Домофонни системи

Специфики на аналоговите, цифровите и видеодомофоните

Аналогови домофонни системи
Стандартната конфигурация на аналоговите домофонни системи включва входно табло, захранваща централа и съответния брой аудиодомофони. С оглед инсталацията му на открито, входното бутонно табло се изработва от неръждаеми материали и може да се окомплектова с каса за повърхностен монтаж и защита от дъжд. Обикновено съдържа по един бутон с осветление за всеки абонат и двупосочен усилвател на разговора с възможност за регулиране на силата на звука. Някои от моделите се предлагат с вграден контролeн звуков сигнал при позвъняване и отключване, както и светлинен сигнал при звънене, при вдигната слушалка и при отключване на вратата. Към входното табло може да бъдат монтирани кодова клавиатура за отключване с персонален код или четец за карти.

Домофонните апарати обикновено се произвеждат по схема 3+1, която включва 3 проводника за разговор и отключване (общи за всички) плюс 1 проводник за звънене. Предлагат се и аналогови домофони по схема 4+1, при които има отделна мелодия за позвънявания от етажа. За включване на стълбищно осветление от аналогов домофон е необходим допълнителен проводник.
Към аналоговата система с универсална централа могат да се включват и цифрови домофони в аналогов режим на работа. В този случай потребителят има възможност да регулира силата на звънене и да осъществява интеркомни връзки (вътрешни връзки между съседи) без допълнително окабеляване.

Цифрови домофонни системи
Цифровите домофонни системи се използват в жилищни сгради за осъществяване на аудио или аудио-видео връзка между входа на сградата и отделните апартаменти. Наред с основните функции като позвъняване, разговор и отключване, системата позволява и много допълнителни операции, които са невъзможни при обикновените аналогови системи. Минималната конфигурация на системата включва входно табло, захранваща централа и съответния брой аудио или видео домофони. Най-често входните табла се предлагат в две разновидности: с клавиатура и дисплей или с цифрови бутони. Към двата вида входни табла могат да се добавят камери за видеонаблюдение на входа и четец за чип карти. Към таблата с бутони може да се добави и кодова брава за отключване с персонален четирицифрен код. При системите с клавиатура и дисплей, кодовата брава е вградена. Цифровите системи позволяват и включването на множество допълнителни видеокамери и разговорни устройства както персонално за всеки абонат, така и общи за целия блок или затворен комплекс от блокове.
Цифровите системи дават възможност за изграждане на вътрешни (интерком) връзки между абонатите за вътрешна комуникация между съседи или връзка с портиер и охрана, без да е необходимо допълнително окабеляване. Системата също така позволява изграждането на аудио или видео връзки с общ портиер за няколко входа или блока, както и с охраната на цял жилищен комплекс от затворен тип. При цифровите системи се намаляват значително разходите за кабели и се улеснява монтажът.

Видеодомофони
При видеодомофоните, освен микрофон, високоговорител и бутон за повикване, таблото на входа съдържа и миниатюрна видеокамера. В нейната основа стои полупроводников елемент с много голям брой чувствителни към светлината елементи, наричани пиксели. Попадането на светлина върху който и да е от тях предизвиква натрупване на електрически заряд, пропорционален на силата й. Така върху цялата площ на прибора се създава “електрическо изображение” на обектите пред камерата. Чрез достатъчно сложен електронен блок зарядите се превръщат в електрически сигнал, чрез който се предава изображението. При чернобелите видеокамери на всяка точка от изображението съответства един пиксел. Тези камери се използват масово във видеодомофоните, тъй като са по-прости и евтини, могат да работят при много слабо осветление и дават достатъчно качество на картината. Независимо от това, все повече видеодомофони използват цветни камери, при които на всяка точка съответстват три пиксела. Безспорно качеството на изображението е по-голямо, но с това и цената.

Няколко са характеристиките на камерата, които определят нейния избор. Първата е минималното външно осветление, при което тя все още дава добър образ. Обикновено то е поне десетина пъти по-слабо от това, което осигурява 60-ватова електрическа крушка. Има модели черно-бели камери, които работят при пълен мрак, както и цветни, които при същите условия осигуряват черно-бяло изображение. И в двата случая това се постига чрез един или няколко специални светодиода, които излъчват невидима за окото инфрачервена светлина. Тя осветява посетителя без той да разбере това и образът му се появява на монитора в жилището. Това е възможно само при неголямо разстояние между таблото и посетителя (обикновено между 3 и 5 метра).

