Критерии за проектиране и изисквания към офисното осветление

При проектирането на осветителни уредби за офисни сгради се спазват изискванията на стандарта БДС EN 12464-1:2011 “Светлина и осветление. Осветление на работни места. Част 1: Работни места на закрито”.

Нормативният документ определя препоръчителните стойности на най-важните светлотехнически характеристики на осветлението - разпределение на светлинната яркост; интензивност на осветлението; ограничаване на заслепяването; посоката на светлината; цвят на светлината и цветовото възпроизвеждане.

Разпределението на светлинната яркост
в зрителното поле определя времето за адаптиране, което влияе върху зрителната ефективност. С нарастването на адаптационната яркост се повишават остротата на зрението, чувствителността към контраст, дееспособността на очната функция и др.

Разпределението на светлинната яркост влияе върху зрителния комфорт и поради тази причина трябва да се избягват прекалено високите светлинни яркости, които могат да предизвикат умора на окото поради непрекъсната преадаптация, както и прекалено ниските светлинни яркости, които създават неатрактивно и непривлекателно работно място.

Яркостите на всички повърхности също са от особено значение. Те зависят от коефициента на отражение на повърхността и от интензивността на осветлението върху същата повърхност.

Интензивност на осветлението
Интензивността на осветлението и нейното разпределение в работния обсег и непосредствената околна среда също имат голямо влияние върху бързината, сигурността и комфорта, при които работещият ще изпълни свързаната със зрението задача.

Независимо от възрастта и състоянието на осветителното съоръжение, средната интензивност на осветлението не бива да спада под посочените в стандарта стойности. Стойността на интензивността на осветлението зависи от износването на лампата и осветителното тяло, от околната среда и от правилата за поддържане.

Осветителното съоръжение трябва да бъде планирано с помощта на отчитащ всички изброени влияния коефициент на намаляване, който се пресмята за предвидената посока на осветление, пространствената околна среда и установения план за поддържане и обслужване на съоръжението.

Проектантът трябва да посочи коефициента на намаляване и да въведе всички данни/допускания, получени при определянето на стойността; да определи разположението на осветлението съобразно изискванията на помещението и да състави подробен план за обслужване и поддръжка, който да съдържа интервалите за смяна на лампите, почистването на осветителните тела и помещението.

Ограничаване на заслепяването
Заслепяването се предизвиква от твърде светли повърхности в зрителното поле и може да се почувства като физиологично или психическо заслепяване. Физиологичното заслепяване се среща най-често при външно осветление.

То може да се появи и във вътрешни помещения, ако например голям светлинен източник като прозорец се намира в относително слабо осветено помещение. Прекалено високите светлинни яркости и контрасти водят до снижаване на зрителната способност.

При работни места във вътрешни помещения психологическото заслепяване може да бъде предизвикано от силни осветителни тела или светли прозорци. Ако границите на психологическото заслепяване не бъдат прекрачени, по правило не настъпва и достойно за отбелязване физиологическо заслепяване.

Отраженията от огледални повърхности, най-често характеризирани като воални отражения или заслепяване от отразена светлина, са в състояние да променят и най-често да влошават разпознаваемостта при изпълнението на задачата. “Воалните” отражения и заслепяването от отразената светлина могат да се премахнат или намалят чрез подходящо подреждане на осветителните тела и работните места; чрез увеличаване светещата площ на осветителните тела и др.

Цвят на светлината и цветовото възпроизвеждане
Изборът на светлинен цвят за офисното помещение е въпрос на естетика и търсене на естественост. Подбирането зависи от нивото на интензивността на осветлението, тоналността на помещението и разположените в него мебели, от външния климат и предназначението.

За обективно обозначаване на свойствата за цветово възпроизвеждане, които притежава един светлинен източник, е въведен общ индекс за възпроизвеждане на цветовете Rо. Най-високата стойност на Rо е 100. Тази стойност се понижава с намаляване качеството на цветовото възпроизвеждане.

