Безжични камери за видеонаблюдение
01.03.2013, Брой 1/2013 / Техническа статия / Сигурност
Безжичните камери за сигурност бързо набират популярност. Често са предпочитан вариант за наблюдение на жилищни и обществени площи или отдалечени зони, поради по-лесната инсталация и минималната нужда от окабеляване. Предлагат се и във вариант с батерия, което елиминира напълно необходимостта от захранващ кабел.
Безжичните камери работят с предавател и приемник. Предавателят е вграден в камерата и аудио- и видеосигналите от нея се модулират и излъчват в пространството като електромагнитни вълни. Носещата честота на сигнала е 1.2 GHz или 2.4 GHz. По-високата честота определя и по-голяма работна дистанция между камерата за видеонаблюдение и приемника.
От мощността на предавателя зависи разстоянието, на което могат да функционират безжичните камери. В общия случай обхватът е до 150 м при пряка видимост или до 300 м с помощта на усилвател. Пряката видимост е определяща за максималното разстояние, на което могат да работят камерите. Всяка преграда, разположена между предавателя и приемника, намалява работното разстояние между тях.
Приемникът е обособен като отделен модул и се захранва автономно от захранващ адаптер. Ролята му е да приема електромагнитните вълни от охранителната камера и да ги преобразува отново в електрически сигнали. Повечето приемници са с електронно управление на приеманата честота и според производствените си характеристики могат да избират между няколко канала за приемане на сигнала. Свързването на приемника към записващо устройството (DVR или DVR платката на персонален компютър) става с помощта на AV кабел.
Видове безжични камери
В зависимост от средата за пренос на видеоизображенията съществуват два вида безжични камери - RF камери, сработващи посредством радиочестотен сигнал, които се използват основно в локални мрежи, и IP камери, сработващи посредством Wi-Fi сигнал. IP камерите поддържат стандарта UPnP, както и повечето рутери, предлагани на пазара. При настройка камерите се свързват с рутера и получават от него IP адрес. Обикновено рутерът осигурява 4 жични и 10 безжични порта. Като основен недостатък на Wi-Fi камерите специалистите изтъкват, че при липсата на сигнал прекъсва и предаването на данните от видеокамерата.
За IP видеоприложения безжичните мрежи могат да бъдат разгърнати в различни конфигурации. Най-простата възможна връзка е от точка до точка (point-to-point, позната и като Ethernet Bridge). Топологията точка към много точки (point-to-multipoint), позволява множество точки да бъдат свързани в единна мрежа. Решетъчните мрежи (mesh wide-area network) са съобщителни мрежи, съставени от организирани в топология радио възли, които създават високоскоростна мрежа над определена зона на покритие. Камерите за наблюдение с безжичен интерфейс могат да се намират, където и да е в рамките на мрежата и при нужда да бъдат размествани. Безжичните мрежи обикновено имат много по-нисък трафик от фиксираните мрежи. Кабелната мрежа може да има налична честотна лента до 700 Mb/сек, докато безжичните мрежи обикновено предлагат не повече от 25 Mb/сек.
Сигурност на видеопотока
Осигуряването на видеопотока от безжичните камери е една от най-важните стъпки в създаването на успешна инсталация за видеонаблюдение. Типичните операции изискват различни потребители да имат едновременен достъп до всяка камера. Обикновено камерите разполагат с маломощен процесор и могат да обслужат ограничен брой канали, без това да се отрази на работата им. При повече от петима потребители с едновременен достъп до камерата, функционалността й е застрашена. Именно в това е ролята на сървъра, който може да свързва голям брой потребители с определена камера едновременно и да осигурява на всеки висококачествено изображение. Използват се два режима на работа на сървърите. При първия сървърът изпраща информационен поток само до потребители, които го изискват в определения момент. Вторият режим се характеризира с изпращане на информация до всички потребители, а само тези от тях, които имат отношение към нея, я приемат.
Осигуряването на безопасен трансфер на данни от видеокамерите до оторизираните лица се осъществява чрез дефиниране на различни нива на сигурност. Първото от тях изисква идентифициране на потребителя и съответно осигурява или забранява достъпа му до системата. Съвременните платформи поддържат, също така, функцията “еncryption”, чрез която системата кодира цялата информация, изпращана по несигурни канали, и обезопасява трансфера й.
Запис на видеоизображенията
Приемникът на безжичните камери може да бъде свързан към телевизор или монитор за наблюдение в реално време. При нужда от запис на видеоизображенията се използват записващи устройства като DVR (Digital Video Recorder) или DVR платка на персонален компютър. Повечето предлагани на пазара серии DVR устройства се характеризират с метод на компресия H.264 с двоен стрийминг, наличие на мрежова функционалност и възможност за отдалечено наблюдение в реално време, преглед на записите в локална мрежа или през интернет, възможност за отдалечена администрация и промяна на параметрите, поддръжка на SATA твърди дискове, наличие на VGA видеоизход, поддръжка на мобилни телефони и PDA устройства, управление чрез мишка и дистанционно управление и др.
DVR платките, известни и като кепчър карти, представляват електронни сглобки за вграждане в персонален компютър, служещи за възпроизвеждане и запис на получените видеосигнали от камерите за видеонаблюдение, свързани към системата. Сред основните параметри, характеризиращи дадена DVR платка, са: брой видео- и аудиоканали, скорост на възпроизвеждане и запис (кадър в секунда), резолюции на възпроизвеждане и запис, метод на компресия (софтуерен или хардуерен), както и функционалните възможности на софтуера в комплект с платката.
Съвременни характеристики
Някои от последните модели безжични камери за сигурност имат редица подобрени характеристики, които ги правят по-конкурентоспособни. Много от тях вече притежават вградена функция за работа в режим панорама (Pan), наклон (Tilt) и мащабиране (Zoom) и предлагат до четирикратно увеличение на изображенията. Движенията им са предварително програмирани или се ръководят от оператор, наблюдаващ видеоизображението от контролна зала. Тази функция дава възможност една камера да замести няколко статично разположени други устройства и да бъде неоценим помощник на оператора на системата най-вече при мониторинга на големи обекти с големи зони за наблюдение. Когато се използват с компютър, някои от моделите имат MPEG-4 видеокомпресия за изображенията с високо качество и висока скорост на кадрите. Видеопотокът може да бъде с резолюция до 640x480. Освен това, повечето модели притежават вграден инфрачервен филтър, който позволява предаване на видеоизображенията при слаба светлина или тъмнина. Snapshot функцията дава възможност камерата да направи моментна снимка на желаното изображение. Някои безжични камери имат и специален режим на охрана, чрез който камерата може да изпрати кратко видео, придружено със съобщение до няколко имейл адреса, едновременно.