Недопустимо е един архитект да не следи и …

познава законодателството и новите технологии

Архитект Петко Йовчев,
председател на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България,
пред списание Технологичен дом

Господин Йовчев, за ролята на проектанта в обществото обикновено се говори след срутването на някоя новострояща се сграда и то в контекста на търсенето на вина между него и изпълнителя. Какво е мястото на КАБ в регулирането на отношенията инвеститор - проектант - изпълнител?

Със Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, който бе приет през 2003 г., държавата на практика делегира саморегулиращи се функции на нашата гилдия. България е една от малкото държави, членки на ЕС, в които регулиращите функции са прехвърлени на Камарата със закон.

Основната задача на Камарата е да регулира дейността на архитектите, т.е. тя носи отговорността на бранша, образно казано. Камарата е структура, грижеща се за професионалния статут на специалистите, занимаващи се с архитектура.

Проектантите са отговорни пред обществото за качеството на услугите, които предлагат, и по тази причина Камарата трябва да налага високи стандарти в тяхната практика и подготовка.

Считате ли, че действащият Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране въвежда точната рамка за работа на бранша?

В някои аспекти ще търсим промени в действащия в момента закон, който е синхронизиран с европейските изисквания. Пледираме за разделяне на спецификите на получаване на проектантска правоспособност на архитектите и инженерите в отделни глави на закона. Причината е, че в директивите на Европейския съюз много точно са дефинирани изискванията по отношение на архитектите, но не и по отношение на инженерите.

Очакват ли се някакви промени в европейските директиви, отнасящи се до работата на проектантите?

Да, на 20 октомври 2007 г. влиза в сила Директива 2005/36/ЕК, която ще замени действащата към настоящия момент Директива 85. В съответствие с европейските принципи, новата директива влиза едновременно във всички държави, членки на съюза, включително и България.

Държавите, които реално са извършили дейности, свързани с утвърждаване на принципите, залегнали в Директива 2005/36/ЕК в националното си законодателство, не са повече от 7 - 8. Дори държави като Франция и Германия изостават с процеса. Радостно е, че България значително ги е изпреварила в хармонизирането на законодателството си в съответствие с изискванията на новата директива.

Предстои регистрация на проектантските бюра в камарата. Това стъпка в правилната посока ли е?

Да, защото не трябва да съществува възможност проектантско бюро да бъде регистрирано от случайни хора. Не може всеки, които има средства, да реши да извършва тази дейност. Собствениците на проектантски бюра следва да бъдат хора от професията. Съставянето на регистър на проектантските бюра е приоритетна задача на КАБ, като в близко бъдеще предстои цялостна регистрация на всичките 1000 - 1200 дружества. Считаме, че това е изключително важно условие за организацията на работа на целия бранш. По този начин камарата ще може да следи за коректното изпълнение на договорите и за лоялната конкуренция между пазарните субекти в нашия бранш.

При това динамично законодателство, без допълнителна подготовка един архитект трудно би могъл да е в крак с новостите!

Именно тук е ролята на Камарата на архитектите. Неподготвените, макар и добросъвестни колеги, понякога са по-голям проблем от нелоялните членове на гилдията ни. Предвиждаме като условие за подновяване на лиценза да се изисква задължително документ за преминати квалификационни курсове по въпросите на законодателството. Защото съобразяването на проектите с нормативната база има огромно значение за обществото. Затова държим архитектите да бъдат адекватни с последните изменения в законодателството. В процес сме на създаване на квалификационни центрове.

Важно условие за конкурентноспособност на архитекта е да познава и новостите в техниката и технологиите в областта на строителството и сградните инсталации.

Дори и архитектът да познава новостите в техническо отношение, как би могъл да убеди инвеститора да ги заложи, оскъпявайки по този начин сградата?