Лампи с индекс на цветовото възпроизвеждане по-нисък от 80 не бива да се използват във вътрешни пространства, където хората работят или се задържат продължително време.

Сред важните показатели при проектирането на офисното осветление е и стойността на заслепяването от осветителите. Оценката й се базира на т. нар. UGR (Unified Glare Raiding) унифициран, уеднаквен индекс, разработен от Международната комисия по осветление. Той дава оценка за прякото въздействие върху наблюдателя и приема следните стойности: 10, 13, 16, 19, 22, 25 и 28.

Счита се, че ако UGR има стойност по-малка или равна на 13 - няма заслепяване. Ако индексът е 13 или 16 - осветителят е подходящ за прецизна зрителна задача. Стойности на UGR, равни на 16 или 19, се отнасят за осветител, подходящ за средна зрителна задача; 19 и 22 - за умерена зрителна задача.

В случай че индексът е в интервала между 22 и 28, осветителят би могъл да се използва за несложна зрителна задача. Ако превишава тези стойности, се счита, че той не е подходящ за работно осветление.
В процеса на проектиране е необходимо да се обърне съществено внимание и на точния избор на експлоатационния фактор.

Стойността му показва как осветителната уредба ще покрие количествените параметри (Еср - средна осветеност) в процеса на експлоатацията на осветителната уредба. Също така отчита понижението на осветеността в процеса на експлоатация, вследствие на стареенето на осветителите и на светлинните източници, замърсяването на повърхнините в помещенията (стени, под, таван) и осветителните тела.

Експлоатационният фактор се определя посредством уравнението: Ke = Ке1 x Ке2 x Ке3 x Ке4, където Ке1 отчита стабилността на светлинния поток на лампата във времето; Ке2 се отнася за периода и системата на подмяна на лампите, както и процента изгорели източници; Ке3 отчита влошаването на оптичните характеристики на осветителя в периода непосредствено преди подмяна на лампите и почистването, а Ке4 - степента на замърсяване на отразяващите повърхности между почистванията.

Управление в зависимост от слънчевото греене
Дневната светлина се променя в хода на деня по отношение на своята интензивност и спектрален състав, като по този начин предизвиква промени и в помещението. Поради нейното почти хоризонтално нахлуване през странични прозорци може да възникне специално отношение между дифузното и насоченото осветление, а оттук и особено разпределение на светлинната яркост в помещението.

За да бъдат достигнати изискваната за работното място интензивност на осветлението и балансираното разпределение на яркостта, е необходимо и допълнително изкуствено осветление.

Оптималният баланс между естествено и изкуствено осветление би могъл да се постигне чрез управление на офисното осветление в зависимост от дневното слънчево греене и естествената осветеност, създавана на работната повърхност. При това управлението не може да бъде по един и същ алгоритъм за стаите с южно и северно изложение или с прозорци на изток и запад.

В северните помещения и тези с източно изложение осветеността се понижава по-рано. Следователно, там осветлението би следвало да се включи по-рано. Друга специфика съществува например между работните места, намиращи се непосредствено до прозорците и тези от вътрешната зона на помещението.

Именно затова изкуственото осветление на осветителната уредба не трябва да се управлява по един алгоритъм. Захранването трябва да бъде изградено така, че да се регулира всеки ред с осветители по свой собствен алгоритъм.

В съвременните решения осветлението на целия офис или дори на цялата офис сграда би могло да се управлява от един компютър. Могат да се разработят специални алгоритми за всеки обособен офис и да се въведат като програми за изпълнение през цялото денонощие. Те биха могли да позволяват корекция за конкретните часове на включване и изключване в зависимост от конкретния час на изгрева и залеза на слънцето.

Не бива да се забравя, че проектантът следва да изчисли и дневното естествено осветление през различните месеци от годината, както и да предвиди всички необходими мерки за заслоняване на прякото слънчево греене с различни видове завеси и щори. Те могат да се управляват и включват автоматично.