Канализационни помпени и вакуумни инсталации
01.06.2008, Брой 5/2008 / Техническа статия / ВиК оборудване
Нормативни изисквания при проектирането на канализационните инсталации
Най-новите технически изисквания при проектирането на канализационни помпени станции и вакуумни инсталации в сгради са регламентирани в Наредба 4 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Наредбата се отнася за проектирането, изграждането и експлоатацията на нови и реконструкцията на съществуващи водопроводни и канализационни инсталации. Проектирането на канализационни помпени и вакуумни инсталации се изпълнява и в съответствие с БДС ЕN 12056-4 “Гравитационни канализационни системи в сгради. Част 4: Канализационни помпени станции. Проектиране и оразмеряване” и в съответствие с БДС ЕN 12109 “Вакуумни канализационни системи в сгради”.
Канализационни помпени станции
Изграждането на канализационни помпени станции в сградите се предвижда в случаите, когато не може да се осъществи гравитационно отвеждане на отпадъчните води от санитарните прибори на сградата, разположени под нивото на подприщване в канализационната мрежа на урбанизираната територия или в пречиствателното съоръжение. Съгласно приетите норми, канализационните помпени станции се проектират в изолирано отопляемо помещение със самостоятелен изход навън или към стълбищна площадка и се осигуряват срещу обратен поток чрез обратен сифон над нивото на подприщване. Ако отпадъчните води от сградата съдържат нефтопродукти или други запалими вещества, канализационните помпени станции се проектират в самостоятелна сграда. Помпените станции за производствени отпадъчни води, които не отделят опасни газове, миризми и пари, може да се проектират и в самите производствени помещения.
Елементи на канализационните помпени станции
Канализационните помпени станции се състоят от събирателен резервоар, канализационни помпи, система за управление, смукателен тръбопровод и тласкателен тръбопровод. Събирателният резервоар на станцията се проектира водонепропусклив и устойчив на корозия, с наклон на дъното към смукателния тръбопровод не по-малък от 0,1 m/m. Резервоарите за отпадъчни води, които отделят опасни газове, миризми и пари, се проектират херметически затворени в помпеното помещение без конструктивна връзка със сградата, като към тях се предвижда вентилационна тръба, достигаща над покрива на сградата.
Компактните помпени съоръжения се проектират с вградени събирателен резервоар, помпа, възвратен клапан и система за управление.
Към канализационните помпени станции, освен работните помпи, се предвиждат и резервни, като при брой на еднотипните работни помпи до две се залага една резервна помпа.
Изисквания при проектирането на станциите
Работните помпи в станциите се проектират с естествено заливане, като за всяка канализационна помпа се предвижда отделен смукателен тръбоповод със спирателен кран и с възходящ наклон към помпата, не по-малък от 0.005 m/m.
На тласкателния тръбопровод на всяка помпа се предвиждат възвратен клапан и спирателен кран. Тръбопроводите се свързват задължително само с вентилирани хоризонтални канализационни клонове. Не се допуска свързването им с вертикални канализационни клонове.
Тласкателни тръбопроводи се оразмеряват така, че да издържат на налягане, равно на 1,5 пъти максималното работно налягане на помпата. Минималният диаметър на тласкателните тръбопроводи се определя съгласно БДС ЕN 12056-4. Скоростта на водата в тласкателния тръбопровод трябва да е не по-малка от 0,7 m/s и не по-голяма от 2,3 m/s. Помпата се монтира неподвижно, като при всяко нейно укрепване към пода, стените и тавана на помещението, се спазват изискванията за еластичност и шумоизолация. Помпените станции се проектират с автоматично управление с аварийна сигнализация, като се предвижда възможност и за ръчното им управление.
Помещенията с отопление и вентилация
В помещението на канализационната помпена станция за отпадъчни води следва да се предвиди отопление и вентилация. Вентилационните тръби се свързват към допълнителния вентилационен клон. Не се допуска свързване на вентилационните клонове с входящата страна на вентилацията на маслоуловител.
