Енергийноефективно саниране на сгради

Част 2. Критерии за постигане на ефективна топлоизолация

В предишния брой 2/2012 г. на списание ТД Инсталации стартирахме темата за възможностите за постигане на по-добър комфорт и повишаване на енергийната ефективност на сградите чрез тяхното саниране, включващо както полагането на изолация, така и цялостен ремонт и възстановяване.

Акцентът бе върху ползите, които биха могли да се постигнат с полагането на външна изолация, сред които подобряване на шумоизолацията, намаляване на енергийните разходи, подобряване на комфорта и т. н. Бяха разгледани основните топлотехнически свойства на материалите и на ограждащите елементи, които е необходимо да се вземат предвид при проектирането на топлозащитата на сградата. Съответно бе обърнато внимание на способността на телата да поглъщат и да предават топлина, да я пропускат и да я акумулират, както и да я провеждат през себе си. В настоящия брой продължаваме темата с представяне на изискванията към използваните топлоизолационни материали и начините за постигане на ефективна топлоизолация.
 

Топлоизолационни материали
Често това са материали с ниска топлопроводност, сравнително малка дебелина и успяващи да поддържат във времето определена температурна разлика от двете си срещуположни страни. Сред изискванията, на които трябва да отговарят, са механична якост, биологична и химическа устойчивост, малка хигроскопичност. От гледна точка на пожарната безопасност е необходимо материалите да са негорими или трудногорими.
Основен критерий за топлоизолационните свойства на материалите се явява коефициентът на топлопроводност. Спрямо неговата стойност те обикновено се подразделят на две групи - ефективни и неефективни. Като ефективни се определят материалите с l < 0,18 W/mK. Съответно, за неефективни се считат материалите със стойности на коефициента на топлопредаване по-висок от 0,18. Използването на подобен материал не е изключено, но това рефлектира върху дебелината на изолацията, която в случая е по-голяма.
В зависимост от коефициента на топлопредаване, топлоизолационните материали се делят още на слаботоплопроводни със стойности на l = 0,06 W/mK, среднотоплопроводни с коефициент на топлопредаване в границите от 0,06 до 0,12 и силнотоплопроводни при l = 0,12 - 0,18 W/mK. Материалите, които се използват, също така могат да бъдат органични (пенопласти на полимери, дървесни влакна, корк и др.) и неорганични, предимно материали на базата на минерална и стъклена вата.

Като предимства на неорганичните материали обикновено се посочват тяхната по-добра якост и температурна устойчивост в сравнение с органичните.

Предлагат се и комбинирани топлоизолационни материали, съдържащи както органични, така и неорганични компоненти.

Топлоизолационните материали могат да бъдат квалифицирани и в зависимост от тяхната деформируемост и обемна плътност. В зависимост от настъпилите деформации, вследствие от натоварване, материалите често биват категоризирани като твърди, полутвърди и меки. В зависимост от обемната плътност те се определят като леки, среднотежки и тежки.

Ефективна топлоизолация
Според специалисти, за постигането на висока ефективност от топлоизолирането е необходимо преди всичко ограждащите елементи да са с многослойна конструкция, при което един от слоевете е с изолационни свойства и се характеризира с малък коефициент на топлопроводност. По този начин се постига повишаване на стойността на съпротивлението на топлопреминаване. При поставяне на изолацията от външната страна на стената се повишава акумулационната й способност. Помещението изстива по-бавно, но в същото време и по-бавно се загрява.

Като основни предимства на външното топлоизолиране обикновено се посочват: фактът, че топлоизолацията изцяло опакова сградата и премахва всички възможни температурни мостове; повишаването на повърхностната температура от вътрешната страна на стените, което води до по-висок комфорт на обитаване; предпазването на зидовете и конструкцията от външните климатични въздействия; фактът, че стените са поставени в условие на постоянен температурно-влажностен режим, защото точката на замръзване е в зоната на топлоизолацията; приложимостта й върху всякакъв вид основа (бетон, тухла, газобетон, мазилка и др.) както при ново строителство, така и при реконструкция и ремонт на стари сгради. Като недостатъци могат да се посочат немалката инвестиция, необходимостта от по-дълго загряване на помещения, които се използват рядко и други.