Инженерите превръщат творческите идеи на архитекта

в реалност

Неделчо Неделчев,
управител на Дитек,
пред списание Технологичен дом

Господин Неделчев, вероятно знаете, че от КИИП искат разделяне на строителните проекти на части архитектурна и технологична. Като инженерингова фирма в областта на поливните системи мислите ли, че това ще внесе по-голяма яснота в отговорностите при изпълнението на един проект?

В зависимост от гледната точка проблемът с отговорността, както по отношение на сигурността, така и на естетичността и функционалността на един строителен проект, има различни аспекти. Конструкторите и инженерите, проектиращи сградните инсталации, неминуемо залагат на технологиите. От своя страна, архитектите са специалистите, на които се разчита да вложат творческа мисъл във визията на сградата и прилежащите й външни площи. Разбира се, за да се облекат идеите на архитектите в надеждни, функционални и ефективни сградни системи и конструкции, се изисква съвместна работа на архитектите и инженерите. Затова, според мен, следва да се решава обратната задача. Общата идея за визията на проекта да бъде в полето на действие на архитекта. А техническите специалисти да пресъздадат духа и творческото начало, вложени от архитекта на базата на съвременните технологии.

Звучи добре, но всеки от нас е виждал не един и два примера за недотам успешна съвместна работа между архитекти и технически специалисти.

Не е възможно да се постигнат наистина добри резултати, ако архитектът не уважава познанията на инженерните специалисти, а те - творчеството в работата на архитекта. Ако ми позволите да се изразя образно - архитектът е началото и краят на един проект, а между тях стоят технологиите и инженерните решения. Затова за мен единствената успешна формула се основава на съвместната им работа в екип. И за мое щастие, ние сме участвали в реализацията на подобни проекти. Всичко останало не би могло да доведе до стойностни резултати.

Освен уважение и добра воля, за качествената реализация на един проект е нужен много професионализъм. В това отношение, нормативната база ограничава ли непрофесионализма в достатъчна степен?

Според действащата в момента нормативна база, професионализмът се свързва с образованието. А когато става въпрос за високи технологии, образованието е с остатъчна стойност. Причината е ясна на всички - в българските университети се получават базови знания, а съвременните технологии не са обект на изучаване. За мен, например, е изключително нелогично специалисти, които имат реализирани проекти, но нямат изискваното образование, да нямат право да получат проектантска правоспособност. Защото, бих могъл да дам достатъчно примери за хора, имащи нужното образование и проектантска правоспособност, които не могат да проектират съвременна поливна система.

За някои думите ви биха прозвучали едва ли не еретично…

През годините, в които се занимавам с инженеринг на поливни системи, съм имал многобройни възможности да се нагледам на проекти, базирани на отхвърлени от времето технологии. Липсата на образование, даващо познания за съвременните технологии в областта на поливните системи, предполага симбиоза между технически грамотни хора и практически опит. В САЩ, например, автоматизираното поливане се изучава не като отделен предмет, а като отделна специалност. За такива специалисти има основания да се предполага, че между образованието и професионализма съществува знак за равенство. У нас, обаче, нещата са далеч от дадения пример. Именно затова считам, че нормативната ни уредба в това отношение е остаряла.

Достигна ли българският инвеститор до убеждението, че и най-красивата сграда би била отблъскваща, ако около нея зеят кални локви?

Инвеститорите, които осъзнават необходимостта от озеленяването, стават все по-многобройни. За съжаление, все още е налице разминаване между очакванията на инвеститора и изпълнителя. Инвеститорът иска високо качество и ефективност, но не е готов да плати добра цена за тях. И това е причината в България да се работи на относително ниски цени. Оптимистичен е фактът, че инвестицията в съвременна поливна система у нас и в други държави от Европейския съюз е сравнима. Разликата произтича от различните срокове на изпълнение. В други части на Европа отделните етапи се изпълняват в почти пълно съответствие с планираните срокове, което дава възможност на фирмите, занимаващи се с изграждането на поливните системи, да оптимизират работата си във времето. Например, един проект, който би могъл да се изпълни за един месец, в Германия се финализира за това време, а у нас се проточва цяла година.

