LEED стандартът в областта на строителството

01.01.2010, Брой 1/2010 / Стандарти /

 

Американският сертификат за сгради е свидетелство за изпълнение и на най-строгите изисквания за зелено строителство

В сградите се изразходват почти 40% от световната енергия, 70% от електричеството, 40% от суровините и 12% от питейната вода, според редица официални проучвания. Това енергийно потребление причинява около една трета от замърсяването с въглероден двуокис в атмосферата и поставя сградите сред най-големите замърсители на природата. Частично решение на този световен проблем са т.нар. “зелени сгради”. Макар и нова, концепцията им формира пазар на сгради, които използват ефективно енергийните ресурси и не отделят  голямо количество въглероден двуокис в атмосферата.

Съществуват няколко стандарта за “зелени сгради”, като всеки от тях акцентира върху различен проблем. Сред най-успешните е системата за оценка и сертификация на екосгради LEED (Leadership in Energy and Environmental Design) на Съвета за екостроителство на САЩ, която отдава предимство на използването на местни и естествени материали, както и на възобновяеми източници на енергия. Системата отдавна е прехвърлила границите на САЩ и днес над 35 хиляди проекта в около 90 държави кандидатстват за зеления американски сертификат.
С оглед на факта, че отскоро за американската система LEED започна да се говори и у нас, решихме да ви предоставим повече информация по темата. За да ви запознаем и с официалната позиция на българската държава се обърнахме за коментар към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, чието становище ще научите от статията.

Сертификацията е на базата на шест категории
Сертификатът LEED свидетелства за независима, тристепенна проверка на покритието на един строителен проект в съответствие с най-сериозните зелени изисквания в областта на строителството. Разработен е за търговски, офис, административни и обществени обекти, хотели и жилищни сгради с повече от 4 етажа. Сертификацията обхваща целия жизнен цикъл на сградата - проектиране и строителство, експлоатация и поддръжка, модернизация и реконструкция.
Показателите за оценка в системата са обособени в шест категории: избор на място, материали и ресурси, енергия и атмосфера, водна ефективност, качество на вътрешната околна среда и иновации в дизайна.

Оценката се осъществява според точкова система
За да бъде сертифицирана една сграда в съответствие с изискванията на LEED, тя трябва да събере минимум 26 точки. За най-добрите постижения в областта на екостроителството са определени три специални нива. Сребърното ниво изисква 33, златното - 39, а платиненото - 52 точки. До 2007 г. постигането на платинен LEED стандарт е трудно, затова и до този период съществуват само седем регистрирани платинени сгради. За сметка на това до август 2008 г. техният брой вече е 64.
Методиката на оценяване на сградите би могла да се илюстрира със следните примери. Инсталирането на фотоволтаични панели за производство на енергия носи до три точки. Рационалното използване на естествена светлина се оценява с две точки, подобрената циркулация на въздух - една, и т.н. Получаването на шест точки за транспорт е постижимо чрез осигуряване на лесен достъп до обществен транспорт, както и чрез възможности за използване на алтернативен транспорт. Счита се за положително екосградите да разполагат с гаражи за велосипеди и съблекални.
Покрив със светъл цвят, който отразява лъчите на слънцето, обикновено се оценява с една точка, както и ако поне 10% от вложените в сградата материали са местно производство.





За водна ефективност възможните точки са 10
По една точка се присъжда за застрояване на изоставен терен и възстановяване на естествената среда около строежа. Използването на дъждовна вода и приспособления за намаляване на температурата на сградите и замърсяванията, също се оценява с една точка. Икономията на вода е задължително условие, което може да донесе допълнителни 10 точки. За водноефективен ландшафт се присъждат между 2 и 4 точки. Съобразяването със съвременните разбирания за енергийно ефективни сградни инсталации, минималното енергийно потребление и рационалното управление на охлаждането в сградата са сред задължителните условия за придобиване на LEED сертификат. Оптимизацията на енергийното потребление може да донесе от 1 до 19 точки. В случай, че в сградата има инсталации за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници, присъдените допълнителни точки са от 1 до 7.

