Лепене с пистолет

При думата “лепене” се сещаме за тубичка, шишенце или бурканче с гъста течност, която се намазва върху някакви предмети и те се задържат притиснати за определено време, за да се залепят един за друг. Независимо от усъвършенстванията на опаковките, течните лепила в тях постепенно се втвърдяват и по-малко или повече стават неизползваеми. Да не говорим, че след неколкократна употреба капачката вече не се затваря добре, което не само че създава неудобства, но и ускорява втвърдяването. Поради това твърде рядко в домашни условия успяваме за използваме цялото закупено лепило.

И за да приключим с песимистичната картина, трябва да си спомним за лепилата, които задължително трябва да се съхраняват само хладилника и за двукомпонентните, чието смесване и специфична употреба ни карат понякога да проявяваме неподозирана ловкост. Тези неудобства отсъстват при новите твърди лепила, с които работят пистолетите за горещо лепене. Действието, особеностите, начинът на използване и характерните приложения на тези пистолети изяснява Стефан Куцаров

Малко история

Първото съвременно лепило е създадено в Англия през 1750 година на основата на риба. Оттогава в продължение на два века за лепила се използват животински или растителни продукти - кости, естествен каучук, нишесте. По една случайност, както при не малко изобретения, през 1951 година в лаборатория на Кодак бива открито, че създаденият по изкуствен път за други цели материал цианоакрилат може да служи като лепило.

След допълнителна изследователска работа в тази насока през 1958 година започва производството на едно от най-масовите съвременни течни лепила на синтетична основа. Малко по-късно се появяват епоксидните смоли, които след смесване с втвърдител се използват не само като лепила, но и като уплътнители.

...:: Пълният текст на статията ще откриете в луксозната книжка на брой 8, 2006 на сп. “Технологичен дом”. В разпространителската мрежа.