Интервю с инж. Димитър Начев

Представени бяха енергоспестяващи решения за отопление
с марката Юнкерс

На 14 януари т.г. КИИП, регионална колегия София-град, секция “ОВК, хладилна техника, топло и газоснабдяване” и Роберт Бош, направление “Термотехника”, бяха домакини на семинар, посветен на енергоспестяващи отоплителни решения с марката Junkers. Събитието се проведе в хотел Родина в София и бе посетено от десетки проектанти от областта на отоплението и газоснабдяването. Сред участниците бяха и представители на фирмите Тобогаз, Ератерм, Газови системи и Джинели, които са част от партньорската мрежа на Бош Термотехника.

Трябва ли държавата да се ангажира със строителния бранш в настоящия момент?
За да се ограничат негативните последици и да се запазят проектантските фирми от спазъм и загуба на ценни технически кадри, държавата трябва да се намеси на пазара. Нашата съсловна организация има претенции в това отношение. Като казвам да се намеси, нямам предвид административна намеса или пряко субсидиране. Държавата трябва да създаде условия и механизми, за да могат да работят проектантските фирми при облекчени условия.
Важно е да се акцентира върху големи инфраструктурни проекти от национално значение и българските проектанти да бъдат използвани в целия им натрупан опит и професионален капацитет.

По какъв начин, обаче, би могло да стане това? Какви са конкретните ви предложения?
Като противодействие на последиците от кризата в строителния бранш предлагаме на държавната власт да се увеличат публичните инвестиции, като се изисква пълна прозрачност в инвестиционния процес. Също така да се усъвършенстват административните процедури, които водят до забавяне в строителството. Необходимо е да се изработи ясен регламент и критерии за обществените поръчки и в търговете да има представители на браншовите камари. Предлагаме да се разработят механизми за усвояване на eвропейските фондове, като водеща роля да имат камарите и да се разшири ролята на инженера-проектант не само като изпълнител, но и като ръководител на проекти. Също така, българското правителство да ползва експертния опит на членове на КИИП при управление на публично-административните услуги за големите инфраструктурни проекти.

В какви проекти ще се инвестира основно през 2009 и 2010 г.?
Статистиката показва, че в България се забавя темпото в строителството на жилищни и офис сгради. Сега е моментът българският проектант да излезе и да се утвърди при реализирането на големи инфраструктурни проекти, финансирани от европейските фондове. И то не само като изпълнител, но и като мениджър на такива проекти. Проектантът трябва да участва в цялостния процес на реализация, включително в строителството, експлоатацията и поддръжката на обекта. Как може да стане това? Трябва да се развият допълнителни умения за усвояване правилата на Европейската общност за писане, реализиране и отчитане на проекти. Притежаването на тези качества ще осигури мястото на български проектанти в проекти с международно финансиране.

Как европейските ви колеги посрещат ситуацията?
Въпросът за конкурентноспособността е ключов за бъдещето на нашата професия и неслучайно КИИП акцентира върху този проблем. Наскоро проведохме международен дискусионен форум с над 250 участници в хотел „Шератон” на тема „Конкурентноспособност на инженера-проектант в Европа”. Обсъждахме как реагират проектантите в условията на световна финансова криза. Оказа се, че имаме общи проблеми и заедно с другите инженерни камари в Европа по-лесно ще намерим верния отговор. Представителите на Европейския съвет на инженерните камари, макар и с дългогодишни традиции, дискутират в момента същите въпроси, по които говорим в България. Сред тях са ценообразуването, оценката на проектантския труд, правоспособността, квалификацията и необходимото образование. КИИП е редовен член на Европейския съвет на инженерните камари (ЕСЕС), има многобройни партньори от Германия, Гърция, Сърбия, Македония, Австрия, които също взеха участие в дискусията.