Материалите и ресурсите се оценяват с до 14 точки
Събирането и съхраняването на рециклируеми материали е задължително условие за сертификация на една сграда. При повторно използване на вече използвани материали за стени, подове и покрив се полагат между 1 и 3 точки. По 1-2 точки се присъждат за управление на строителните отпадъци, рециклиране на материали, както и за използване на материали от региона. Използването на бързо възобновяващи се материали и сертифицирано дърво носи по 1 точка. Също по 1 точка се полага и за мониторинг на въздуха, естествена вентилация и изготвяне на план за чистота на въздуха по време на строителството. По точка се оценява и използването на ниско емисийни лепила и замазки, бои и мазилки, подови настилки, дървесни смеси и агропродукти. За контрол на външни химически и други замърсители, за рационално осветление на база максимално използване на дневна светлина, за осигурен температурен комфорт се получава по 1 точка. Между 1 и 5 точки се дават и за иновации в дизайна.
Освен за околната среда, системата LEED се отнася и за комфорта, здравето и продуктивността на обитателите на една сграда. Например използването на мебели, които нямат ПДЧ плоскости в своята конструкция, също се оценява с 1 точка.
Съществуват няколко LEED методики, базирани на различни точкови системи, включващи набор от задължителни предварителни условия, които се отнасят до шестте основни категории. Сертификатът се получава след задължително кандидатстване и покриване на критериите на точковата система за определения вид сгради, както и след изпълнение на съответните административни изисквания.

Изисквания към използваните материали
Основни изисквания към използваните материали в подлежащите на сертифициране по LEED сгради са те да са с местен произход, ниска токсичност, безвредност за здравето на живущите, възобновяемост, рециклируемост и минимална поддръжка.
Освен това, всеки от влаганите материали следва да отговаря на пет въпроса, а именно: произход, вторични продукти от тях, начин на доставка и монтаж, начин на експлоатацията и поддръжката и възможности за използването им първоначалната им употреба. Стремежът е зелените сгради да са изградени с органични материали, сертифицирана дървесина, при минимална употреба на бетон и желязо.

Предимства на LEED ceртифицираните сгради
Сред основните предимства на сградите, получили сертификат LEED, са по-ниските експлоатационни разходи, по-високата продажна цена на имота, намаляването на отпадъците, спестяването на енергия и вода и съответно намаляването на вредните парникови емисии. Като предимство специалистите посочват и по-високата степен на здравословност и сигурност за обитателите на сградите.
В някои държави по света се прилагат различни мерки за стимулиране изграждането на сгради, съобразно изискванията на сертификата LEED. Сред тях са намаляване на данъците и редица други облекчения за собственика с доказан ангажимент за опазване на природата и социална отговорност.
Изчислено е, че една сертифицирана според изискванията на LEED сграда, спестява емисии въглероден двуокис годишно, условно равняващи се на спирането от движение на 70 автомобила за една година.

Други стандарти за екостроителство
Като първоизточник на съществуващите днес сертифициращи системи в областта на екостроителството, специалистите определят BREEAM (BRE Enviromental Assessment Method), на британската BRE Trust. Системата за офис-недвижими имоти е на пазара от почти двадесет години и междувременно е използвана за оценка на повече от 115 000 сгради. LEED се определя като най-големия клон на тази система, създаден през 2000 г. Най -младият представител на гилдията е произхождащият от Германия печат за качество на DGNB (Немска компания за трайно строителство), който бе представен през 2009 г.на строителното изложение в Мюнхен. В рамките на тест-фазата през 2008 г. с него са оценени 30 недвижими имота. Първите оценки в реални пазарни условия обаче, са направени едва в края на 2009 г.




Системата BREEAM
BREEAM е първият в света метод за измерване на въздействието на сградите върху околната среда (става дума за т.нар. метод за устойчиво строителство). Различните версии на BREEAM, разработени специално за Великобритания, позволяват да бъдат оценявани всички основни типове сгради - офиси, складове, търговски центрове, училища, болници, затвори, съдилища и жилищни сгради. От есента на 2008 г. се прилага и специално разработената за Близкия изток схема BREEAM Gulf, която обхваща най-разпространените за района видове сгради в последните години - офиси, търговски центрове, хотели и жилищни комплекси.
Другият географски район, за който е разработена отделна схема, е Европа. BREEAM Europe, прилагана от края на 2008 г., включва BREEAM Europe Retail (за търговски центрове, разработена съвместно с International Consortium of Shopping Centers), BREEAM Europe Offices (за офис сгради, разработена с AIG Lincoln) и BREEAM Europe Industrial (за промишлени сгради). Сгради, за които не може да се приложи нито една от съществуващите схеми, поради специфичното им предназначение или, които се намират извън териториите, покривани от стандартните BREEAM схеми, се оценяват с BREEAM Bespoke (по поръчка). За подобни сгради се разработват отделни критерии за оценка. Всички версии на BREEAM се развиват и обновяват редовно, за да е сигурно, че отговарят на най-добрите строителни практики.


