Градинският боклук – под ножа на клонотрошачките

След като в миналия брой на Технологичен дом окастрихме дърветата в двора, трябва да решим какво да правим с клоните. Можем да ги нарежем за горене, но невинаги трудът си заслужава. Да ги изхвърлим по тайна доба в дерето или през оградата - в двора на съседа, просто не върви. Друга идея е да ги изгорим и така да се отървем! Може, но това изисква доста време, а и няколко квадратни метра земя ще останат без растителност поне година-две. Има още едно решение, което не само бързо ликвидира проблема с клоните, но и позволява да бъдат използван и като чудесен екологичен тор. Това са клонотрошачките, за които разказва Стефан Куцаров

Клонотрошачките заемат достойно място

сред съвременния градински инвентар, въпреки че у нас не са достатъчно популярни. На външен вид могат да бъдат оприличени на голяма машина за мелене на месо, поставена на две колела. Гумите на някои модели дори се помпат като велосипедните, за да се осигури лесно придвижване на клонотрошачката по неравния градински терен.

Клоните обикновено не се нуждаят от предварителна подготовка, като единствено може да се наложи да бъдат отсечени по-дебели странични клонки, които не могат да се огъват. Те се поставят в широкия отвор на клонотрошачката. Режещият механизъм здраво ги захапва, така че не е необходимо да бъдат натискани, а само направлявани. В много от моделите механизмът представлява въртящ се барабан с ножове от закалена стомана. Напоследък все по-често се използват ножове, подложени на специална лазерна обработка. Барабанът с ножовете е с двойно действие - след като отреже част от клона, той я притиска към поставената до него пластина и я начупва. Така много бързо клонът се превръща в ситни парченца. В някои модели притискащата пластина е подвижна и представлява част от регулатора за дебелината на клоните. В съответствие с нея се променя разстоянието между пластината и ножовете. Тази настройка се прави, когато в раздробените клони започнат да се появяват дълги парчета, “промъкнали се” между ножовете и пластината.

Друг тип е спиралният режещ механизъм, много подобен на този в месомелачките. Тук обаче спиралният шнек е със заострена периферия. И тъй като дървото е много по-твърдо от месото, отворът за клоните е направен така, че те се подават не перпендикулярно на механизма, а под ъгъл около 30 градуса спрямо оста му. И тук раздробяването им се осъществява чрез нарязване и начупване.

..:: Пълният текст на статията можете да прочетете в луксозната книжка на сп. “Технологичен дом”, брой 16/2007. В разпространителската мрежа.