Съществуват различни инструменти, включително от страна на държавата, които да стимулират инвеститорите да внедряват новите технологии. Типичен пример е Германия, където 30% от експлоатационните разходи на новопостроените с обществени средства сгради следва да се покриват от самата сграда. А това създава пазар за нови технологии - като фотоелектрически слънчеви панели, термопомпи, вятърни генератори и т.н. Конкуренцията в областта на строителството също е мощен фактор, налагащ интереса към новите техники и технологии. А не бива да забравяме и ефекта на модата, която е един от факторите с най-силно влияние при избора на технологии. Естествено, големите производители разбират тази тенденция и отделят все повече средства за развитие на материалите и технологиите в строителството.

Бурното строителство и голямата конкуренция не понижиха ли на практика качеството на проектантския труд?

За съжаление, инвеститорите изискват много висока скорост на проектиране. И тази тенденция се дължи както на добрия инвестиционен климат, така и на динамичното законодателство. А от високата скорост на проектиране в крайна сметка страда потребителят. Архитектът е водеща фигура в проекта, но той не може да замести останалите си колеги. Всичко друго е поправимо, инсталациите се подменят, естетичността би могла да се подобри, но сигурността - не. Затова тя трябва да бъде приоритет в етапа на проектиране. За сигурността на една сграда голяма част от отговорността носят конструкторите, които в стремежа си да осигурят сигурността й преоразмеряват сградата. В резултат на подобни действия в много случаи страда естетичността на сградите. Разбира се, всеки архитект желае да проектира сигурна и естетична сграда, но когато периодът за проектиране е крайно недостатъчен, и резултатите не са добри.

Резултатите са повече от очевидни - неестетични сгради, с неразбираемо еклектичен стил…

За съжаление, хората не осъзнават какво влияние оказва върху тях средата, в която живеят. Когато човек върви по улицата, не се интересува от това колко точно и красиво е проектирана и изпълнена отвътре сградата, край която минава. Фасадата е това, което е видно за всички. Човек трудно би могъл да е позитивно настроен, когато е заобиколен от грозни сгради. Пораженията върху хората са големи, но невидими. Именно затова, стремеж на Камарата на архитектите е гилдията за поеме отговорността не само за сигурността и функционалността на сградите, но и за естетичното им възприятие. Затова ние пледираме да се дадат необходимите права на архитектите, да получават те достойно заплащане и респективно да носят огромната си отговорност пред обществото за неговата материална култура и възпитание.

В тази връзка, как посрещат българските архитекти конкуренцията със западните си колеги на отворения европейски пазар?

Българските архитекти са не по-малко образовани и способни, при това работят при по-ниски възнаграждения. Имаме колеги с успешни проектантски практики в Австрия и Германия. Така че, реално чуждите архитекти би трябвало да са притеснени повече. Ако мога да се изразя така, Дамоклевият меч, надвиснал над българските архитекти във връзка с отварянето на пазара, е дървен и не представлява проблем за гилдията.

Напоследък все по-модно става реализацията на една сграда да се прави от инженерингова фирма, обединяваща проектирането, строителството и консултациите. Каква е позицията на КАБ по въпроса?

Категоричната ни позиция е, че проектантската, строителната и консултантската дейност по един проект не бива да се възлагат на една и съща фирма. Според Закона за устройство на територията, субектите, изпълняващи тези дейности, са независими, което е предпоставка за яснотата по отношение на носената от тях отговорност. В противен случай отговорността се размива. Не сме против тези дейности да се извършват от консорциуми, но с ясно разграничени дейности. По този начин, при възникнал проблем ще изгърми “виновният” бушон, а не цялата инсталация.

И накрая, г-н Йовчев, къде сме ние по отношение броя на архитектите на глава от населението?

В Европейския съюз работят около 530 хиляди архитекти. От държавите членки най-много архитекти има в Италия - около 135 000, или приблизително един архитект на 500 човека. В Германия тази цифра е 700, а страната с най-нисък показател е Румъния - 4600. В България един архитект се пада средно на 1700 човека.