 

Девет основни критерия за оценка на сградите
Оценката за сертифициране по BREEAM се базира на девет основни критерия. Първите са: енергия (подобряване на цялостната енергийна ефективност на сградата, намаляване на CO2 емисиите); управление (на строителния процес и на експлоатацията на вече построената сграда); здраве и тонус на обитателите (вътрешни и външни фактори - светлина, шум, качество на въздуха, топлинен комфорт и т.н); транспорт (близост до обществен транспорт, поддръжка на комунални услуги, осигуряване на транспортни услуги, намаляване на използването на моторни превозни средства чрез насърчаване на алтернативни методи за транспорт).
По отношение на влаганите ресурси и материали са въведени други два критерия: вода (мониторинг и управление на консумацията на вода и насърчаване на намаляването на потреблението й), както и материали (насърчаване използването на строителни материали с ниско въздействие върху околната среда, повторна употреба на някои от тях, насърчаване на използването на термична изолация, повторно използване на съществуваща фасада и т.н.).
Във връзка с екологичните аспекти на една сграда са формирани последните три критерия: отпадъци, земя и екология, и замърсяване.

Всяка категория носи даден брой кредити
Покриването на всяка подкатегория носи определен брой кредити. Съответно кредитите, получени от всяка отделна категория, се събират и формират общата оценка на сградата (в % - максималната оценка е равна на 100%), която може да бъде:
- Pass (неутрална) і30;
- Good (добра) і45;
- Very Good (много добра) і55;
- Excellent (отлична) і70;
- Outstanding (изключителна) і85.
Главните категории, които BREEAM измерва са едни и същи за различните схеми на стандарта. Разликата е в тежестта, която една и съща категория има в различните географски райони, както и в някои от подкатегориите, които могат да бъдат характерни само за дадена схема (например за BREEAM Schools) или за даден регион.

Процесът на сертификация
Оценяването на сграда съгласно изискванията на BREEAM се извършва от независими оценители. BRE Global поддържа мрежа от оценители, които минават през съответния курс на обучение. BREEAM може да се прилага, когато сградата е на ниво проект, в процес на строителство или е вече построена. Счита се, че е най-добре процесът по сертифициране да започне още на проектно ниво (това означава повече покрити критерии при по-малко или понякога дори никакви допълнителни разходи). Процесът на сертификация се състои от четири етапа.
Първоначално сградата се регистрира за сертифициране и оценителят прави предварителна оценка на база предоставена му от строителя документация. Оценителят работи със специално разработен софтуер, в който въвежда данните по отделните категории.
На втория етап, ако инвеститорът е съгласен с направената оценка, се изпълнява заложеното в проекта. В случай че инвеститорът иска сградата да има по-висок резултат от получения при предварителното оценяване, екипът, който отговаря за проектирането и строителството съвместно с оценителя, определят промените, които могат и трябва да се направят.
Третият етап е при построяването на сградата, когато оценителят сравнява дали реалното й изпълнение отговаря на заложеното в проекта.
В последния етап  оценителят изготвя подробен доклад, който се изпраща в BRE Global с цел проверка. След това се издава съответният сертификат.

Икономически аспекти на екостроителството
Според резултатите от различни проучвания, средното оскъпяване на една нискоенергийна къща обикновено е под 15% спрямо себестойността на традиционното строителство. Други изследвания посочват едва 2% повече разходи за екологичното строителство в сравнение с конвенционалното. Трети показват, че изграждането на сгради, които целят постигането на по-висок стандарт на енергийна ефективност, оскъпява общия проект с между 5 и 7,5% от строителните работи.
За сметка на това директните финансови ползи за собствениците могат да надминат с пъти първоначалните по-високи разходи. От гледна точка на експлоатацията, не само няма оскъпяване, но се генерират и сериозни икономии. Ремонти се налагат много по-рядко. Сградите са с дълъг живот, тъй като изграждащите ги материали на практика са ако не вечни, то поне дългосрочни, твърдят експертите.
Оценки на CBRE показват, че строителството на сграда с нулеви въглеродни емисии, което съответства на енергийна ефективност от най-високите нива на сертификация по BREEAM и LEED, увеличава първоначалната инвестиция с около 12,5%. В случаите, когато сградата е замислена като енергийно ефективна от самото начало на проекта, а не се правят опити за добавяне на “зелени” елементи на по-късен етап, оскъпяването ще бъде минимално. Всичко това говори, че наред с екологичните предимства на този тип строителство е възможно постигането и на сериозни икономически ползи.