Напоследък упорито се говори за промените в закона за Камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Какви трябва да бъдат те?
КИИП работи много сериозно и подложи на широко обсъждане сред професионалната гилдия промените в закона за Камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Tе вече са готови и предстои да ги внесем в Комисията за местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство към Народното събрание. Основните предложения за промяна са свързани с критериите и по-консервативния подход при присъждане на проектантска правоспособност, дефиниране на понятието и съдържанието на „проектантско бюро”, регистрационния режим на договорите и др. Имаме уверението на народни представители от различни политически партии, че има политическа воля да се разгледат нашите мотиви и предложения с необходимата дълбочина. Надявам се, КИИП да допринесе за един работещ и по-съвършен закон, който да дава ясни регламенти за работа на инженерите-проектанти и гаранции на обществото за качествени проекти.

По какъв начин Законът ще допринесе за повишаване на качеството на строителната дейност?
В ЗКАИИП, както и в изменението и допълнението му от 2006 г., е заложено изискването и КАБ, и КИИП да приемат Методики за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги. Това не е случайно изискване, а целенасочено действие. С него държавата делегира определени права на двете професионални камари, за да се създадат условия за предоставяне на качествени услуги в съответствие с обществения интерес и интересите на конкретните потребители. Нашата дейност е свързана с изразходване на големи обществени и лични средства и това налага да се изработят професионални критерии, които не са свързани само с възнагражденията, а по-скоро са гаранция за качество и избягване на дъмпингови цени. Познаваме нормативните документи и изисквания на Европейската общност, включително и цитирания от Комисията за защита на конкуренцията чл. 81 от Договора за създаване на Европейската общност, и категоричната ни позиция е, че КИИП не е нарушила европейските и национални правила за конкуренция.

Каква е ролята на методиката за определяне на възнагражденията като регулатор на отношенията в бранша?
Методиката систематизира методологията за определяне възнагражденията на проектантския труд. Тя е построена върху принципната позиция, че размерът на възнаграждението не би следвало да се договаря под себестойността на проектантската услуга, защото това води до компромиси в проекта, свързани с качеството или непълноти. В приложенията към методиката ясно личи връзката между обема и съдържанието на проекта и определената себестойност на услугата.
Естеството на нашата професия е такова, че ние отдавна работим в условията на конкуренция. КИИП е създадена и оторизирана от държавата именно за да наблюдава и да създава условия на свободния пазар на проектантския труд да се работи с висок професионализъм и процесите да се саморегулират, но при ясни правила. Методиката е написана и приета, не за да защитава тесните професионални интереси на инженерите-проектанти. Спазването й е от обществен интерес и е гаранция за качествени проекти, качествено строителство на сгради и съоръжения, целесъобразно изразходване на обществени и лични средства. Следователно, обществото получава срещу парите си точно това, от което има нужда. Обществото ни не е толкова богато, че да си прави експерименти и да плаща за проекти със съмнително качество, които после да преправя или да разрушава и да гради отново.

Не можем да пропуснем да ви попитаме как бихте оценили дейността на КИИП София-град след пет години съществуване?
Пет години не са много за една съсловна организация, но ние извървяхме дълъг и нелек път. Днес можем да кажем без притеснение, че КИИП е монолитна, европейска структура, която обединява инженерите-проектанти в България. Радостното е, че се утвърдихме в обществения живот и заехме достойно място в семейството на съсловните организации. Положихме много усилия, за да изградим добре работеща структура, която да гарантира на всеки инженер-проектант точни правила за упражняване на професията и защита на професионалния интерес.
Една от важните мисии на КИИП е да подготви инженерите проектанти за 2010 г., когато ще станат задължителни Еврокодовете. Специализираните ни курсове и обучения са насочени да съдействат за непрекъснато повишаване на професионалната квалификация по отношение на нормативната уредба, която действа в Европейския съюз. Изключително важно за българския инженер-проектант е той да може да отговори на изискванията на европейските директиви и технически норми, които влизат в действие през 2010 г.
Обществото трябва да знае колко отговорен е трудът на инженера-проектант, колко важно е да се поддържа и изисква качество в работата му, като се регламентира нормативно съответното съизмеримо заплащане.
Вярвам, че ще посрещнем и ще преодолеем всички професионални предизвикателства и през 2009 г. българският инженер-проектант ще получи заслуженото признание за своя висококвалифициран труд и в България, и в чужбина.