Конструктивното оформяне (височина, монтажни разстояния, подемно-транспорни устройства, монтажни отвори в стени, плочи и др.) на помещението се определя така, че да си осигури свободно разстояние 0,6m около работещите части на помпите с цел улесняване на поддръжката им.
За отводняване на помещението, в което се намира помпената станция, на дъното му се предвижда при необходимост шахта с отводнителна помпа.
Норми при оразмеряването на помпите
Помпите в станциите се оразмеряват за дебит на водата не по-малък от общото оразмерително битово отпадъчно водно количество от санитарните прибори.
Работният набор на помпата се определя съгласно БДС ЕN 12056-4. Геодезичната височина се приема като вертикално разстояние между най-ниското водно ниво в събирателния резервоар и най-високата точка на тласкателния тръбопровод. Допуска се геодезичната височина да се измерва като вертикално разстояние между пода на машинната зала, в която е инсталирана помпата, и най-ниската част на горния край на сифона за защита срещу заливане.
Загубите на напор от триене по дължина в тласкателния тръбопровод, съгласно БДС ЕN 12056-4, се определят за всички прави участъци на тласкателя до горния край на сифона за защита срещу заливане. Същият стандарт определя местните загуби на напор във всяка отделна арматура или фасонна част на тласкателния тръбопровод до сифона, както и хидравличния наклон на тръбопровода и полезния обем на събирателния резервоар. Събирателният резервоар се проектира така, че полезният му обем да е по-голям от обема на тласкателния тръбопровод в участъка от възвратния клапан до горната част на сифона срещу заливане. Минималният му полезен обем е 20 l.
Вакуумни канализационни инсталации
Вакуумните канализационни инсталации включват автоматични вакуумни устройства, вакуумни клозети и писоари, тръби и вакуумна станция. Проектират се при спазване на санитарно-хигиенните изисквания и изискванията при проектиране на електрически съоръжения и се осигуряват срещу опасен за потребителите вакуум.
При проектирането им е необходимо да се спазват някои основни изисквания - възможност за лесна техническа експлоатация, нормирано ниво на шума, предотвратяване отделянето на опасни газове и миризми, икономия на енергия и спазване на нормите за пожарна безопасност.
Проектни изисквания към инсталациите
Вакуумната канализационна инсталация се проектира така, че да приема отпадъчните води от всички санитарни прибори, свързани към нея, и да ги транспортира до вакуумната станция и до свързаната след нея гравитационна система, като се осигурява срещу претоварване. Необходимо е да се отчетат и бъдещи разширения и реконструкции на вакуумната канализационна инсталация.
Изискване при проектирането е и то да се извърши така, че вероятните статични загуби на налягане по всяко време да са по-малки от разликата между вакуума на вакуумната станция и вакуума, необходим за работата на вакуумните устройства.
Вакуумната канализационна инсталация трябва да се проектира така, че да работи без запушване, като разклонителите и фасонните части следва да са с максимален ъгъл 45о. Не се допуска намаляване на диаметъра на тръбите по посока на течението. Етажните отводнителни клонове се проектират хоризонтални и се свързват към вертикален канализационен клон. Диаметърът на участъка от вакуумната канализацационна инсталация след вакуумното устройство се приема по-голям от изпускателния отвор на устройството.
Вакуумната станция се проектира за всеки отделен случай така, че да създава вакуум с достатъчен капацитет за приемане и отвеждане на отпадъчните води и да управлява инсталацията. Необходимо е да се осигури резервно електрозахранване и вентилация за вакуумната станция. Вакуумните устройства се вентилират посредством вентилационен клон, излизащ над покрива на сградата, или чрез вентилационни клапани.
Осигуряване на оптимална производителност
За осигуряване на необходимата производителност и надеждност на вакуумната канализационна инсталация е необходимо да се спазват няколко нормативни изисквания. Осигурява се възможност за изолиране на неправилно функциониращи разклонения или части на инсталацията посредством спирателни кранове. Установява се броят на автоматичните вакуумни устройства и вакуумни клозети и на предвижданото им използване като цикли за денонощие.
