Електромерите

И все пак те се въртят

Електромерите ли? “Неизбежно зло”, ще въздъхнат мнозина, спомняйки си за последната сметка на тока. “Как без електромер?” би възнегодувал всеки служител на Националната електрическа компания, знаейки, че заплатата му зависи от наличието на електромерите и точното им функциониране. Независимо от чувствата, които предизвикват, електромерите наравно с електрическите лампи са сред задължителните уреди на всяко домакинство. Те съпътстват човечеството от първите му стъпки за използване на електричеството през далечния 19-и век. И уви, няма основания да се надяваме, че ще изчезнат от живота ни, твърди Стефан Куцаров.

Енергията, която се консумира от какъвто и да е електрически уред, може да бъде определена като се умножи неговата мощност с времето му на работа. Електромерите я измерват в киловатчаси (kWh). Например, ако вечерта в жилището ни са светили 5 лампи по 100 вата в продължение на 3 часа, електромерът ще отчете електроенергия 1,5 kWh. Приготвянето на вечерята в продължение на 1 час върху голямото колело на печката с мощност 1200 вата прибавя към показанието още 1,2 kWh. Така пестеливата домакиня може да пресметне колко ще струва използването на един или друг електрически уред (като не забравя, че към цената се прибавя 20% ДДС).

Началото
Първите приложения на електричеството в бита започват към 1870 г., когато влизат в употреба електрическите лампи. Те са имали фиксирана мощност и затова определянето на консумираната електроенергия на всяка от тях е можело да се прави само чрез измерване на времето на работата им. Така първият в света електромер, патентован през 1872 г., е представлявал часовников механизъм, работещ при светеща лампа.

...:: Пълният текст на статията ще откриете в луксозната книжка на брой 1, 2005 на сп. “Технологичен дом”. В разпространителската мрежа.