Другата съществена характеристика е зрителният ъгъл в хоризонтална посока, който обикновено е между 70 и 90 градуса. Той определя обхвата, в който гледа камерата. Могат да бъдат уловени само посетители, намиращи се в него. Ако например посетителят е на половин метър от таблото, директно срещу обектива на камерата и тя е с хоризонтален зрителен ъгъл от 70 градуса, обхватът е 0,7 метра, т. е. по 35 сантиметра от двете страни на оста й.
В някои модели е предвидена възможност оста на камерата да не е перпендикулярна на таблото, а по време на монтажа да се регулира с по 10-15 градуса нагоре и надолу.

Полезно е да се има предвид обстоятелството, че зрителният ъгъл на камерите във вертикална посока е по-малък от този в хоризонтална. Типичните му стойности са между 50 и 60 градуса.

Мониторът в жилището
Модулът, монтиран в жилището, включва екран, микрофон и високоговорител за разговор с посетителя. Тъй като високоговорителят се използва и вместо звънец, мониторът съдържа електронен блок със записани мелодии. Задължителна част са ключът за включване на видеодомофона и бутонът за отваряне на входната врата. В зависимост от модела има и други допълнителни приспособления, например за регулиране на силата на звука от високоговорителя, на яркостта и контраста на изображението. Повечето монитори имат и бутон за включване на стълбищното осветление. Екранът на монитора е най-важната му част. Големината му обикновено е между 8 и 14 см. В съответствие с камерата екранът може да е черно-бял или цветен, а в зависимост от начина на действието му, има две разновидности. Първата са екрани, които работят по същия начин, както кинескопите на класическите телевизионни приемници и обикновено са черно-бели. Основната им особеност е, че са сравнително тънки, поради което в каталозите се означават като Flat CRT. По-съвременни са течнокристалните екрани с означение TFT-LCD. Те са преобладаващо цветни и с много малка дебелина, което е предпоставка за по-тънък монитор.

При много видеодомофони разговорът от жилището се провежда както при класическите домофони - чрез телефонна слушалка. При свалянето й от монитора автоматично се включва таблото на входа. В някои модели това е съпроводено със светване на червен индикатор на таблото, но в други - остава незабелязано за посетителя. Мониторите на видеодомофоните от типа “свободни ръце” нямат слушалка - за провеждане на разговор с тях е достатъчно да натиснем съответния бутон и да застанем в близост до вградения микрофон. По-голямата част от мониторите са предвидени за закачване на стената, подобно на класическите домофони.

Съществуват модели видеодомофони, чийто монитор има допълнителен бутон за задействане на камерата (ако не искаме да провеждаме разговор). Това позволява при желание да огледаме мястото пред входната врата, например при наличие на подозрителен шум. Бутонът се натиска еднократно, а камерата работи от 20 до 120 секунди (в зависимост от модела), след което автоматично се изключва.

Към някои модели се предлага допълнителна памет, вградена във видеодомофона или оформена като отделен прибор. Тя действа като своеобразен видеосекретар и снима лицата на посетителите, които са звънели, но не са провели разговор. Това ни позволява да видим кой ни е търсил в наше отсъствие, като за улеснение върху изображението са записани датата и часът на записа. Обемът на паметта обикновено е достатъчен за няколко десетки снимки.

Някои видеодомофони предлагат опцията вместо отделен монитор да се използва телевизионният приемник. Обикновено този тип системи съдържат специфичен блок, наречен модулатор. Той позволява свързването на повече камери към телевизора, изображението на всяка от които се вижда на отделен канал. Някои модели съдържат и друг блок (сплитер), който позволява екранът да се раздели на части и на него едновременно да се наблюдават изображенията от камерите на всички входни табла. Така реално видеодомофонът се превръща в проста система за видеонаблюдение. Като правило този тип видеодомофони са с безжична връзка.