Циклонни прахосмукачки

Добрите стари прахосмукачки

Създадени преди малко повече от един век в Англия, днес реално те владеят света. Безчет са фирмите-производителки, а и всяка предлага поне по десетина модела. Непрекъснато се правят усъвършенствания за подобряване на почистването, улесняване използването и... намаляване на цената. И независимо от всичко това, едно нещо остава непроменено - принципът им на действие. А той има недостатъци, с които ежедневно се сблъскваме.

За да се почиства добре, трябва силна струя засмукващ въздух, но той често събира и малки изпуснати предмети. Ако това са стотинки, ще го преживеем, но ако е някой дребен любим предмет фамилна ценност? Почти неизбежно е залепването към засмукващия отвор на пердета, завеси и всякакви тънки материи, което прави практически невъзможно почистването им. Когато това се случи с паднал на земята вестник или лист хартия, почистването просто спира, докато не го махнем.

Проблем представлява и прахоулавящият филтър. За добрата работа на прахосмукачката трябва чистият въздух с лекота да преминава през него и същевременно отворите му да са много малки, за да задържат колкото е възможно по-дребни частици. Но малките отвори са сериозно препятствие за въздуха, което налага използването на мощен електродвигател и прахосмукачката става тежка и по-скъпа. За да се намали теглото и цената й, филтърът е със сравнително големи отвори и дребните частици спокойно преминават през него, за да се върнат обратно в помещението. Така в известен смисъл се оказва, че прахосмукачката вдига прах, вместо да го почиства. Същевременно тя “пренебрегва” и част от разпръснатите къде ли не косми от домашните любимци.

Картината става още по-мрачна, когато филтърът се задръсти с прах - силата на засмукване рязко намалява и все по-голяма част от боклуците остават неприбрани... И като капак, нека си спомним какво става, когато отидем да изпразним постоянната торбичка с прах. При всяко нейно тръсване се вдига задушлив облак и колкото и пъргаво да отскачаме встрани, неизбежно глътваме част от него.

С всички тези проблеми дотолкова сме свикнали, че не ги забелязваме или най-малкото не им обръщаме внимание. Добре де, какво като се замисляме върху недостатъците? Може ли нещо да направим, поне за да ги намалим? Точно този въпрос си е поставил

английският инженер Джеймс Дайсън

преди малко повече от 25 години и дал логичният отговор - трябва да се смени принципът на работа. Той добре знаел какво представляват циклоните в природата и че поради създаваното от тях въртеливо движение на въздуха (вихър) се случват две неща. В средата на вихъра налягането на въздуха рязко намалява, засмукват се различни предмети и въртейки се, се издигат нагоре. След това получената от въртенето центробежната сила ги изхвърля на значително разстояние и когато те се отдалечат от вихъра, падат надолу от собствената си тежест. Дайсън е знаел също, че този принцип вече е използван в центрофугите за изстискване на пране и в индустриалните сепаратори за отделяне на съставките на течности. Така постепенно узряла идеята за нов

принцип на работа на прахосмукачките

Техният електродвигател работи като мощен вентилатор, всмуква въздуха и създава въртеливо негово движение (минициклон) в няколко цилиндрични и конусообразни съда, наречени циклони. Скоростта на това движение в съвременните модели приближава, а в някои случаи дори нахвърля 1000 километра в час (няма грешка!), центробежната сила на частиците в него става чудовищно голяма - между 100 000 и 300 000 пъти по-голяма от силата, с която Земята ги привлича. Резултатът от нея е, че дори много малки частици прах биват изхвърлени извън въздушната струя, удрят се в стените на съда и падат на дъното му. Останалият чист въздух излиза от специален отвор на съда.

Изследванията са показали, че нежеланото останало количество прах в този въздух е средно 150 пъти по-малко спрямо класическите прахосмукачки и чистотата му е значително по-голяма в сравнение с тази на въздуха в току-що проветрено помещение.

