Интелигентни сградни технологии за постигане на нетни нулеви емисии

Миналогодишната Конференция на ООН по изменението на климата (COP27) за пореден път изложи стряскащата реалност на климатичните промени, което ще накара малки и големи бизнеси да преразгледат ангажиментите си по отношение на въглеродния си отпечатък. Докато едно време мерките в посока намаляване на емисиите на парникови газове се считаха за нещо по-скоро пожелателно, то днес вече не може да се избяга от факта, че всеки един от нас има задължения да направи всичко по силите си, за да спаси планетата.

На конференцията стана ясно, че за да има някакъв шанс светът да постигне настоящите цели за климатичните промени – намаление на емисиите на въглероден диоксид с 45% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2010 г. и нетни нулеви емисии до 2050 г., трябва да се прави много повече. Ако целите не бъдат постигнати, температурите могат да се повишат с много повече от двата градуса, смятани за "безопасни", с необратими последствия за планетата.

С увеличаване на стремежа за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г., предприемането на мерки вече няма да е ограничено само до големите бизнеси. За много компании това ще наложи повишен фокус върху стратегии за енергиен мениджмънт и по-голяма необходимост от възможности за демонстриране на прогреса спрямо целите. Именно заради това ролята на интелигентните сградни технологии става все по-важна.

Смарт сградните технологии обхващат сензорни устройства, които могат да събират и предават данни до централен хъб. Този хъб може да е на локално за организацията ниво, но все по-често той е част от облачни системи, които не се нуждаят от външни сървъри. Данните могат да бъдат използвани за проследяване на стойности или тенденции във времето, за предупреждаване на фасилити мениджърите или за автоматизиране на управлението на сградата.

Напредъкът в областта на тези технологии означава, че те стават по-достъпни за всички и ще бъдат ключов компонент от инструментариума за намаляване на въглеродните емисии на много компании, помагайки им да управляват сградите си възможно най-ефективно и да генерират данни, демонстриращи прогреса им към целите за енергийни спестявания.

Какво могат да измерват интелигентните сградни сензори

• Енергопотребление: токовите трансформатори и сензорите за ток се поставят на кабели, за да измерят колко електроенергия преминава по тях. Те могат да измерят енергопотреблението на ниво верига, зона или машина;
• Температура: температурните сензори могат да бъдат поставени на машини или в помещения, за да гарантират, че системите за отопление, вентилация и климатизация (ОВК) работят ефективно и се поддържа комфортна среда;
• Качество на въздуха: сензори могат да следят нивата на въглероден диоксид, както и на фини прахови частици и летливи органични съединения (ЛОС), чиито високи концентрации могат да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве. Качеството на въздуха е добър индикатор и за потенциални проблеми с ОВК системите;
• Присъствие: Сензорите за движение и за човекопоток могат да покажат дали дадено помещение се използва и от колко хора и да дадат представа за това как се ползва това помещение, гарантирайки възможно най-висока ефективност;
• Влажност: сензорите могат да записват процентните нива на влажност. Влажността между 40 и 60% е идеална за забавяне на преноса на микроорганизми. Високите нива могат да са индикатор за проблем със системата за кондициониране на въздуха.

Как помагат сензорите за намаляване на въглеродния отпечатък

Освен очевидните ползи от измерване на самото енергопотребление, интелигентните технологии могат да допринесат за постигане на максимална ефективност на сградите по няколко начина:

• Непрекъснат мониторинг в реално време: използването на интелигентни технологии дава възможност за получаване на цялостна представа за всичко, което се случва в сградите. Събраните от сензорите данни могат да бъдат подадени към централно табло, което да предоставя ясна картина на случващото се във всеки един момент;
• Възможност за непосредствени промени: тези технологии позволяват да се реагира на момента и непосредствено да се внедрят промени. Например, сензори могат да засекат машини, които са оставени да работят, когато не трябва или не е необходимо, или оборудване, чиито експлоатационни параметри не са добри. Това дава възможност за откриване на проблеми, свързани с поддръжката, на ранен етап.
• Гарантиране, че сградите са с най-високи нива на ефективност: пример от практиката показва, че когато компания инсталира сензори за въглероден диоксид в сградата си, те разкриват, че вентилационната система е силно неефективна – работи по цял ден, навсякъде и на максимална мощност, независимо от потребностите от свеж въздух. Това е причината компанията да проектира система за автоматизирано управление на вентилацията, която води до редуциране на кондиционирането на въздуха с 42%;
• Улеснено докладване и планиране: генерираните от системите данни дават възможност за по-лесно изготвяне на доклади за съответната организация – нещо, което е от съществено значение при проследяване на напредъка към постигане на амбициозни цели за редуциране на въглеродните емисии.