Централни системи за аварийно осветление

Съвременно техническо решение, осигуряващо висока надеждност, широка функционалност, ниски експлоатационни разходи

Централните аварийни системи (ЦАС) са най-съвременното техническо решение в областта на аварийното и евакуационното осветление. Сред основните им предимства са несравнимо по-голямата функционалност в сравнение с осветителите с автономно захранване, както и възможностите за интегриране в автоматизирани решения за управление на осветлението и в комплексни решения за сградна автоматизация.

Наред с техническите преимущества, които предлагат, централните аварийни системи изискват по-висока първоначална инвестиция. Поради това използването им е целесъобразно в големи административни, обществени и производствени сгради, в които системите за аварийно и евакуационно осветление обхващат значителен брой осветители, поддръжката на които изисква немалки усилия и разходи.

Както вече информирахме читателите на списание Технологичен дом, аварийните и евакуационните осветителни тела са два основни вида според захранващия източник - осветителни тела с автономен захранващ източник (вж. статията в брой 2/2008 г.) и осветителни тела, захранвани от централна акумулаторна система. Обект на настоящия материал са видовете централни аварийни системи, техническите им характеристики, изискванията при специфицирането на системите и др.

Централните аварийни системи (ЦАС) се отличават с редица неоспорими предимства в сравнение с осветителните тела, захранвани с автономни батерии. Например, аварийни и евакуационни осветители, захранени от 220 V ЦАС, се характеризират с три до пет пъти по-високо светлинно излъчване от осветители с автономни батерии. Следователно, необходимата осветеност би могла да се осигури с по-малък брой осветителни тела.

От друга страна, подмяната на батериите, вградени в осветители с автономно захранване, се налага много по-често (на всеки 3 - 4 години и то при редовна профилактика на осветителите), което в определени приложения дава основания да бъдат определени като по-нерентабилния вариант. Батериите, захранващи ЦАС, се отличават с от 10 до 15 години експлоатационен живот. Основен принцип, деклариран от производителите на централните аварийни системи, е лесната замяна на батериите, т.е. елементарното обслужване на системите.

Също така, осветителите с автономно захранване не поддържат възможност за автоматична инспекция и мониторинг на системата по зададен час, на всеки кръг или индивидуално на всяко осветително тяло без участието на оператор, което е във възможностите на интелигентните ЦАС. Разбира се, аварийни осветители с вградени батерии, които поддържат функция за самодиагностика, има, но инспектирането им не би могло да се извърши автоматично. При ЦАС не се налага обхождане на сградата до всеки осветител за проверка на състоянието му, характерно за аварийните осветители с вградени батерии.

Освен това, централните аварийни системи, предлагани на българския пазар, са съвместими със системи за контрол и управление на осветлението от тип DALI, поддържат комуникационни възможности със системи за сградна автоматизация (BMS) и могат да бъдат свързани в мрежа към централен компютър или компютри.

Съществуват различни критерии за класификация на централните аварийни системи, сред които е нивото на техническите възможности за използваните акумулаторни станции. На основата на този критерий, ЦАС се разделят на три вида. Първият от тях включва изграждането на системите с централна акумулаторна станция, поддържаща тест за самодиагностика на самата нея (зареждане, годност на батерия и т.н.). В структурата им акумулаторната станция играе роля единствено на захранващо устройство на телата, в случай на отпадане на централното електрозахранване. Вторият вид са централните акумулаторни станции, които поддържат функциите самодиагностика и мониторинг на състоянието на отделните кръгове от аварийни осветителни тела. Съществуват и централни акумулаторни станции, с основание определяни като най-съвременни, които поддържат функции за самодиагностика и за контрол на състоянието на всяко едно аварийно тяло поотделно.

Най-подходящият вариант аварийна система според възможностите на централната акумулаторна станция се определя в зависимост от различни фактори, като предназначение, големина и състояние на сградата, както и брой на служителите и т.н. Третият вид системи се приемат като най-удачни за всяка съвременна сграда, тъй като предоставят възможност за следене и контрол на цялостната система за аварийно осветление, съветват специалисти в областта на аварийното осветление.

Централните аварийни системи се класифицират и като конвенционални и интелигенти. Като конвенционални специалистите определят централните аварийни системи със захранване на аварийните осветители от UPS (непрекъсваемо токозахранващо устройство).