В съдбата на циклонните прахосмукачки има някои

любопитни подробности

След като създава през 1983 година своята първа циклонна прахосмукачка, Дайсън като всеки разумен човек си взима патент и предлага на ред големи фирми да го купят и започнат производство. Всички отказват! Това не го обезсърчава и той представя прахосмукачката си на панаир в Япония през 1991 г., където печели награда, патентът му бива откупен и започва производство от японска фирма. С получените средства Дайсън основава своя собствена фирма, чиито прахосмукачки само 4-5 години по-късно стават най-продаваните в Англия. Фирмата съществува и до днес като един от сериозните световни производители. В крайна сметка големите компании проумяват изгодата и включват циклонните прахосмукачки в производствената си листа.

При съвременните модели

има много подобрения в основния принцип. Преди всичко въздухът се изчиства не само от прах, но и от всякакви други механични замърсители. Това се прави на 3 етапа, всеки от които отделя определена част от замърсителите. Най-напред въздухът влиза в прозрачен цилиндър, където скоростта на движението му е най-малка и затова там се отделят най-едрите частици, които падат на дъното му. Защо пък прозрачен? Това не е свързано с принципа на действие, а е просто едно удобство - вижда се, когато се е напълнил. Тогава той се изважда и съдържанието му се изсипва.

В горната част на цилиндъра има филтър, също с цилиндрична форма. Поради по-голямата скорост на въртенето на въздуха, около него се отделят косми, мъх и подобни по-леки частици, които също падат на дъното на цилиндъра. През отворите на филтъра вече твърде чистият въздух продължава нагоре. И тук веднага възниква въпросът: „Няма ли вероятност някои частици да се налепят по отворите на филтъра и намалят ефективността му?” Такава вероятност не само има, но и нещо се залепва. За разлика от класическите прахосмукачки, конструкцията на филтъра позволява лесното му сваляне и измиване с течаща вода. И това може да се прави поне стотина пъти (в инструкцията на прахосмукачката би трябвало да е отбелязано точно колко), след което филтърът трябва да се смени. Допълнително предимство е десетина пъти по-голямата площ на филтъра в сравнение с тези на класическите прахосмукачки, което е една от причините за по-доброто му действие.

Отделянето на още по-ситните замърсители изисква значително по-голяма скорост на движение на въздуха. Тя се осигурява чрез преминаването му през няколко успоредно разположени значително по-тънки конусовидни тръби. Конусовидни, защото колкото по-малък е диаметърът, толкова по-голяма е скоростта на движение на въздуха и съответно се отделят по-леки частици. Конструкцията на прахосмукачката е такава, че те също падат на дъното на прозрачния цилиндър.

И накрая най-ситните частици, например съдържащите се в цигарения дим, както и “по-едрите” бактерии. Независимо от голямата скорост на въртящия се въздух, тяхната центробежна сила не е достатъчна, за да излетят встрани. Тук на помощ идват известните НЕРА филтри. Те се състоят от хаотично разположени толкова фини влакънца, че улавят всички частици с диаметър над около 3 десети от микрометъра (над 100 пъти по-малки от дебелината на човешкия косъм). Същевременно не затрудняват работата на циклонната прахосмукачка.

Влизащата струя въздух в прахосмукачката не е нужно да е с голяма скорост и поради това почистваните тънки материи не залепват към накрайника. Няма опасност да бъдат погълнати и някои малки предмети. Същевременно поради принципа на действие скоростта на въздуха не зависи от количеството на боклука в прозрачния цилиндър, т.е. гарантирано е постоянно качество на почистването.

И така, циклонните прахосмукачки почистват по-добре от класическите. Но това тяхно качество трудно може да бъде реално забелязано, тъй като така или иначе не може да се види останалият несъбран прах от другите прахосмукачки. А и в очите на доста хора по-доброто почистване не е достатъчно оправдание за по-високата цена на циклонните прахосмукачки. Това е техният основен недостатък, който обаче напоследък намалява.

В зависимост от конструкцията, която определя и начина на използване на циклонните прахосмукачки, съществуват два основни вида.

