Биометрични системи

Видове, структура на системите, пръстови и ирисови биометрични технологии

Биометричните системи се реализират и развиват на основата на науката биометрия, която има за крайна цел физическо оразмеряване/форматиране на характерните черти на човека като биологична единица. Произходът на термина биометрия е от древногръцките думи bios - живот и metron - уред за измерване. Биометрията се използва все по-широко в системите за контрол на достъпа. За спецификата на различните биометрични технологии разказва Стоимен Ясенов

Видове биометрични технологии

Биометричните технологии са два основни вида в зависимост от характеристиките, на които се базират - физиологически и поведенчески.

Физиологическата биометрична технология обхваща шест подвида - лицеви, ирисови и пръстови анализи, както и геометрия на длан, мирис и ДНК. Втората биометрична технология, която е и по-често разпространена, включва видовете - входен терминал, графологичен и гласов анализ.

Пълното съвпадение се затруднява от снемането на най-реалистичен и близък до оригинала щамп, твърдят експерти по темата. Трудностите се дължат на намирането на параметри, които остават непроменени във времето, тъй като обекти на биометричните системи са живи и постоянно променящи се единици, наричани още форми.

История на биометричните технологии

Този метод за разпознаване започва да се използва още след Втората световна война. Става въпрос за личните документи, на които задължително присъства фотографията и личните данни на лицето, включително пол, възраст и гражданство, които трябва да се идентифицират.

При системите за контрол на достъпа (СКД) обаче установяването на достоверността на една или друга характеристика не е лесно изпълнимо. Докато сигурността при личните документи към този момент се определя от строго физически защити и контрол, при биометричните системи процесът е заменен със схема от структурни модули. Отговарянето на всяка точка от нея е задължително, обясняват специалисти. Колкото по-голяма е структурата на системата, толкова по-висока следва да е защитата й. Достоверността на характеристиката се гарантира от правилното изследване на последователността от съвпадения на биометричните признаци.

Признаци за идентификация

Сред най-широко използваните признаци е разпознаването по биометрична черта, познат сред специалистите като “Кой съм аз”. Вторият признак за идентификация, наречен “Какво знам”, се базира на използването на определена парола. Третият признак или “Какво имам” включва пасивен носител на уникална информация, например смарт карта, страйп, таг или друго.

Структурата на една биометрична система най-общо включва:

сензор за запис на биомeтричната следа (БС),

процесор за обработка и запаметяване на БС,

алгоритъм за сравняване на автентичността й, както и

софтуерно приложение, в което потребителят се регистрира и получава съответните права.

Скоростта на работа на една биометрична система следва да отговаря на структурата на разпознаване на шаблона. Според специалисти по темата съвременните системи поддържат около 100 милиона операции в секунда, което е сравнително сложна задача.

Не е за пренебрегване и фактът, че определена част от населението не би могла да представи подходящ белег/черта, която да се анализира от която и да е биометрична система. Например, много хора имат структура на пръстите, която не се сканира добре. И въпреки че според данните от направени изследвания, тази група хора формира около 1% от населението на Земята, това е неудобство, което би могло да се превърне в сериозен проблем при определени обстоятелства, коментират специалисти.

Пръстова биометрична технология

Разчитането на пръстовата технология се основава на основен и характерен признак. Във функцията на основен, наричан още миниатюрен признак се използват пресичане на линия, сърцевина, раздвоение, краен раздел, изолирана група (като остров), делта или пора. Характерни са признаците образ/тип, ориентация, честота или повторяемост, извивка на кривината и местоположение.

Ирисова биометрична технология

Разчитането чрез ирисова технология се базира на видимите черти на окото, които започват де се формират в първите 8-месеца след раждането и остават непроменени до края на живота. Признаци на ирисовата биометрична технология са очни кръгове, резки на ириса, петънца, както и очната корона.

Всеки ирис се характеризира с 266 уникални петънца и от 16 до 60 други биометрични следи. Тези черти и местоположението им влизат в образуването на т.нар. Ирискод Т, цифровото изражение на който се побира в 512 байта.

Сред най-лесно достъпните начини за разпознаване на биометрични следи е

лицевият метод

Технологията за лицево разпознаване се реализира чрез камера, изискванията към която не са високи, твърдят специалисти. Необходимата честота, с която следва да работи камерата, е от 3 да 5 кадъра в секунда, при разделителна способност 320 х 240 телевизионни линии. Няколко заснети снимки/кадъра на рекрутационен признак позволяват по-внимателно изследване. Цялата технология набляга на лицевите черти, които са по-изразителни, като алвеолата, което означава орбитата на очите, скулите и профила на устата, коментират специалисти.

Друг също лесно достъпен метод за идентифициране чрез БС е

гласовото разпознаване

Този метод е различен от метода на разпознаване на речта. В същността си той има за цел не да различи какво точно казва анализираният обект, а по-скоро как го казва. Целта е по този начин, на базата на конкретни параметри като чистота на гласа, физически и поведенчески признаци, да го идентифицира между други звуци, заявяват специалисти.