Интервю с Тони Стойнов, технически директор в Интер Системс

Изграждането на ефективна система за видеонаблюдение изисква опит, познания и прецизно планиране

Г-н Стойнов, какви технически възможности предоставят съвременните системи за видеонаблюдение?
В последното десетилетие тези системи претърпяха бурно развитие, това касае както камерите, така и записващите устройства и най-вече средствата за централизирано мониториране и управление. Развитието в областта на сензорите и технологиите за обработка на изображение доведе до появата на камери с висока резолюция, много висока чувствителност и широк динамичен обхват. Мегапикселовите камери са вече ежедневие, а на пазара има продукти с резолюция до 65 Mpx. Бързо развитие претърпяха и компонентите, използвани във видеорекордерите, което позволи интегрирането на много нови опции и най-вече видеоанализ. Като резултат от това развитие в тези два компонента системите за видеонаблюдение се превърнаха в мощно средство, което предоставя ред възможности като периметрова охрана, автоматично проследяване на цели, определяне скорост и посока на движение на хора или превозни средства, разпознаване на лица и много други. В същото време, бързо развитие претърпяха и средствата за централизиран мониторинг и контрол, което позволи в голяма степен автоматизация на процеса на наблюдение, интегрирането с останалите системи за сигурност и безопасност, и значително облекчаване функциите на оператора. Трябва да добавим, че като говорим за централизиран мониторинг и контрол, в никакъв случай това не трябва да се бърка с отдалечен достъп. Всяка съвременна система има възможност за отдалечен достъп, но не всяка има възможността за реализация на ефективен централизиран мониторинг и управление, особено при голям брой видеосистеми.

Какви са спецификите в тяхното изграждане?
Въпреки всеобщото мнение, че това са прости системи, според мен изграждането на една ефективна и функционираща система за видеонаблюдение изисква дълъг опит, задълбочени познания и прецизно планиране.

Навлизането на IP технологиите води една негативна тенденция - много фирми от IT бранша започнаха да предлагат услуги и в сферата на видеонаблюдението. Нашият опит показва, че при много колеги от този бранш липсва нужната подготовка и квалификация, а резултатът често е незадоволитлен. Голяма част от спецификата е свързана с избора на подходяща камера, не винаги високата резолюция гарантира добър резултат. Има ред показатели като светлочуствителност на матрицата, светлосила на обектива, динамичен диапазон на камерата и много други, които са критични за използваемостта на изображението. В същото време не по-малко важен е и самият монтаж, разположението и най-вече правилното осветяване. Именно това е материята, в която се усеща липсата на експертиза и опит при много от компаниите, предлагащи решения в тази сфера. Записващата система също има ред специфични параметри. На първо място, това е гъвкавостта в определяне режимите на запис. Много от тези системи не позволяват достатъчна гъвкавост при настройка на записа в различни режими, това, от своя страна, води до необходимост от големи дискови масиви. Тъй като обикновено бюджетът е лимитиран, а изискването за продължителност на записа фиксирано, единственият начин за постигане на целите е силно ограничение в качеството на записа. Този проблем е много сериозен, голям процент от записите са негодни за провеждане на разследване, каквато всъщност е една от основните цели на тези системи.

Друга специфична особеност, най-вече при контрол на трафика и публични пространства, е нуждата системата да бъде достатъчно гъвкава. Наличието на аналитични финкции и възможност за интегриране с други системи в единна градска или национална система би следвало да са решаващи. Към момента тези системи се реализират поединично, без цялостна концепция и визия за единен контрол в бъдеще.

В какво се състои процесът на вземане на решение за изграждането им? Каква е ролята на консултантските фирми в този процес, както и при проектирането на тези системи?
Радвам се, че зададохте този въпрос. Всъщност оттук тръгват много от проблемите, особено що се касае до проектите за наблюдение на трафика и публични пространства. За да бъде по ясно, ще отговоря първо на втората част на въпроса. Ролята на консултанта е критична за всеки един проект, а, за съжаление, в България консултантът обикновено липсва или ролята му е силно ограничена. Основната задача на консултанта е да идентифицира потребностите на клиента, бил той частен или държавен, да разработи идеен проект и съответните изисквания и спецификации. Реалността обаче е съвсем различна. Консултантът често го няма или, ако го има, резултатът от неговата работа е твърде съмнителен. Не е правилно консултантът да специфицира техника и производители. Резултатът от работата на един консултант са ясно идентифицирани проблеми и предложение за тяхното решение. Спецификацията може да включва всичко друго, но не и параметри, извадени от нечие техническо описание, и в никакъв случай не би следвало този резултат да е конкретно техническо решение. Техническите решения би следвало да се дават от изпълнителя на съответната система, като на този етап консултантът има задачата да следи дали това, което се предлага, удовлетворява това, което е заложено в идейния проект. Ако вземем за пример САЩ, там нещата са точни и ясни. Според проучване на ASIS - най-голямата асоциация в света на специалисти в сферата на системите за сигурност, между 15 - 30% от стойността на всеки един проект са разходи за консултанти.

Като следствие на казаното по-горе е и отговорът на първия ви въпрос. Без идентификация на проблемите и насоки за тяхното решение, единственият критерий, по който инвеститорите вземат решение е най-ниска цена. В резултат системите, които те получават, са неефективни, в много случаи дори неизползваеми.

Как е решен въпросът от гледна точка на планирането на инвестициите в този тип системи?
Този въпрос в голяма степен е свързан с предходните два. Отново ще си позволя да ви дам пример със САЩ, там бюджетирането се прави на база идеен проект, изработен от консултанта, като се използват фиксирани цени за камера. За пример, статистика на ASIS сочи, че средната цена на вътрешна камера в зависимост от приложението е между 650-1000 USD, като това включва доставка, монтаж всички консумативи и материали и записващото устройство. В същото време практиката в България е напълно опорочена. Обикновено цената се дава на база разработен технически проект, често несъобразен със спецификата и базиран на точно определен тип техника. Интересен е фактът, че ако погледнем бюджетите по обществени поръчки, в немалко от тях средната цена на камера се доближава до тази в САЩ. В същото време обаче качеството на изпълнение и най-вече функционалните възможности са много по-лоши, като основен фактор е невъзможността изпълнителят да предложи свое решение и нуждата да се съобразява с конкретно поставени спецификации, които често са и с големи пропуски.

Какви са особеностите при поддръжката и мениджмънта им?
Поддръжката при тези системи е също толкова важна, колкото тяхното проектиране и монтаж. Два са основните проблеми. Първият е влошаване на изображенията поради загуба на фокус, замърсен обектив и др. подобни, често срещан проблем, въпреки че решението му е бързо и елементарно. Вторият проблем е по-сериозен и е свързан с влошаване на качеството поради външни фактори. Причина може да бъде както промяна в обстановката, съответно поява на отблясъци, понижение на осветеността и др., така и промяна в сезона.  Често при монтажа не се съобразяват промяна позицията на слънцето в различните сезони или наличието на снежна покривка. Има и технически проблеми, някои от които, свързани с ниско качество на изпълнения монтаж, а други - със спецификата на самото решение като например периодична подмяна на влагоабсорбатори и др. В това отношение осигуряването на картина с високо качество, годна за целите на разследването, е свързано с постоянна профилактика и обслужване на тези системи.