Дренажни тръби

Отвеждането на излишните повърхностни и подпочвени води от сгради, съоръжения и други е сред основните фактори, които е необходимо да се вземат предвид в етапа на тяхното проектиране, тъй като неподходящата дренажна система може да окаже негативно влияние върху цялата конструкция на сградата.

Улуците и водостоците не винаги са достатъчни. Често се налага изграждането на хоризонтални дренажни системи, включващи редица елементи, сред основните от които наред с кладенци, канали и т. н. са дренажните тръби.

Използват се предимно полиетиленови тръби
Дренажните тръби като елемент от конструкцията на подземните дренажни системи са предназначени за отвеждането на излишната вода към съответните резервоари. Водата попада в тръбите през отворите в стените им и вследствие от естествения наклон, който се придава на конструкцията по време на монтажа, се стича в резервоара.

През годините за производството на дренажи тръби са използвани различни материали като керамика, азбестоцимент, бетон, железобетон и други. Всеки един от тези материали има своите предимства и недостатъци. Днес поради това се използват предимно тръби от полимерни материали, основно тръби от полиетилен, което се дължи на немалкото им предимства пред останалите.

Тръбите от азбестоцимент или керамика например се характеризират със значително тегло, което затруднява тяхното транспортиране и монтаж, който пък, от своя страна, е скъп и бавен. Самите тръби преди монтаж изискват предварително подготовка, за която са необходими висококвалифицирани специалисти.

Характеризират се и с недобри експлоатационни характеристики. В процеса на експлоатация съществува опасност от запушване, което налага периодичното им почистване. Експлоатационният им срок също е сравнително кратък, съпоставен с този на полимерните. Азбестовите тръби са със срок на експлоатация около 20 години, керамичните - около 30, докато за полимерните тръби този срок е до около 60 години.

От своя страна, полиетиленовитe тръби се характеризират с устойчивост към физични и химични въздействия, устойчивост на корозия, дълъг експлоатационен срок, по-малко тегло и съответно - лесно транспортиране и монтаж, хомогенна структура, широк диапазон по отношение на работни температури.

Конструктивни особености на тръбите
Полимерните дренажни тръби се предлагат в различни варианти на изпълнение както по отношение на използван материал за изработването им, така и в зависимост от структурата.

Материалът, от който се произвеждат дренажните полимерни тръби, най-често е полиетилен ниско напрежение, но се предлагат и дренажни тръби от PVC.

Тръбите обикновено са гофрирани, което позволява равномерно разпределение на натоварването от слягащата почва по цялата дължина на тръбата, благодарение на което тя запазва за дълъг период от време своята здравина и надеждност. Предлагат се и дренажни тръби с гладка външна повърхност, които се предпочитани в някои специфични приложения.

По отношение на структурата гофрираните тръби се предлагат в два варианта - еднослойни и двуслойни. Характерно за двуслойните тръби е тяхната гладка вътрешна повърхност, което спомага за намаляване на хидравличното съпротивление и улеснява протичането на водата през тях. По този начин се намалява и риска от натрупване на отлагания и запушване на тръбите.

Оребрението при еднослойните тръби е от двете страни на тръбата.
С оглед на функцията, която изпълняват тръбите, най-често са перфорирани, като перфорацията може да бъде пълна или частична като частичната може да заема различна площ от тръбата.

Предлагат се тръби и без перфорация. Добре е да се има предвид, че размерът на перфорацията оказва влияние върху номиналните размери на тръбата, за които тя може да бъде използвана.

Тръбите с частична перфорация се препоръчват в случаите, когато тръбите са заобиколени от твърда почва. Съответно, тръбите с пълна перфорация са предпочитани при меки почви.
Дренажните тръби в зависимост от изпълнението си биват твърди, предлагани на отрези и гъвкави.

Производителите предлагат и тръби с различна здравина и клас на твърдост. Сред често предлаганите са тръбите с клас на твърдост - SN2, SN4, SN6, SN8, SN16.

