Международна конференция в София представи възможностите за адаптиране на градовете към климатичните промени

Международната конференция "Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда" се състоя на 30 юли 2024 г. в София. Събитието, организирано от Министерство на околната среда и водите съвместно с Министерството на енергетиката, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Националното сдружение на общините (НСОРБ) и Коалиция за климата, бе част от Съпътстващата програма на 61-ата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), която се провежда между 27 юли и 2 август в София. Участниците в конференцията се обединиха около посланието, че за да бъдат ефективно използвани източниците за финансиране на климатични политики, от които България може да се възползва, е необходим научно-базиран подход и добра координация между европейските, националните и местните власти, както и съобразяване с локалните климатични рискове.

Нарастващи емисии на въглероден диоксид

Дискусиите в рамките на конференцията бяха фокусирани върху това как двете мисии на ЕС – за 100 климатично неутрални и интелигентни града и за адаптация към изменението на климата – стимулират взаимодействието между централната и местните власти и развитието на работещи инвестиционни модели. Фокусът именно върху този проблем се обуславя от нарастващия дял на общите емисии на парникови газове, генерирани от градовете. През 2020 г. градската среда е източник на между 67% и 72% от световните емисии на въглероден диоксид. Поради това е важно, че над 1000 града по света предприемат стъпки към климатична неутралност, подчерта Шиир Килкиш, вицепрезидент на Работна група III "Ограничаване изменението на климата" на IPCC.

Тя обобщи основните стратегии, с които могат да бъдат редуцирани градските емисии: планиране в посока по-компактни градове, които позволяват ходенето пеша; устойчив модел на производство и консумация с намаляване на потреблението, улавяне и складиране на въглерод в градска среда; електрификация на транспорта и сградите в комбинация с нисковъглеродни енергийни източници.

Нужда от тясно сътрудничество

Доброто сътрудничество между институции, архитекти, урбанисти и учени е ключово, тъй като няма един подход, приложим към всички общини. Целта е местни екипи да предприемат трансформиращи действия, съобразени с локалните нужди, изтъкна д-р Филип Тулкенс, началник отдел в дирекция "Здрава планета", Главна дирекция "Научни изследвания и иновации" на Европейската комисия и заместник-ръководител на мисията на ЕС "Адаптиране към изменението на климата".

Д-р Тулкенс насърчи представителите на общините да разгледат информацията в онлайн портала на Мисията на ЕС "Адаптиране към изменението на климата" – платформа за обмяна на опит, в която могат да намерят решения за климатична адаптация, техническа помощ с оценката на риска, насоки за финансиране и помощ при разработването на пътни карти. Той призова местната администрация да се възползва и от финансирането от Програма "Хоризонт Европа", която е отворена за проекти на всякакъв вид организации, но администрацията често не я припознава като източник на средства заради нейната насоченост към научноизследователска и развойна дейност. Средствата по програмата за периода до 2027 г. възлизат на 95,5 млрд. евро.

Над 11 млрд. евро за адаптация към климатичните промени

Светлана Жекова, член на експертния съвет на Мисията на ЕС "Адаптация към изменението на климата", подчерта че местните власти отговарят за изпълнението на 70% от законодателството на ЕС, 65% от Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, 70% от мерките за смекчаване и 90% от мерките за адаптация. Това категорично потвърждава, че хората, които изпълняват политиките за климата, трябва да бъдат включени в разработването им. Подобен е и процесът на IPCC, при който учени, експерти и представители на правителства работят заедно при съставянето на докладите за климата.

Жекова информира, че общините в България могат да се възползват от над 11 млрд. евро за адаптация към климатичните промени до 2030 г. по различни фондове – кохезионните фондове (1,3 млрд. евро), Фонда за иновации и Модернизационния фонд (386,7 млн. евро), Фонда за справедлив преход (1,2 млрд. евро), Социалния климатичен фонд (2,5 млрд. евро), приходите от Схемата за търговия с емисии (ETS) и Механизма за въглерoдна корекция по границите (1,1 млрд. евро прогнозна стойност).

Сред източниците на финансиране е и Мисията на ЕС "Адаптация към изменението на климата" с годишен бюджет от над 120 млн. евро, която до 2030 г. ще подкрепи 150 европейски региона при разработването на решения за адаптация. Предстои обявяването на 10 покани за финансиране със средства на мисията с фокус върху демонстрационни проекти и природно-базирани решения. Ще бъде осигурено 100% грантово финансиране и за изследователска дейност в областта на адаптацията към изменение на климата (Horizon). Вече 308 общини от 25 страни в ЕС са част от мисията. Сред тях са 13 български общини от 11 области. С техните проекти мисията може да подобри живота на 548 000 души в 424 населени места у нас.