Качествена ли е ВиК услугата у нас?

Част I Видове пожароизвестителни системи и техните специфики

Пожарите са изиграли не една и две главни роли в преломни моменти от човешката история. Достатъчно е да припомним изгарянето на Рим по време на император Нерон и големия пожар в Лондон през 1666 г., изпепелил около 4/5 от града. Също така в продължения на столетия в Москва на всеки 3 до 5 години е избухвал голям пожар, унищожавал постройките в почти целия град, достигайки дори царската резиденция в Кремъл.

Типичният облик на американските мегаполиси днес - с централна част заета от небостъргачи започва историята си от големия пожар в Чикаго през 1903 г. Тогава огънят унищожава напълно дървения до момента град, давайки възможност да се въведе нов регулационен план. Според него, улиците на града са проектирани само в две направления, пресичащи се под прав ъгъл. И тъй като парцелите в централната част били твърде скъпи, предприемачите започват да строят много високи бетонни сгради. А причината почти всички големи пожари да достигнат подобни грандиозни размери и да променят облика на много градове е елементарна - сградите са били основно дървени.

Видове пожароопасни материали
Естественият стремеж да се ограничат последствията от пожарите е довел до въвеждане на мерки за противопожарна защита. Те имат за цел да намалят вероятността от появата на пожар, а в случай че такъв възникне, да улеснят неговото гасене, да намалят материалните щети и да изключат човешките жертви.
Мерките за противопожарна защита зависят от степента на пожарна опасност на съответните помещения или зони. Според европейската класификация, пожароопасните материали са разделени в няколко категории - таблица 1.
В съответните стандарти (в Европейския съюз е в сила EN54) са описани задължителни и препоръчителни мерки, които зависят от класа на пожарна опасност.

Активни и пасивни мерки за защита
Мерките за противопожарна защита могат да се разделят на пасивни и активни.
Пасивните мерки се базират на използване на негорими или трудногорими материали и на секциониране на сградите. Включват, също така, специфики при изграждането на електроснабдителната и газоснабдителната инсталации и други.
Активните мерки включват изграждане на ръчна и/или автоматична пожароизвестителна и пожарогасителна инсталация, както и провеждане на подходящо обучение на експлоатационния персонал. Според повечето специалисти, обучението е изключително ефективно средство, тъй като изисква малки инвестиции, но води до силно намаляване на предпоставките за възникване на пожари. Необходимо е ,обаче, създаването на подходяща организация на живот и работа в една сграда.
В някои държави, например САЩ и Великобритания, в областта на жилищното строителство все още се използва изключително дървен материал. Това е причината в тези и други държави да са разработени много строги противопожарни изисквания. Някои от прилаганите мерки са буквално непознати в България. Например, широко са разпространени летящи врати със специално изпълнение, на които има надпис „противопожарни врати - дръжте затворени”. Те ограничават разпространението на огъня. Именно САЩ и Великобритания са държавите, в които за първи път са приложени и системи за автоматично гасене и известяване при възникването на пожари. Логично, те са и първите държави, в които използването на подобни системи е задължително. В по-голяма или по-малка степен, останалият свят, включително и нашата държава, заимства техните противопожарни изисквания. Според специалисти, това е причината в редица приложения нормите да са твърде завишени, тъй като на практика те са възникнали и са предназначени за други условия.

Застраховането - двигател в налагането и развитието на мерките
В западноевропейските държави, основна движеща сила в прилагането и развитието на мерките за противопожарна защита са застрахователните компании. Масовата практика на застраховане на частни и обществени сгради води до изплащане на много големи обезщетения в случаи на възникване на пожари. При използване на пожароизвестителна и пожарогасителна инсталация, материалните щети са около 4 пъти по-малки, в сравнение със случаите на сгради, в които отсъстват такива. Затова застрахователните премии, изисквани от собствениците, са много по-ниски в случаите на инсталиране на пожароизвестителна и пожарогасителна инсталация. Това е напълно логично предвид факта, че по този начин застрахователните компании намаляват в пъти размера на изплащаните обезщетения. Според анализи, отнасящи се до американския пазар, изграждането на противопожарна инсталация в сграда има средна цена от 50 долара на квадратен метър, като в някои случаи може да достигне 100 долара на квадратен метър. Средният размер на щетите, отнесен към единица площ, е 2500 долара - при наличие на инсталации, и 10 000 долара при отсъствието им. Трудно, а и неточно би било да се посочат подобни цифри за условията на България, тъй като подобни обобщени анализи за застрахователния бизнес отсъстват. Не бива да се забравя обаче, че освен материално изражение, противопожарните мерки имат и хуманна страна. Наличието на пожароизвестителна и пожарогасителна системи може да предотврати човешки жертви, което със сигурност оправдава направените разходи.
Съществува многообразие от системи за пожароизвествяване, силно различаващи се като цени, възможности и предназначение.