Управлението на инсталацията се проектира така, че да поддържа вакуум в проектния интервал и да се предпазват съоръженията в инсталацията от наводняване или работа на сухо. Времето на възстановяване на вакуума във вакумното устройство трябва да е по-кратко от изчислителното време за задържане на отпадъчната вода в буферния му обем при оразмерително отпадъчно водно количество. Приема се 1/3 от времето на задържане при максимално отпадъчно водно количество.
Определя се и допустимото време за пълно възстановяване на работата на инсталацията при прекъсване на електрозахранването. Необходимо е и проектирането на система за управление на състоянието на инсталацията за откриване и показване на отклонения от нормалните нива на отпадъчните води, на нивата на вакуума, на отклонения от нормалното време на работа на генератора на вакуум, както и на отклонения в основните съоръжения. Също така, трябва да бъде осигурен достъп за обслужване на спирателните кранове, ревизионните отвори, възвратните клапи и вакуумните устройства.
Вакуумното устройство с 300 000 работни цикъла
Изискванията към елементите на автоматичното вакумно устройство (датчик за ниво, контролер и вакуумен клапан), което приема, временно задържа и автоматично изхвърля отпадъчните води, са за работа в продължение най-малко на 300 000 цикъла при нормално работно натоварване без повреда, съобразно гаранциите, дадени от производителя. Тръбите, заложени в проекта на вакуумната инсталация, трябва да са с повишена якост на налягане най-малко 0,6 MPa. Всеки воден или изпускателен клапан и всяко устройство за управление на промиването се предвижда да работят в продължение на 300 000 цикъла при нормално натоварване без повреда, съобразно гаранциите, дадени от производителя.
Какво ще предложи умният дом през 2025 г.
През последните години технологиите за интелигентен дом се усъвършенстваха в значителна степен, трансформирайки начина, по който взаимодействаме с пространствата, които обитаваме. С наближаването на 2025 г. на хоризонта се появяват вълнуващи иновации, обещаващи да направят домовете ни още по-интелигентни, ефективни и адаптирани към потребностите ни.
Възходът на интелигентните асансьори
Оборудвани с усъвършенствани алгоритми, сензори и функции за свързаност, тези асансьори предлагат подобрена ефективност, безопасност и удобство. Концепцията се простира отвъд простото придвижване нагоре и надолу чрез интегриране в цялостната система за автоматизация на сградата, за да се осигури безпроблемно и интуитивно потребителско преживяване.
Валидатори на билети за паркиране
Системите за паркинг валидация могат да функционират по различен начин в зависимост от вида на паркинга, изискванията на съответния обект и местните регулации. Основната им цел обаче не се променя. Обикновено валидация за паркиране предлагат магазини и търговски центрове, фитнес салони, правителствени институции, ресторанти, барове, клубове, болници, банки, образователни институции, хотели, офис сгради и др.
Автоматизирани входно-изходни устройства за платени паркинги
Компонентите в системата за управление на паркинга се определят от наличния бюджет, експлоатацията на съоръжението, целите, рисковете за сигурността и вида на паркинга. В повечето случаи най-добрата практика е устройствата за контрол на достъпа, автоматизираните входно-изходни терминали и софтуерът да се комбинират в зависимост от конкретните нужди на оператора.
Интелигентни сградни технологии за постигане на нетни нулеви емисии
С увеличаване на стремежа за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г., предприемането на мерки вече няма да е ограничено само до големите бизнеси. За много компании това ще наложи повишен фокус върху стратегии за енергиен мениджмънт и по-голяма необходимост от възможности за демонстриране на прогреса спрямо целите.
Димоотводни системи
Ако са планирани правилно, тези системи могат да ограничат достигането на максималната степен на щетите или дори цялостно да ги предотвратят. В зависимост от вида на сградата при оразмеряването им трябва да се вземат предвид редица законодателни принципи, регулации и препоръки.