Стандартно двуслойните тръби се предлагат на отрези с дължина 5 или 6 метра. Еднослойните тръби, благодарение на по-голямата еластичност на конструкцията, допускат транспортиране и доставяне във вид на ролки с дължина от порядъка на 25, 50, 100 m.

Филтриращи елементи
При изграждането на дренажните системи често възникват въпроси, свързани с това какви тръби да се използват - с филтриращи елементи или без и, съответно, с какви филтриращи елементи при избор на този вариант. Специалистите препоръчват места, където има голяма вероятност от затлачване на системата да се използват тръби с филтирарщи елементи.

Използваните за дренажни тръби филтриращи елементи обикновено са геотекстил или материал от кокосови влакна. Предназначението и на двата вида е да осигуряват защита на тръбите, да филтрират постъпващата вода и ред други функции, сред които стабилизиране, разделяне и т.н.

При избора на конкретен материал специалистите препоръчват да се вземат предвид преди всичко почвените условия. Например в места с песъчливи почви се препоръчва използването на тръби с геотекстил. За глинести почви по-подходящото решение се оказва използването на филтриращи елементи от кокосови влакна.

Добре е да се има предвид, че при тръбите с филтриращи елементи има известни ограничения по отношение на срока на съхранение. Тръбите с филтър от геотекстил могат да се съхраняват не повече от 12 месеца, а с филтър от кокосово влакно - не повече от 6 месеца. Също така геотекстилите, използвани в дренажната система, са с различни параметри на материята.

Изборът на подходящ зависи от конкретния случай, като специалистите препоръчват да се обърне внимание на плътността на платното, якостните му качества, устойчивостта на пробиване, дренажна способност, UV стабилизацията и др.

Полагане на тръбите
Дълбочината на полагане на предлаганите различни типове дренажни тръби варира и обикновено се указва от производителя, но стандартно достига до 6 метра. За еднослойни тръби, поради по-голямата им еластичност, се препоръчва полагането им да е на дълбочина не по-голяма от два метра. Добре е да се вземе предвид и дълбочината на замръзване в областта на изграждане на системата.

Необходимо е да се обърне внимание и на скоростта на вливане на подпочвените води в дренажите. При малки скорости съществува опасност от неефективно дрениране и затлачване. От друга страна, при високи скорости е възможно изнасяне и на част от почвата през дренажната система.

При полагане на тръби с прорези ориентацията на прорезите е в зависимост от движението на водата.
Важен параметър на дренажната система се явява и количеството вода, което се налага да се отведе за единица време. За да се изгради ефективна дренажна система, е необходимо проектът да е съобразен с конкретните теренни условия. Влияние оказват и строителните работи на самата площадка.

Самото полагане на тръбите започва от най-ниската част на мрежата. След изкопаване на трасето се предвижда подложка, която е необходимо да бъде добре уплътнена и нивелирана. След това се полага геотекстил. Той се полага на дъното и вертикалните стени на изкопа, преди да се напълни с инертни материали и да се положи дренажната тръба.

Преди полагане на геотекстила е необходимо земната основа да бъде добре почистена и по възможност суха. Върху геотекстил се изсипва чакъл или съответният алтернативен филтриращ слой. При избора на филтриращ слой специалистите препоръчват той да се избере с оглед изискването частиците почва, подложена на дренаж, да не се отмиват, да не запушват посипката и да не замърсяват тръбите и кладенците.

За подходящ филтриращ материал се считат материали като кварцов пясък, антрацит, керамзит и други с определен зърнометричен състав.
Препоръчително е дренажът да се изпълнява от съставни елементи на един производител за по-добра съвместимост и по-надежден и дълготраен експлоатационен живот.

Съединяването на всички полимерни дренажни тръби се осъществява с помощта на фасонни елементи, както при гравитачните канализационни системи. Използват се стандартните фасонни части за двуслойните тръби. При еднослойните тръби фасонните елементи се предлагат от производителя им.