Интелигентни са ЦАС, при които централната акумулаторна станция, освен че захранва осветителите, извършва мониторинг и/или често и контрол на цели кръгове и/или индивидуално на всеки осветител. На практика описаната функционалност се постига с вграждане на интелигентен модул във всяко осветително тяло. Комуникацията между осветителните тела и системата би могла да се осъществи и по захранващия кабел. Предлагат се и по-опростени системи, които не поддържат мониторинг и контрол на отделните осветителни тела, а само на токов кръг. В този случай не се налага инсталирането на интелигентен модул в осветителните тела.

Изборът на оптимален вид централна аварийна система и специфицирането й зависи най-вече от големината и предназначението на сградата, в която тя ще се инсталира. За средни и големи сгради е технически рационално и икономически изгодно да се инвестира в интелигентна централна аварийна система. Основание за подобен съвет от специалистите са техническите им характеристики, сред които функцията за автоматично тестване на системата по зададен час, на всеки кръг или на всяко осветително тяло индивидуално без участието на оператор. Също така някои интелигентни ЦАС позволяват осветители с различен режим на работа, например с постоянно и с периодично светене и т.н., да са захранени от един и същи кръг. Технически се осъществява чрез използваните на адресируеми осветители, които се програмират индивидуално в зависимост от предназначението си.

Както е известно, според европейския стандарт EN 50172:2004 аварийното осветление подлежи на ежедневна, ежемесечна и ежегодна инспекция. При интелигентните аварийни системи ежедневното, ежемесечното и ежегодното инспектиране отпада като ангажимент на служителите, тъй като системата е програмируема и извършва мониторинга на осветителите автоматично. По този начин системата регистрира и алармира единствено за проблемните осветители, което изключва субективния човешки фактор при проверката и спестява финансови средства.

Както бе подчертано, изборът на централна система за аварийно осветление се определя според спецификите на конкретния обект. Предварително е необходимо да се изяснят някои конкретни технически параметри на системата, например трябва ли ЦАС да захранва аварийните осветители с 220 V при нормален и авариен режим и изисква ли се комуникацията между ЦАС и осветителите да е само по силовия кабел или е нужно допълнително окабеляване. От значение при оразмеряването на батерията са броят и мощността на аварийните осветители, захранвани от системата. При определяне на крайния брой захранващи кръгове трябва да се изясни има ли ограничение в максималния брой осветителни тела, свързани към един кръг, или специални изисквания към групирането на осветителните тела по кръгове, в зависимост от местоположението на инсталиране. От значение при проектирането на инсталацията е и въпросът осветителните тела за кой от двата вида аварийно осветление ще бъдат предназначени:

Важен въпрос е и какво ще бъде времетраенето на захранване на осветителните тела в авариен режим. По отношение на контрола на системата е необходимо да се знае изисква ли се индивидуален контрол за всяко осветително тяло или контрол на целия кръг, чрез захранващия модул в системата. По отношение нивото на мониторинг трябва предварително да се изясни изисква ли се той на всеки осветител индивидуално (системата следи и алармира, ако има неизправност в някое осветително тяло) или се мониторира цял кръг, чрез захранващия модул в системата. Също така, трябва ли да се извършва мониторинг върху състоянието на други електрически табла, за да се осигури сигнал към системата при отсъствие на захранване от централната акумулаторна станция. Този сигнал би могъл да се използва за включване на определени осветителни тела в районите, в които осветлението се захранва посредством споменатите електрически табла.

Новите европейски стандарти и норми въвеждат строги изисквания за видовете аварийни осветителни тела, техните минимални характеристики и точното им място за монтаж. Неспазването на тези правила би могло да доведе до неприятни инциденти при евакуирането на сградата. В други държави - членки на Европейския съюз, неспазването на стандартизационните и нормативните изисквания води най-малкото до много сериозни финансови глоби за съответния инвеститор.

Съвременните централни аварийни системи, предлагани и у нас, съответстват на европейските изисквания. Широката им функционалност по отношение на възможностите за диагностика, лесното обслужване, ниските експлоатационни разходи, както и останалите им технически преимущества ги правят предпочитан вариант при проектирането на аварийното и евакуационно осветление в средни и по-големи сгради. Тези системи вече не са новост за българския пазар и тяхното използване ще става още по-масово, предвид несъмнените им предимства.