Градусът на питието

се измерва на сутринта
...или с домашния спиртомер

Думата “градус” буди различни асоциации - за едни това е температурата навън или вкъщи с уж добре работещото парно, а за други са градусите, които неизбежно повдигат настроението на всяка компания и за които питаме при покупката на напитки. Алкохолният градус е мярка за сравнение и чест предмет на хвалби. Него обаче не можем да го намерим върху етикетите на бутилки, където по други начини е изписано съдържанието на алкохол. Какви са тези начини, как това съдържание може да се измерва, какво представляват и как се използват намиращите се на пазара спиртомери разкрива Стефан Куцаров

Пиенето не е от вчера

Алкохолните напитки съпътстват човека още от древността. Първите сведения за производството им датират от 7-10 хилядолетие преди новата ера, когато в Китай са ги приготвяли чрез ферментация на ориз, мед и плодове. В Близкия изток пък са правели бира от ечемик и вино от грозде. По-късно виното е част от закуската на древните гърци и една от разпространените диети сред жителите на Рим. Но да не си помислите, че те са били алкохолици! Според обичая по онова време, виното се разреждало с до 4 пъти повече вода. Още тогава то е част от религиозните празници (честванията на Дионисий и Бакхус), което бива възприето и в някои ритуали на християнската религия.

Идва „мрачното Средновековие”, което изглежда не е било чак толкова мрачно. Вече са били утвърдени начините за производство на бира чрез трикратна ферментация - най-силната бира от първата се пиела от мъжете, тази от втората - от жените и за децата оставала бирата от третата ферментация. Виното също има сериозни позиции и се произвежда главно в манастирите - документите сочат 3 литра (!) като допустима дневна консумация от монахиня. Все още виното от грозде е било само за благородниците, а останалите са пиели вино от плодове.

Как стоят нещата с концентратите, получавани чрез дестилация? Няма единно мнение кога се появяват тези питиета - според едни това става в Египет през II-III век, а според други те са създадени за пръв път от арабски алхимици през VIII-Х век. В тези първи опити като материал са били използвани грейпфрути и мед. Великият лекар Авицена прави през ХI век първата крачка към съвременното производство, прекарвайки алкохолните пари през студена тръба, за да се втечнят. Реално европейците започват да употребяват концентрати през ХII век, но истинският „бум” настъпва след нашествието на турците през ХIV и ХV век, които споделят своите тайни за приготовлението със завладените от тях народи.

Съдържанието на алкохол

Точното наименование е етилов алкохол или етанол, но по-простото алкохол се е наложило дори сред специалистите. Една от най-важните характеристики на всяка алкохолна напитка е каква част от нея е чистият алкохол. Именно заради това в различните исторически епохи, а и днес по света, съществуват множество начини за оценка.

Най-разпространеният съвременен начин, използван почти изцяло в Европа и все повече в останалата част на света, е процентното съдържание на обема на алкохола в общия обем на напитката. Например 40-процентово питие означава, че 40% от обема му е алкохолът и останалите 60% са вода. С други думи в бутилка от 1 литър има 0,4 литра алкохол и 0,6 литра вода. Производителите са длъжни да отбелязват на етикета процентното съдържание на алкохола, но го правят по различни начини: 40% Vol, 40% ABV, 40% v/v, 40% by volume. Това процентно съдържание точно съвпада със старите и все още използвани градуси Гей-Люсак, означавани с °GL. Например 40% Vol са равни на 40°GL. Именно те представляват популярните у нас алкохолни градуси - напитка 47% Vol просто е 47 градусова. Естествено, че водата е 0 градуса, а чистият спирт - 100 градуса.

Подобно е измерването чрез процентното съдържание на теглото на алкохола в общото тегло на напитката. Означенията са weight %, % w/w и gew. %, като последното се използва от немските производители. Например 40% w/w на еднолитрова бутилка означава 400 грама алкохол в нея и 600 грама вода. За всяка напитка това процентно съдържание е по-малко от % Vol, което е вероятна причина за масовото използване на % Vol - напитката изглежда по-силна.

Когато купувате напитки, произведени в САЩ, може да попаднете на надпис върху етикета, съдържащ думата proof. Не се чудете, а просто разделете числото пред нея на 2, за да получите “нашите” алкохолни градуси (80 proof означава 40 градуса). Чистият спирт има 200 proof. Използването на думата proof, означаваща доказателство, има интересен произход. Преди около 3 века в добрата стара Англия широко разпространен начин за доказване, че една напитка съдържа достатъчно алкохол, е бил намокреният с нея барут да може да се запали. Днес знаем, че това става при алкохолен градус 57,1. Той е бил възприет и все още се използва в Англия и в някои канадски провинции като 100 proof, т.е. 100% сигурен алкохол. Превръщането на тези означения в градуси става чрез умножаването им с 0,57. Например 80 proof представлява напитка с алкохолен градус 0,57х80=45,6. Чистият спирт по тази система е 175 proof.

...:: Пълният текст на статията можете да прочетете в луксозната книжка на сп. “Технологичен дом”, брой 01/2007. В разпространителската мрежа.