Домашни пожароизвестители

Пожарите! Едно от бедствията, с които човечеството непрекъснато се бори и което за броени минути може да унищожи създаваното с години. Да не говорим за физическите наранявания, психическите травми и, уви, човешките жертви. И въпреки непрекъснато появяващите се нови технически средства за гасенето му, често губим битката. Когато пожарът избухне с пълна сила, борбата с него е много трудна и често обречена на провал. Затова своевременното алармиране, че съществува опасност от възникването на пожар е едно от най-важните неща за предовратяването или поне за бързото му потушаване. Уредите, чрез които се установява възникналата опасност или началото на пожара, се наричат пожароизвестители. Най-простата, но ефективна тяхна разновидност са автономните пожароизвестители, с които ни запознава Стефан Куцаров

 Няколко думи за пожарите

Началото на пожара е химическа реакция на горим материал, съдържащ въглерод, с кислорода във въздуха. Резултатът е отделяне на запалими газове и сравнително слаб дим. Този процес може да продължи от няколко минути до няколко часа и е съпроводен с нарастване на температурата в мястото на реакцията. Откриването и ликвидирането на огнището в този етап е най-ефективно и с минимални щети. Когато газовете докоснат тяло с достатъчно висока температура, например самото огнище, те се запалват и пожарът избухва. Само за няколко минути температурата под тавана на помещението може да надхвърли 1000 градуса. Противно на разпространеното мнение, най-много са жертвите от задушаване и високата температура, а не непосредствено от пламъците. Мнозина специалисти смятат, че от момента на избухване на пламъците човек разполага с не повече от 3 до 5 минути, преди да пострада от дима и горещината. Реално това е времето за сравнително безопасно напускане на жилището. Не е необходимо да се подчертава колко е важно алармата за възникване на пожар да бъде подадена навреме.

Мрачната статистика, водена в някои страни, показва, че повече от половината от жертвите са от пожари в собствените им жилища. Най-голям е броят на пожарите между полунощ и 6 часа сутринта и то не защото тогава възникват повече, а поради невъзможността на спящите да реагират достатъчно бързо. Наличието на пожароизвестител може да ги събуди своевременно и да предоврати много нещастия. Не трябва да разчитаме на лекия си сън и че миризмата на дим ще ни събуди, за да си спестим поставянето на пожароизвестители. В много случаи димът и най-вече други отделяни от пожара газове приспиват най-дълбоко.

се захранват от батерия и затова работата им не зависи от електрическата мрежа, т.е. спирането на тока не нарушава действието им. Съдържат две основни части - датчик и аларма, поставени в подходяща кутия. Терминът “датчик” по принцип означава прибор, който наблюдава промените на някаква величина и създава съответстващ на нея електрически сигнал. Датчиците в пожароизвестителите реагират, когато концентрацията на дима, топлината или излъчването от огъня надхвърлят определена граница.

Съобщаването за възникналата опасност се прави от алармата. Тя трябва да издава достатъчно силен звук и най-често е сирена. При това задействаната сирена не спира сама дори причината за включването й да е отпаднала. За спирането й има специално ключе на кутията на пожароизвестителя. В много модели звуковата сигнализация е придружена от светлинна - лампа с мигаща или постоянна светлина, поставена във или върху кутията. Лампата помага за бързото ориентиране при влизане в помещението къде е пожароизвестителят, например за да бъде изключен. Самият звук на сирената е причина тя да консумира значителна енергия от батерията. Затова се препоръчва след ликвидиране на причината за задействане на алармата, батерията да бъде сменена. Нещо повече, дори без задействане, пожароизвестителят консумира ток от батерията, макар и твърде малък, а и самата батерия се саморазрежда. Това налага нейната периодична смяна в съответствие с упътването на пожароизвестителя. Особено сигурни в това отношение са модели, които сигнализират за изтощена батерия.

Логично е да се предположи, че автономен пожароизвестител трябва да има във всяко помещение на жилището. На практика това е задължително, но има една подробност, свързана главно с големи жилища с повече помещения. Представете си, че гледате екшън по телевизията. В килера или отдалечена стая (например тавана на къщата) сирената се задейства, но от пукотевицата на екрана просто не я чувате. Не е нужно да си представяте до какви последици може да доведе това. Разбира се, че изход има! Не са рядкост моделите, които позволяват свързването на пожароизвестителите един с друг, при което задействането на който и да е от тях включва алармата на всички останали. Това, обаче, си има своите недостатъци - необходимо е прекарването на свързваща инсталация.

Изборът на една от тези две възможности за задействане трябва да бъде направен внимателно, за да се постигне компромис между сигурност и цена.

И още една подробност, отнасяща се до самостоятелни къщи и вили. Пожар може да възникне и когато в жилището няма никой. За да могат съседи или минувачи да реагират своевременно, е добре да се монтира външна сирена на видимо място. Още по-добре тя да има и светлинна сигнализация, която помага по-бързо ориентиране къде е възникнала опасността.