Нови пречиствателни станции в к.к. Златни пясъци и к.к. Слънчев бряг
Добре известно е, че капацитетът на съществуващите пречиствателни станции по Черноморието е недостатъчен за покриването на нуждите през летния сезон. “Необходимо е спешно да се изградят пречиствателни станции в най-големите курортни селища у нас - Златни пясъци и Слънчев бряг. Съществуващата пречиствателна станция на Златни пясъци е строена преди години и има капацитет 17 хил. легла. Сега курортът се е разраснал в пъти и потребителите вече са над 60 хиляди”, коментира Пламен Никифоров. “Съществуват разработени проекти, в контакти сме с ръководството на курорта Златни пясъци и търсим спешно решение, включително и възможности за финансово обезпечаване на реализацията на станцията”, увери той. “В Слънчев бряг положението е подобно на това в Златни пясъци. Съществуващата пречиствателна станция в с. Равда има в пъти по-малък капацитет от необходимия, а обслужва не само к.к. Слънчев бряг, но и град Несебър и к.к. Свети Влас. Като се вземе предвид и фактът, че община Несебър, през лятото като брой на населението е по-голяма от община Бургас, необходимостта от нова пречиствателна станция, която да обслужва курорта к.к. Слънчев бряг е очевидна”, заяви г-н Никифоров. В допълнение директорът на дирекция ВиК коментира: “Освен пречистване на отпадните води, което да подобри състоянието на водите в Черно море, там е необходимо да се изградят и допълнителни провеждащи съоръжения, които да осигурят подаването на по-големи количества вода”.

Канализацията в комплекси извън населените места
Критична е и ситуацията с отпадните води от курортни комплекси извън населените места. “Когато се изграждат обекти извън населените места, не е оправдано да се правят дълги отклонения и връзки със съответното населено място, за да се отведат отпадните води. Подходящо решение за тези хотелски комплекси е използването на локални пречиствателни станции и вече пречистени тези води да бъдат отведени в съответния приемник, река, дере и т.н. В този случай не се налага да се чака решение за включване към градската пречиствателна станция”, коментира Пламен Никифоров. “На много места по нашето Черноморие в последните години се приеха подобни решения. Издаваха се съответните разрешения за строеж на хотели или на група курортни сгради, които да разполагат с локална пречиствателна станция. За съжаление, наблюдаваме една недобра тенденция. Има случаи, в които се издава разрешение за строеж с включена локална пречиствателна станция, но в последствие сградата се въвежда в експлоатация, без тази пречиствателна станция да бъде изградена”, заяви Пламен Никифоров. Според него, това налага по-стриктен контрол и когато се издава разрешение за изграждане на съответния хотел с локално пречиствателно съоръжение, той не трябва да се въвежда в експлоатация без него. “Необходимо е контролните органи да обръщат необходимото внимание, тъй като става въпрос за подобряване на качеството на водите. Не бива локалната пречиствателна станция да се превръща в средство за издаване на строителни разрешения”, заяви в допълнение той.
Локални пречиствателни станции вече са въведени в експлоатация не само по Черноморието, но и в други части на страната, потвърдиха от МРРБ.

Рехабилитация на водоснабдителната мрежа
В момента МРРБ реализира над 60 обекта, свързани с подобряване състоянието на водоснабдителната мрежа в отделни селища. Значителна част тези проекти са свързани с рехабилитация на съществуващи водоснабдителни системи. България разполага с изградена водоснабдителна мрежа с обща дължина над 70 хил. км., но голямата част от нея е реализирана преди повече от 30 или дори 50 години и е много силно амортизирана.
“Загубите на вода са значителни и това създава проблеми особено в летните месеци, тъй като немалко селища преминават на воден режим. В следващите години трябва да продължат да се търсят решения и инвестиции не само за осигуряването на нови водоизточници, но и за рехабилитация на водоснабдителната мрежа”, увери директорът на дирекция ВиК в МРРБ.

