната стая звъни и да тичаме натам, а да го носим със себе си и спокойно да говорим, независимо дали сме вкъщи, на тавана или на двора. Най-разпространена при телефоните с безжични слушалки днес е DECT технологията. Какви са особеностите й, как работят DECT телефоните и какво е добре да знаете за правилния избор и доброто им използване, разказва Стефан Куцаров

Безжичните телефони - какво са?

“Как какво? Ами слушалки без жица!”, ще каже всеки и ще е прав. В класическите телефони от апарата по кабела към слушалката преминава електрически сигнал, когато слушаме, а когато ние говорим, сигналът е от слушалката към апарата. Телефоните с безжични слушалки също си имат апарат. Той се нарича база или базова станция и е свързан към телефонната мрежа точно по същия начин, както класическия телефон, а ролята на кабела до слушалката се изпълнява от радиовълни. Същите тези, използвани за какво ли не - радиоприемници, телевизори, GSM-и, дистанционни за коли и гаражи, микровълнови печки, управление на играчки...

Тук трябва да отбележим, че при безжичните слушалки мощността на радиовълните е нищожна - няколко стотици пъти по-малка от тази на излъчваните от GSM-ите. Така че, спокойно - дори най-върлите скептици не могат да кажат, че и непрекъснатата им употреба влияе на здравето. Сравнение с телевизионните и радиопредавателите въобще не може да се прави - там разликата е число с много нули. Това е така, защото разстоянието между базата и слушалката е сравнително малко - производителите на DECT телефони обикновено обявяват “до 300 метра”. Това е вярно само на открито, при липса на сгради. В рамките на една сграда то обикновено е между 50 и 100 метра, което на практика ни позволява да ползваме домашния си телефон, дори когато сме слезли да напазаруваме в магазинчето до нас.

Друга особеност е, че заместването на кабела изисква двупосочна връзка между базата и слушалката, което в изброените по-горе примери е характерно само за GSM-ите. Това налага в базата и слушалката да има по един предавател и приемник. Нещо повече, когато работи единият предавател, трябва автоматично да се включва другият приемник. И, естествено, необходимо е това да става бързо и незабелязано за говорещите. Не е ли много сложно? Да, не е просто, но благодарение на съвременните технологии, всичко това е възможно на съвсем приемлива цена, особено като се има предвид удобството.

DECT за дискретност и добросъседство

Вече съвсем естествено в речника ни влизат и остават трайно немалко нови думи (блутуут, хендсфри и т.н.), така че още една няма да ни впечатли. Абревиатурата DECT идва от съответното й английско наименование, което по времето на създаването на технологията (1992 г.) е означавало “Цифрови европейски безжични телекомуникации” - европейски, поради мястото на създаването им.

...:: Пълният текст на статията можете да прочетете в луксозната книжка на сп. “Технологичен дом”, брой 13/2007. В разпространителската мрежа.