Нискоенергийно или пасивно строителство
Често терминът “зелена сграда” се използва за обозначаване на сгради с висока степен на енергийна ефективност. Според редица специалисти в бранша обаче, следва ясно да се дефинира разликата между енергийно ефективни и пасивни сгради. Тя основно се изразява в количеството енергия, което сградите потребяват. В нискоенергийната сграда са предприети мероприятия за използване на по-малко енергия, докато пасивната е във висша степен енергийно ефективна и независима, дори с възможност за постигане на положителен енергиен баланс, т.е сградата да генерира повече енергия, отколкото използва.
Ако строителната норма за годишно потребление на енергия за отопление в България и Европа е 100 kWh (кв.м) на година, нискоенергийните сгради консумират до 40 - 50 kWh (кв.м) годишно, а пасивните - до 15 kWh (кв.м) за същия период. Така при пасивните сгради комбинираната консумация на енергия за единица жилищна площ не трябва да превишава 120 kWh (кв.м) за отопление, топла вода и домакински електроуреди, а всички допълнителни енергийни нужди трябва да се покриват с възобновяеми енергийни източници - слънце, вятър, вода или геотермална енергия.


Какво е мнението на държавната власт за LEED
Американската система за зелено строителство LEED започна да си пробива път и в България. Затова се обърнахме към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) с молба за отговор на следните два въпроса: Какво е становището на Министерството по отношение на сертификацията на сгради, които оползотворяват възобновяеми източници на енергия и изразходват икономично водни и енергийни ресурси, както и Какви са перспективите пред налагането на системата LEED у нас? “В новия закон за енергийната ефективност (чл.13) е записано какви са изискванията (извън ЗУТ) за инвестиционен процес при сгради, а те са свързани с изготвяне на анализ за използване на ВЕИ при построяване на сгради от всякакъв тип - промишлени, обществено обслужващи, битови. Темата ще бъде доразвита в закона за ВЕИ”, увериха ни от МИЕТ.
“За да се изпълнят тези изисквания на закона е добре да има еталон, с който да бъдат сравнявани. Такъв еталон може да бъде и цитираната от вас система за сертификация.
Важно е да бъде преценена готовността на държавата и потребителите на сгради, и да бъде транспонирана в съответното законодателство. Важно е, също така, тази готовност да има финансов и икономически измерител”, коментират от МИЕТ.
“Сериозен анализ на такава вероятност ще ни подскаже най-добрия начин за въвеждане на допълнителни и по-сериозни изменения в законодателството, което е предпоставка за реализация на енергийноефективни и екологосъобразни сгради”, допълват от МИЕТ.



 

 

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА

Стандарти за устойчиво строителствоСтандарти

Стандарти за устойчиво строителство

Сертификация на сградите по LEED, BREEAM и DGNB BulgariaТенденциите за развитие на строителния сектор са в посока ефективно използване на енергийните ресурси, опазване на климата, здравето на хората и изграждането на по-висококачествени обекти. Освен екологични предимства, този тип строителство носи и сериозни икономически ползи.

Въвеждаме ли системата за проектиране Еврокод от 2011?

Подробна актуална информация за всичко, свързано с приложението на системата у нас, очаквайте в следващия брой на ТД Инсталации, Оборудване, ИнструментиС наближаването на датата първи януари 2011 г. растат и притесненията на проектантската гилдия у нас за правилата и нормите, по които ще се проектира от следващата година.

Технически забележки и проблеми при прилагането на Наредба Iз-1971

Коментар на инж. Стефан Кинарев, председател на КИИП, по отношение на новата Наредба Iз-1971 за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожарВлизането в сила на новата Наредба Iз-1971 за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар вече е факт.

Новите изисквания за пожаробезопасност в сгради

Новата Наредба за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар вече е факт. Документът бе публикуван през декември м. г. в Държавен вестник и отмени Наредба 2 за противопожарните строително-технически норми от 1994 г. Текстовете на наредбата са изцяло съобразени с нормите на Европейския съюз в областта на пожарната безопасност, твърдят авторите й. Новият нормативен акт влиза в сила от 6 юни т.г. и в момента тече етап на подготовка на проектантите, строителните фирми, консултантите и контролните органи за прилагането му.

Промените в директивата за енергийна ефективност на сгради

С новите изменения се подчертава водещата роля на обществения сектор в постигането на енергийна ефективностВъзможностите за повишаване на сградната ефективност са не само широко дискутирана тема, но и нормативно регламентирана насока в развитието на сградното строителство в Европейката общност. Тази мярка е продиктувана както от чисто икономически, така и от екологични причини, например изменението на климата, емисиите от въглероден диоксид и др.

Противопожарна безопасност във високи сгради

Строително-технически норми при проектиране и изгражданеСпоред данните в неотдавнашно изследване на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” половината от пожарите в града възникват в жилищния сектор и то най-вече във високи сгради. Опасността при сградите с височина над тридесет метра се обуславя от бързото разрастване на огъня заради т.

АБОНИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО СЕГА

 

Уеб дизайн от Ей Ем Дизайн. Списание ТД Инсталации. TLL Media © 2018 Всички права запазени. Карта на сайта.

Top