Разпределяне на консумираната вода
Обърнахме се към Пламен Никифоров и с въпроса съществуват ли възможности за оптимизация на използваната схема за разпределяне на консумираната вода в сгради с голям брой собственици. “Европейски директиви в областта на водоснабдяването и канализацията не съдържат строги изисквания по отношение разпределянето на общата консумация на вода. Въпросът е доста специфичен и се решава в зависимост от традициите и законодателствата в съответната държава. Всички знаем, че България е сред страните, в които почти всеки гражданин има собствено жилище. Това предопределя редица специфични решения особено в случаите на съсобственици в жилищни блокове”.
Границата на собственост между централната водоснабдителна система и жилищната сграда е водомерния възел на водопроводното отклонение към сградата. Той е елемент от водоснабдителната система, която е собственост на ВиК оперетора. Според новия Закон за ВиК, водомерният възел е съответно общинска собственост. След водомерния възел, сградната инсталация е собственост на самите съсобствениците на сградата”, подчерта г-н Никифоров. “Добре известно е, че ВиК инсталацията в една сграда има общи части и части, които са в съответния апартамент. Инсталацията в съответния апартамент е на собственика му. Върху общите части обаче всеки има съсобственост и живеещите в тази сграда трябва да се грижат за поддръжката на съответните инсталации. От тук произтича и специфичният проблем, свързан с отчитане на потребената вода”, допълни г-н Никифоров.

За разликите в отчетените количества
“По водомерния възел ВиК операторът отчита количеството вода, постъпило в сградата, което съответно, трябва да бъдат заплатени от съсобствениците. В него влиза както консумацията от общите части на сградата, така и на съответните апартаменти. Разликата между измерителния уред на входа на сградата и отчетите на отделните собственици на апартаменти, допълнително се разпределя между собствениците. Тези количества са влезли в сградата и трябва да бъдат заплатени”, пояснява той.
По отношение на проблема с възникващите разлики в отчетените количества, Пламен Никифоров коментира: “Разликите могат да се дължат на консумация на вода в общите помещения или на аварии в общите части, които не са отстранени и/или са незабележими. Възможна причина са и неточности в отчитането”.
Разлики, и то значителни, се наблюдават и в случаи, при които инсталацията е изправна, а консумация на вода в общите помещения няма. “Необходимо е да се има предвид, че в много случаи, сградите, които са с централно топлоснабдяване, използват вода от водопровода за допълване на отоплителната инсталацията. В абонатната станция обаче няма съответните измервателни устройства. Водата за допълване на отоплителната система се подава директно през общия водомер на сградата, тя не минава през апартаментните водомери, за да бъде отчетено от тях. Съвсем справедливо, тази вода трябва да бъде разпределена между съсобствениците”, пояснява г-н Никифоров.

Системата ни е една от най-добрите
“При извършване на проверки, в едно много голяма част от случаите, се намират конкретните причини, довели до появата на разлики в отчетените водни количества. Разбира се, в нормативните документи е предвидено, че когато тези разлики са над определен процент, задължително трябва да бъде направена проверка, за да се установи обективната причината. Добре е потребителите да знаят, че ВиК операторите нямат ангажимент да поддържат сградните инсталации. Това е задължение на самите тях, т.е. на самите собственици на етажната собственост”, заяви г-н Никифоров.
По отношение на европейските практики за отчитане и заплащане на потребената вода, той коментира: “В много държави в сграда с един собственик, в която живеят наематели - независимо от броя им, собственикът е този, който заплаща цялото количество вода. Обикновено то се включва в наема на живеещите в сградата. Затова в подобни случаи въпросът с разпределението на консумираното количество вода не стои и решението е много по-просто и по-лесно. У нас, обаче, както вече подчертахме, традициите са различни и от години използваме апартаментни водомери за отчитане на водата. Считам, че не е оправдано да го променяме. В Англия водомери, по които се отчита потребеното количество вода, имат по-малко от половината от населението. Останалите потребители на питейна вода заплащат на база големината на имота, който ползват. Въведена е такса на квадратен метър. Все пак, счита се, че системата за отчитане на количеството потребена вода, която ние сме въвели, е една от най-добрите, защото се базира на действителния разход.”

