Интервю с Инж. Иван Бойков

Елементи на системата и способи за регулиране температурата на флуида

Водното подово отопление се използва като основен или допълнителен източник на топлина, основно в жилищни сгради. Инсталацията му превръща пода на помещенията в огромен, нискотемпературен отоплителен уред, формиран от мащабната отоплителна повърхност. Излъчваната от уреда топлина се предава на намиращия се в близост до повърхността въздух. И за разлика от котела или радиатора, поради голямата площ на отоплителния уред, едновременно се загрява много голям обем въздух. В това се състои и основната идея на подовото отопление - да осигурява комфорт, като затопля голям обем въздух до не много висока температура.

Именно температурата на водата, циркулираща в тръбите, е приблизително 40 - 42 градуса по Целзий. Тя успява да затопли пода до около 30 градуса, което на практика означава температура на въздуха в помещението между 18 и 22 градуса. И то при сравнително благоприятни зимни температури навън.

Вярвате ли в т.нар. оздравителен ефект на кризата, който би трябвало да отсее само най-добрите участници на пазара?
Всяка криза има оздравителен ефект, когато развитието е ненормално. Например в периода от 2006 г. до 2008 г. работниците в строителството се увеличиха от 160 000 на 230 000, като за целта се набираше предимно неквалифицирана работна ръка. Дори стигнахме до внос на работници от чужбина. Сега този процес протича в обратната посока. По наша преценка ще се върнем на нивото от 2006 г., тъй като фирмите в момента освобождават неквалифицирани работници и отделят пари за квалификация на оставащите. Следователно, бихме могли да очакваме подобряване качеството на строителните работи.
Друга положителна черта е, че пазарът ще се изчисти от лоши бизнес проекти. По време на строителния бум се купуваше всичко и строителните фирми работеха на принципа “намери място, построй и продай”. Това време отмина. Вече ще се строят и ще се финансират само добри бизнес проекти, в които се оценява не само строителството, но и развитието на инфраструктурата, на района, както и на всичко около него. Посоката на развитие е към все по-качествено строително изпълнение.
Третото положително следствие от кризата е, че строителните фирми се преструктурират. Строителният ни пазар е пренаситен с фирми. Само към момента рeгистрираните фирми с право на строеж са 5300, което е огромно количество за нашите мащаби. Част от тези компании ще бъдат закрити, а останалите ще се преструктурират и ще станат още по-сериозни.

В предишния ни разговор обмисляхте възможността да обедините информационните системи на КИИП, КАП и КС. Ще види ли “бял свят” тази инициатива?
Информационната ни система работи много добре. Изпълнили сме всички законови срокове и процедури. Колкото до системите на нашите колеги, ние винаги сме предлагали да работим заедно и сме готови да интегрираме веднага системата си към тяхната. Постоянният интерес от страна на нашите членове към информационната ни система ни мотивира да я актуализираме непрекъснато.

Немалка част от строителните обекти у нас се изграждат от чуждестранни компании. Конкурентен ли е българският производител?
Въпросът с чуждестранните компании е много сериозен. Тези, които оперират законно на българския пазар, са добре дошли и ние работим прекрасно с тях. Имаме проблем с чуждите компании, работещи като част от българската сива икономика. Те набират работници без работни визи, не спазват Кодекса на труда във всичките му аспекти, осигуряват работниците на различна от реалната им заплата. Явно лошите практики се възприемат много бързо. Имахме срещи с част от тях, предупредили сме ги като обществена институция, че трябва да работят по нашето законодателство, защото създават нелоялана конкуренция. Категорично мога да заявя, че в редица случаи ние сме поставени в дискриминация. Установихме, че фирми от съседни страни, които работят у нас, са подпомагани от държавата си. Това е недопустимо и ги поставя в привилигириовано отношение. Например при строежа на магистралата Карнобат - Бургас бяха внесени тонове цимент и арматурно желязо от съседна държава. Знаете, че когато се внасят такива материали от други държави, се приспада ДДС, и това не е малко перо. Ние ги купуваме от българския пазар с ДДС. Трябва да се създава конкурентна среда за всички фирми в страната.

Ще видим ли скоро български строителни компании, изграждащи големи обекти в други държави от ЕС?
Български строителни фирми вече са на европейския пазар, като самостоятелни участници или подизпълнители на обекти по европейски програми. Строителният пазар у нас обаче е достатъчно атрактивен и има работа за всички. Разполагаме с големи потенциални обекти, като АЕЦ Белене, електроцентралите в района на Марица-Изток, няколко язовира, газопроводи и други. Така че по-скоро интересът на чуждестранните строителни фирми е насочен към нас, отколкото нашият - навън. Нормата на печалба е добра, просто трябва да бъдат регулирани процедурите. Лошото е, че тази година предстоят избори, а в такива случаи винаги се забавят нещата в държавата. Можем да влезем в сериозна криза само при положение, че правителството не си свърши работата. Две трети от оперативните програми са предназначени за строителство, а вече загубихме 500 млн. евро от тях.
Българските строители живеят в криза от 20 години и знаят как да оцеляват и да се развиват при такива обстоятелства. В условията на криза оцеляват силните, можещите, иновативните.
 
И все пак, по какъв начин би могла да се намеси държавата, без да се нарушават принципите на пазарното стопанство?
Държавата има своите функции, които далеч не се изчерпват с разпределението на бюджета. България има редица предимства, тъй като инфраструктурата й още не е развита, а тепърва трябва да се изгражда през следващите четири-пет години. Инвестициите на държавата обикновено са в комуналния сектор, в строителството на пътища и в енергетиката. В тези сфери държавата ни има сериозни инвестиции, които по наши сведения биха покрили напълно капитала, който се изтегли от България. Също така е много важно държавата да съумее да създаде предпоставки за усвояване на средствата по европейските програми в тази сфера, които са на стойност около 2 млрд. евро.
Камарата на строителите в България постоянно анализира обстановката от гледна точка на фирмите, които се явяват на търгове. В настоящата ситуация следва да се направят три важни неща. Първото от тях е да се увеличи административният капацитет на държавата в областта на строителството, защото хората, които работят в тази сфера, са недостатъчни. Второто е да се съкратят сроковете за подготовка на проектите, тъй като в момента те са от порядъка на 6 - 7 месеца. Третото е държавата да използва нашия опит по привличането на експерти.

Успяхте ли да се споразумеете за ориентировъчни цени в строителството?
Това, което правим ние като Камара, е да подготвим типове тръжни документи, договори и ориентировъчни цени във всички области на строителството. По този начин могат да се избегнат спекулации и злоупотреби. Ориентировъчните цени не са пазарни, а отразяват реалния порядък на финансовите параметри в различните направления на строителството. Те са резултат от анкета, която обхвана 2000 строителни фирми. Предложихме ориентировъчните цени на заинтересованите инвеститори, главно за да могат да оценяват порядъка на тръжните цени. Това се прави в цяла Европа. Стремим се да създадем благоприятна икономическа среда за работа в диалог с държавата. Пътят е този - създаване на конкурентна среда и типови документи.