При “изправените” прахосмукачки

плъзгащият се по пода накрайник за събиране на боклука е поставен в долния край на прозрачния цилиндър, а не на края на маркуч, както при класическите прахосмукачки. Това налага да се движи цялата прахосмукачка, а не само накрайникът. За целта тя се наклонява леко и дори не е необходимо да бъде бутана от работещия, тъй като движението се осигурява от двигател. В по-старите модели за целта чрез специална механична предавка се използва основният електродвигател, докато в най-новите има специален. Така не се налагат физически усилия за работа с прахосмукачката, а е достатъчно да се направлява движението й „с два пръста”. Съществено предимство е и че въртящата се четка на накрайника с лекота прониква между влакната на килимите и добре ги почиства от натрупания прах. Същевременно въртенето насочва праха към всмукващия отвор и улеснява почистването.

След като почистващият накрайник е на самата прахосмукачка, логично е да се запитаме как става почистването на различно дебели килими. Няма ли опасност накрайникът да задира в дебелите и да е далече от тънките и съответно да не ги почиства добре. По принцип такава опасност няма, поради регулирането на височината на накрайника, което осигурява той винаги да се плъзга нежно по почистваната повърхност. В някои модели това става ръчно, а в други - автоматично.

Допълнително улеснение в някои модели е замяната на колелата с топки. Това позволява без проблем движението във всички посоки и съответно улеснява заобикалянето на мебелите и други предмети по пода.

Всичко това изглежда много добре, но как се чистят мебели, завеси или паяжините по тавана? Нима трябва да вдигаме цялата прахосмукачка? Естествено, че не! За такива и подобни нужди е предвиден маркуч, който позволява на живеещите в къщи и мезонети с лекота да почистват стълбите. Отворът за маркуча е в горната част на прахосмукачката и при поставянето й във вертикално положение, когато тя не трябва да се движи, всмукването на въздуха автоматично се превключва към него.

Добре знаем, че при работа с прахосмукачка неизбежно остават непочистени места, особено в ъглите и около краката на маси, столове и легла. Специални “мустаци” по четката на циклонните прахосмукачки успяват да се пъхнат във всяко ъгълче и да избутат оттам прахоляка.

По-едрият боклук също се събира с лекота, поради достатъчно широкия отвор на накрайника. Прибирането на четката на накрайника за почистване на фини гладки повърхности също е улеснено - обикновено това се прави чрез просто натискане на копче, в някои модели с крак, за да не става нужда да се навеждаме.

Изваждането на цилиндъра с боклука също става чрез натискане на бутон, което избягва всякакъв допир с него. Това не само е хигиенично, но е особено важно за алергичните към прах. Неслучайно някои модели циклонни прахосмукачки се препоръчват от Британската асоциация за алергични заболявания като напълно безвредни.

Циклонните прахосмукачки с маркуч

почти не се различават на външен вид от класическите, нито работата с тях е по-различна. Но удобството от лесното и чисто изхвърляне на събрания прах си остава.

Както е добре известно, за обективна оценка на качествата на какъвто и да уред се използват неговите

технически характеристики

Циклонните прахосмукачки не правят изключение. Както и при класическите, сред основните характеристики е мощността, която обикновено е между 200 и 300 W. Това би трябвало да предизвика учудване сред познавачите, които знаят, че за да върши добра работа една прахосмукачка, мощността й трябва да поне 700-800 вата. Причината за тази странна разлика е, че повечето производители на циклонни прахосмукачки дават мощността им във “въздушни ватове” (airwatt) и тя е реално осигуряващата почистването. В класическите прахосмукачки като мощност е прието да се разбира консумираната от електродвигателя, само част от която (понякога 20-25%) се използва за почистване. Достатъчно е след като свършите работа с прахосмукачката да я пипнете и установите, че тя е твърде топла. Затоплянето е с част от консумираната електроенергия, но то с нищо не е подобрило почистващите й качества.

Обемът на контейнера за събиране на боклука е между 1,7 и 4 литра. По-големият обем е за предпочитане, тъй като по-рядко се налага да бъде изпразван, но това е свързано с увеличаване на размерите и теглото на прахосмукачката. А то обикновено е между 6 и 9 килограма.

Ръчните циклонни прахосмукачки

са с малки размери и тегло около килограм - килограм и половина, и, естествено, с по-малка мощност (30-40 въздушни вата). Засега се предлагат сравнително малко модели. Основно им предназначение е за почистване на неголеми площи (да речем трохите от масата) или трудно достъпни места, например купето на автомобил.