Димери за осветителни източници

Димерите са едни от най-разпространените и достъпни варианти за регулиране на осветеността в жилищни и обществени сгради, търговски площи и открити пространства. Освен постигането на различни визуални ефекти, те предлагат възможност и за спестяване на електроенергия и удължаване на експлоатационния живот на някои осветителни тела чрез използване на различни методи за регулиране на светлинния интензитет.

Видове димери
В зависимост от конструкцията и предназначението съществуват множество разновидности димери. Най-прости и масово разпространени са тези за замяна на ключ, които директно се поставят на неговото място на стената и могат да управляват една или повече паралелно свързани лампи в осветително тяло.

Съществуват и димери за съвместна работа с девиаторен ключ, както и двойни димери за независимо управление на две лампи, осветителни тела или части на едно тяло. Има комбинации на димер с таймер за задаване на времето (от няколко минути до 1 час) на работа на лампата, след което тя автоматично се изключва.

Многополюсните димери позволяват регулиране на една лампа от различни места, достигащи до 10, могат да се използват и като девиаторни ключове. Този тип регулиране задължително изисква един управляващ димер, а броят на управляваните се избира в зависимост от нуждите.

Сензорните димери, управлявани с докосване, използват съществуването на електромагнитно поле с честота 50 Hz около електрическите инсталации и факта, че човешкото тяло го улавя като антена. Поради това при докосване на металната пластина на димера в него се въвежда напрежение, което чрез електронен блок започва да увеличава силата на светлината. При следващото докосване тя намалява по същия начин.

Освен това краткото докосване на същата пластина може да се възприема от електронния блок като сигнал за загасяне на запалената лампа или включване на изгасената.

Друго модерно решение са димерите, които разпознават типа на включения към тях източник на светлина и в зависимост от него установяват начина си на работа. Все по-широко приложение намират и димерите с автоматично регулиране в зависимост от околното осветление.

Стандарти за димиране
До момента са се наложили два стандарта за димиране - аналогов и цифров. Аналоговият може да използва както за управление на отделни лампи, така и за централизирано управление на осветлението в административни, обществени и други сгради. Този тип управление е възможен само при наличие на електронен баласт с възможност за регулиране в лампите.

Най-просто е двупроводното управление, при което управляващият блок “се вмъква” във фазата между мрежата и лампата. Управляващото напрежение се подава към лампата по мрежата, като обикновено силата на светлината се регулира между 5% и 100%.

Друг вид аналогово управление е трипроводното, което изисква прекарването на допълнителен проводник за управление, като “нулата” на мрежата служи за втори управляващ проводник. При него формата на тока по мрежата е по-близка до синусоидалната, което означава по-малки създавани смущения.

Третият аналогов вид е управлението 0-10 V. За осъществяването му е необходима двупроводна управляваща линия, по която от управляващия блок (електронен потенциометър) се подава постоянно напрежение между 0 (или +1 V) и +10 V. В димера се създава линейно нарастващо напрежение, което започва в началото на всеки полупериод на мрежовото напрежение и достига +10 V в края му.

Токът през лампата започва в началото на полупериода и завършва, когато нарастващото напрежение се изравни с управляващото. Поради това лампата е изгасена при минималното управляващо напрежение и има максимална сила на светлината при +10 V.

Възможно е един управляващ блок да се свърже към много димери (обикновено между 10 и 100). Единственото ограничение е токът по управляващата линия да не надхвърли максимално допустимия за съответния блок.

Цифровото управление може да се реализира с използване на електрическата мрежа или отделна управляваща линия. Самото управление се извършва чрез предаване на импулси, като наличието на импулс условно се означава с 1, а липсата му с 0. Така на една група импулси съответства комбинация от единици и нули - двоично число.

Предаваните по линията числа достигат до всички димери, но дадено число се възприема само от един от тях. За целта числата са разделени на групи, като две от тях са задължителни независимо от метода на предаване. Първата група е т. нар. адрес, който е индивидуален за всеки димер и позволява втората група да бъде приета само от него, а именно тя установява силата на светлината на лампите, свързани към димера.

Този принцип позволява по една линия да се управляват произволен брой димери, което определя едно от приложенията за регулиране на осветлението на много места от един управляващ блок. Друга особеност и предимство е, че числата могат да се запомнят в паметта на управляващия блок и да се изпращат към всеки димер в точно определен момент.

Това означава програмиране на работата на осветлението във всяко помещение или част от него. Логично е, че димерите трябва да са специално разработени за цифрово управление. Същевременно съществуват модели, които могат да се управляват дистанционно и чрез някой от аналоговите методи.

Интерфейси за цифрово управление
В зависимост от начина на организация на предаването по линията към димерите и евентуално от тях към управляващия блок съществуват няколко вида цифрово управление, първият от които е интерфейсът Х10.

Той е еднопосочен, т. е. има предаване на числа само към димерите. Като управляваща линия се използва електрическата мрежа, което е основното му предимство. Димерите се монтират на стената вместо ключ или са с два едисонови цокъла - единият се завива на мястото на лампата, а тя се поставя в другия. Х10 има и безжичен вариант.

Друг интерфейс е DMX, създаден специално за регулиране на осветлението. За него е необходима отделна управляваща линия от 3 проводника - два за предаване на импулсите и един нулев, наричан маса. Обикновено се използва 5-жилен кабел - две двойки и маса.

Всеки димер е с 2 гнезда за вход и изход, като входът на всеки се свързва към изхода на предния, а на изхода на последния трябва да се постави специален накрайник, съдържащ резистор. Предаването се осъществява чрез подаване на постоянно напрежение между проводниците - за 1 с една полярност и за 0 с обратната.

Третият интерфейс е DALI с приложения за управление на луминесцентни лампи, включително енергоспестяващи, халогенни с електронен трансформатор, светодиодни лампи и др. DALI е двупосочен интерфейс - всеки димер изпраща обратно данни към управляващия блок за състоянието на управляваните лампи (запалени или не), за силата на светлината им и условията на работа на техния баласт.

Управляващата линия е от два проводника, към които се свързват управляващият блок и димерите. Необходимият постоянен ток за работа на димерите се доставя от управляващия блок.

Стандартът DALI постепенно измества аналоговия, тъй като е с по-лесна топология и предлага по-широка функционалност. Използването на аналогова управляваща система от вида 1 - 10 V също дава възможност към мрежата да се свържат устройства от различни производители, но не позволява индивидуално адресиране.

Всички устройства, свързани към интерфейса 1 - 10 V, могат да бъдат управлявани само съвместно. Това предполага едновременна работа на устройствата на едно и също ниво. Възможността за индивидуално адресиране при DALI позволява всеки приемник да работи независимо от другите в системата.

Също така, при системата 1 - 10 V отсъства обратната връзка, чрез която да се получава on-line информация за състоянието на устройствата. При DALI в управляващия модул (контролера) се получава информация за състоянието на всеки от баластите, респективно на източниците, свързани към тях - ниво на светлинен поток, изгаряне, дефект.

Освен ръчно управление, DALI предлага възможност за автоматично управление на осветлението по осветеност и/или присъствие. Реализира се чрез използването на специални датчици, като един датчик би могъл да управлява определена група от осветителни тела.