Все пак озеленяването е завършващ етап от изпълнението на един проект и реализацията му е зависима от закъсненията в предходните етапи.

Фирмите, занимаващи се с изграждане на поливни системи, в действителност търпят два удара. От една страна, това са закъсненията от предшестващите етапи, което прави почти невъзможно предварително да планираме работата си през годината. От друга страна, финансовите възможности на инвеститора в края от изпълнението на един проект са много по-малки от първоначалните. Именно поради това, сред повечето инвеститори, съществува нагласата, че въпросите с озеленяването трябва да се решат някак си. Всичко това, наред с компромисите, които правят някои колеги при проектирането и изграждането на поливните системи, рикошира върху имиджа на целия бранш от фирми, занимаващи се с автоматично поливане.

Има ли професионален “двубой” между озеленителите и фирмите, изграждащи поливните системи, които на практика се трудят върху общ терен?

О, да ! Това е един от вечните двубои. Поливната система осигурява водата, т.е. свежестта на тревата. От цялостната инвестиция за озеленяването само около 20 - 30% е делът на поливната система и това води до известно подценяване. Основният проблем идва от това, че озеленителите променят проекта непрекъснато, почти до излизането си от обекта, понякога до неузнаваемост. Поливната система се проектира върху подложка от идейния проект. Това е една решена вече хидравлична задача, която може да бъде променена в ограничени граници.

След като пазарът на поливни системи вече е налице, съществува ли и достатъчно предлагане на марки и технологични решения?

Дори бих казал, че пазарът у нас е пренаситен като предлагане. Дитек е сред основоположниците на бранша на автоматичното поливане в страната. Именно затова е напълно логично, че около 70% от конкуренцията в бранша бе създадена от специалисти, започнали да трупат професионален опит при нас. Въпреки че пазарното предлагане е достатъчно сериозно, клиентите все още нямат културата да направят разлика между качеството на различните продукти и проекти. Защото елементите, материалите и системите за поливане, които се предлагат, са с различно качество и съответно цена. За съжаление, нагласите на повечето инвеститори са да очакват една и съща цена и за качествен, и за некачествен продукт.

Поддръжник ли сте на идеята с цел оптимизиране на цената една автоматична поливна система да се изпълни с техника от различни производители?

Категорично, не! Вече не са един и двама инвеститорите, които са се “опарили”, и вследствие на горчивия си опит оценяват ползата от сключването на договор с инженерингов партньор, който да проектира и изпълни поливната система с висококачествена техника от един производител. Има достатъчно примери на поливни системи, изградени с техника на различни производители, при които се е наложило предприемането на крайната мярка вече изградената система да се изхвърли изцяло и да се изгради нова. А това, както е логично да се очаква, означава двоен разход.

През последните години силно нарасна инвестиционният интерес в голф игрища. Там ли са най-големите предизвикателства по отношение нивото на автоматизация на една поливна система?

Определено, топ управление на автоматичното поливане се внедрява в голф игрищата. В чисто технологичен аспект, обаче, при изграждането на поливна система в хотелски комплекс, конна база или голф игрище няма разлика. Разбира се, нивото на инженеринг при проектирането и изпълнението на поливните системи за голф игрища е по-високо. И грешките в тази област са много по-скъпи. Но и в други приложни области на автоматичното поливане, системите представляват интелигентни, високотехнологични и функционални обекти за управление. Като пример за съвременно техническо ниво на поливането бих искал да посоча хотелския комплекс Хелена Ризорт в Слънчев бряг или хотел „Темплиер ” в Банско, на който миналата година изградихме първата радиоуправляема автоматична поливна система в България.