Обезвъздушаване на отоплителни инсталации

Наличието на въздух в отоплителните системи е нежелателно поради редицата странични ефекти, сред които влошаване на циркулацията на топлоносителя, повишаване на корозията на металните тръби и други. В отоплителната система въздухът може да попадне по различни начини.

Най-често това е при запълване на инсталацията, но също така и при необходимост от допълване на инсталацията с вода или при неправилно оразмеряване. Целта на обезвъздушаването на отоплителната инсталация е въздухът, образувал се в системата, да се изведе към атмосферата.

Условия, от които зависи обезвъздушаването на инсталацията
Условията, от които зависи обезвъздушаването на отоплителната инсталация, са заложени още при проектиране на самата система. Важно е хидравличното оразмеряване на тръбната мрежа, което се извършва след съставяне на схемата на инсталацията, и избора на типа на отоплителните тела, топлообменници (при необходимост), вида на генератора на топлина и други.

При изчисленията се взимат предвид и загубата на налягане във всеки тръбен участък, скорост на топлоносителя, температура на подаващата и връщащата вода в инсталацията, съответно, температурната разлика в системата, дължината и височината на тръбния участък, след което се определя диаметърът на тръбите. Не трябва да се забравя, че има значение и видът на тръбната мрежа, т.е. материалът, от който е изработена, съответно стоманена, полиетиленова, полипропиленова, медна и т.н.

След като се направи хидравличното оразмеряване, следва определяне на наклона на тръбната мрежа, предвиждане на компенсатори при необходимост, както и поставяне на автоматичните объзвъздушители и крановете за източване.

Важен етап при проектирането е правилното оразмеряване
на циркулационните помпи, регулираща арматура, както и определяне на разширителния съд. 

Наклонът на тръбната мрежа следва да се предвиди възходящ, така че по време на пълнене на системата въздухът да се отвежда по посока на движението на флуида. Минималните наклони са съответно: за главните хоризонтални клонове - 0,003%; за отклоненията от главните хоризонтални клонове и връзките към отоплителните тела - 0,005%, но не по-малко от 10 mm за цялата им дължина; за кондензационни линии - 0,001%.

При скорост на топлоносителя по-голяма от 0,2 m/s се допуска да няма наклон в хоризонталните участъци. За настройка, изключване и изпразване на отделните вертикални клонове се предвиждат вентили с изпразнители - ръчни или автоматични, които се разполагат на достъпни места в близост до разпределителната мрежа. За цялостно изпразване на инсталацията в най-ниската й част се предвижда изпразнител.

Когато схемата на мрежата не позволява източването да става от едно място, се проектират повече от един изпразнители за отделни зони. Правилното определяне на обема на разширителния съд, мястото му на монтаж, както и това дали ще е отворен или затворен, също е определящо за правилното обезвъздушаване на отоплителната инсталация.

Методи за обезвъздушаване
Самото обезвъздушаване на инсталацията става посредством обезвъздушителни мрежи, въздухосборници с автоматични обезвъздушители или индивидуални автоматични и ръчни обезвъздушители. Монтажът на обезвъздушителите по правило е в най-високите точки на системата, както и в най-крайните.

Например за всяко отоплително тяло се предвижда задължително индивидуален автоматичен или ръчен обезвъздушител. За всеки вертикален щранг в най-горната му точка също е препоръчително да се проектира автоматичен обезвъздушител. За местата, където въздухът би се събрал и няма възможност за естественото му отвеждане, се използват спирателни кранове с изтакател. Правилото за монтаж на изпразнителите е в най-ниските точки.

Въздушни възглавници
Въздухът се образува в отоплителната инсталация основно по време на пълнене на инсталацията с вода, допълването й с вода по време на експлоатация и при неправилно оразмеряване.

Когато топлоносителят се загрее, налягането в системата се повишава и водата се разширява, вследствие на което се образуват въздушни възглавници, които ако не се отведат в атмосферата, остават в инсталацията и отоплителните тела или изобщо не се затоплят, или са неравномерно загрети.

Последиците са неефективно отопление, неотоплена сграда, корозия на тръбите и преразход на гориво. При схема с отворен разширителен съд се налага по-често допълване на системата, съответно и необходимост от обезвъздушаване. Допълването й става по два начина - с автоматична пълначка или ръчно.

Важно е да се има предвид, че при първоначално пускане на отоплението в началото на всеки отоплителен сезон всички радиаторни вентили следва да бъдат отворени, за да се извърши добро обезвъздушаване. Когато водата в инсталацията започне да се затопля, по тръбите се чува специфичен шум, което именно е извеждането на въздуха от системата.

След като веднъж въздухът е отведен в атмосферата, обикновено не се налага повторно обезвъздушаване през отоплителния сезон, освен ако не се извършват някакви ремонтни работи или профилактики на отоплителната инсталация.