Животът на качествените водомери е над пет години
В момента в София и в някои други райони на страната е в сила задължителна проверка на водомерите на всеки пет години. Потребителите имат задължението да организират и заплатят тази проверка. Разпоредбата има отношение и към фирмите - производители или доставчици на водомери, както и към специализираните в областта лаборатории. “Поради съпоставимите цени на услугата, включваща проверка на водомера и закупуването на нов водомер, на практика се получава, че на всеки пет години се налага смяна на измервателните уреди. Според направено от нас проучване, подобна практика не съществува в други държави”, подчерта директорът на дирекция ВиК. “Предвиждаме, съвсем скоро, съвместно с Агенцията по метрология и стандартизация, която е отговорна за прилагането на Закона за измерването, да предприемем съответните действия, целящи да не задължаваме потребителите на всеки пет година да закупуват нов водомер”. В допълнение Пламен Никифоров поясни: “Все пак срокът на експлоатация на водомерите от реномирани производители е доста по-дълъг от пет години. Освен това съвременните технологии, дават и други възможности за проверка на измервателните уреди, освен традиционно използваните. Например, с подвижни мобилни устройства, с които е възможно, без да се сваля водомера, той да бъде проверен на място. Едва при установяване на определена грешка се налага неговият демонтаж и ремонт”.

Дистанционно отчитане на водомерите
Както вече сме съобщавали нееднократно на страниците на сп. Технологичен дом, дистанционното отчитане на водомерите е нормативно регламентирано в новостроящи се сгради. Представяли сме и най-наложилите се технически решения за изграждане на подобни системи. Практиката е въведена и в много европейски държави. “В страни като Англия, Франция и Германия, дистанционно се отчитат и общите водомери, монтирани на водомерния възел”, посочва г-н Никифоров. “Дистанционното отчитане е особено полезно решение за жилищни блокове. В тях често е трудно да се отчете водомера, тъй като не се осигурява достъп на упълномощените лица - по различни причини. Би било много рационално, ако се потърси и приложи решение, което осигурява възможност за безпроблемното им отчитане в работно време”, заяви директорът на дирекция ВиК. “В новите правила и норми за изграждане на сградните инсталации има заложени изисквания за дистанционното отчитане на апартаментните водомери. Връзките се изнасят в едно табло, а водата за съответния апартамент преминава през индивидуалните водомери. Това стана възможно и поради съвременните материали, които се използват при изграждане на инсталациите”, допълни той.

Разработва се нова Наредба за ВиК системите
В момента, дистанционното отчитане е заложено в Наредба 4 за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. “В момента се разработва нова Наредба за водоснабдителните и канализационните системи, в която по-категорично ще бъде регламентиран този въпрос. Основно, въпросът с дистанционното отчитане на водомерите трябва да се реши не в Наредбата за експлоатация на системите, а в наредбата, по която се проектират те”, категоричен е г-н Никифоров. За момента, дистанционното отчитане на водомерите е приложимо предимно в новопостроени сгради, тъй като в старите, изграждането на автоматизирани системи би било свързано с по-големи разходи. Необходимите инвестиции са задължение на собствениците на сградата, коментираха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Новият закон за ВиК
По отношение на законовата база и дългоочакваният закон за ВиК, г-н Никифоров заяви: “Законът за ВиК е готов още миналата година и бе внесен в Министерски съвет. Поради изтичането на мандата на този парламент, на политическо ниво бе взето решение да не се приема нов закон, а да се направи промяна в съществуващото законодателство. Концепцията на новия закон в по-голямата си част бе включена в Закона за изменение и допълнение на закона за водите. Една малка част от текстовете влязоха в Закона за регионалното развитие. Става въпрос за одобряването на генералните планове за водоснабдяване и канализация и някои промени в закона за концесиите”, коментира г-н Никифоров.

Тъй като Законът на изменение и допълнение на закона за водите вече мина на първо четене, от МРРБ се надяват, че в рамките на мандата на този парламент той ще бъде приет, за да започне преструктуриране на сектора. В закона се предвижда инфраструктурата за водоснабдяване и канализация, която се намира в търговските дружества, да стане публична собственост. По определени в закона критерии, в по-голямата си част тя ще бъде собственост на общините и в по-малка част на държавата. Публична държавна собственост ще останат язовирите за питейно водоснабдяване и някои по-големи водоснабдителни системи, които обслужват няколко общини или повече от една област. Всички други обекти и съоръжения ще бъдат публична общинска собственост.