Обработка на водата за плувни басейни

Плувните басейни са привлекателно място както за спорт, така и за отмора, не само през топлите, но и през студените месеци в годината. Плувният басейн все по-често е част от услугите, предлагани в СПА центрове и хотелски комплекси, все по-често се срещат и в жилищни комплекси, както и еднофамилни жилища, училища и други. За запазване на положителните емоции обаче от особено важно значение е доброто поддържане на необходимата честота и качество на водата.

Ползването на басейна от немалък брой хора предразполага към бързо замърсяване на водата, развитие на различни микроорганизми като гъби, бактерии, вируси. Не всички от тях са опасни или болестотворни, но могат да създадат други не по-малко неприятни преживявания. Поддържането на кристално чиста вода, отговаряща на съответните санитарни и хигиенни изисквания, включва използването на механични, биологични и химични методи за обработка на водата.

Филтри за механично пречистване на водата
Механичното пречистване е свързано преди всичко с филтриране на водата и отстраняване на неорганичните замърсители. Обикновено това включва попаднали от околната среда или пренесени от ползващите басейна прах, пясъчни частици, мърсотия и т. н. Използваното оборудване се свежда до различни конструкции филтри и филтърни системи. Широко използвани в практиката са пясъчните, картушните и диатомичните филтри. При пясъчните филтри за пречистване на водата се използва пясък, най-често кварцов, в който се задържат различните замърсявания. Водата се подава откъм горната част на филтъра. За да се осигури възможност за лесното превключване на режимите на работа, често филтрите са оборудвани с многопътни вентили, което улеснява преминаването в желания режим - филтрация, промивка, изплакване, изпразване, рециркулация и т. н. Замърсяването на пясъка и необходимостта от почистване се следи с помощта на манометър. Като предимство на тези филтри се посочва фактът, че необходимостта от смяна на пясъка е през сравнително дълъг период. Обикновено около 3 - 5 години в зависимост от начина на експлоатация. За техен недостатък се счита необходимостта от канализация, с която да се отвежда значителното количество вода, необходимо за промиване на филтъра.

При картушните филтри като филтрираща среда се използва нагъната хартия или текстилна материя. Тези филтри осигуряват по-добро пречистване на водата в сравнение с пясъчните, но експлоатационният им срок е сравнително кратък. Хартиените филтри обикновено са със срок на експлоатация от около една година, а текстилните - с около две. След този период е необходима смяна на филтъра.

Диатомичните са филтри, осигуряващи много високо ниво на пречистване на водата, но съответно се характеризират и с висока себестойност. Като филтърна среда се използва фина неорганична смес, която е необходимо периодично да бъде допълвана. Тези филтри, подобно на пясъчните, изискват канализация за промиването им.

Самият процес на филтрация зависи както от използваните филтри, така и от начина на циркулация на водата. Необходимо е водата в басейна видимо да се движи, с което да се осигури оптимално засмукване на замърсяванията и премахването на всички мъртви зони. Съответно, в зависимост от посоката на движение на водата, басейните често биват разделяни на басейни с вертикални и такива с хоризонтална филтрация. Вертикалната циркулация се препоръчва за басейни с голям обем, тъй като се постига по-добра филтрация на водата. Хоризонталната филтрация се препоръчва за по-малко натоварени басейни. Тя е по-бърза за изпълнение и изисква по-ниска инвестиция.

Наличието на филтрация е задължително за всички плувни басейни. Обикновено със занижено ниво на филтрация се характеризират балнеобасейните с морска или минерална вода, при които част от водата се обновява непрекъснато с цел да се запазят нейните качествата.

Технологии за обеззаразяване на водата в басейна
Биологичното обеззаразяване има за цел унищожаване на биологично активните замърсители и продуктите от тяхната жизнена дейност. Използват се различни технологии, сред които хлориране, озониране, ултравиолетово облъчване, електролиза. Като един от най-надеждните методи се счита хлорирането, поради което и той е сред най-често прилаганите в практиката. Необходимо изискване е пречистването на водата да се извършва периодично, тъй като в противен случай е възможно потъмняване на водата и създаване на условия, подходящи за развитието на бактерии и водорасли.

Характерно за хлора е високата му окислителна способност. Благодарение на това негово свойство той убива микроорганизмите чрез процес, близък до горене, и разрушава невъзможните за филтриране органични и неорганични замърсявания. Добре е да се има предвид, че при използване на дезинфектанти на базата на хлора е добре киселинността на водата в басейна (pH) да се поддържа между 6,5 и 7,6. За най-благоприятни се считат стойности на pH около 7,2.

За дезинфекция на басейни със сравнително висока температура на водата от порядъка на над 30 °С, както и в тангенторни вани с пречистване, за дезинфекция често се използва бром. Той притежава по-висока окислителна способност. Като негови предимства се посочват липсата на миризма; в сравнение с хлора необходимото количество бром е по-малко, тъй като той е стабилен и се регенерира до 15% след добавяне в басейна; продължава да действа дори при интензивно слънчево греене, висока стойност на водородния показател рН и много висока температура на водата.

Друг дезинфектант, намиращ приложение при обработка на водата за басейни, е активният кислород. Той е 10 пъти по-силен окислител от хлора и има силно изразен бактерициден ефект. Сред предимствата на дезинфекцията с активен кислород са: липсата на мирис; фактът, че кислородът е по-устойчив на високи температури на водата; за разлика от хлора, активният кислород на практика обеззаразява водата; разтваря се без остатък и други.

Най-висок окислителен потенциал обаче от посочените дотук окислители, притежава озонът. Озонирането се счита за ефективен процес за деструктивно разрушаване на повърхностно-активни вещества. В технологично отношение озонът се характеризира с някои предимства в сравнение с хлора. Той осигурява по-пълно и интензивно протичане на пречиствателните процеси, без това да е съпроводено с образуването на вредни съединения вследствие от взаимодействието с намиращите се във водата вещества. При обработката на водата с озон е възможно постигането на пълно обеззаразяване, обезцветяване, отстраняване на желязото и мангана, окисляване на сулфидите, нитритите и сероводорода, премахване на фенола и т. н. Освен че унищожава бактериите, озонът притежава висока ефективност в унищожаване на спори. Като предимства на поддържането на водата за басейна с озон се посочват по-малката употреба на химикали, лесната инсталация и поддръжка и други.
Добре е да се има предвид, че при използване на озон е необходимо да се гарантира отсъствието на възможност той да достигне до басейна.
Озонът е широко използван като средство за предоксидиране на водата след филтрацията и преди да се добави основният дезинфектант. Озонът разгражда всички микроорганизми и органични субстанции на малки молекули, които да не взаимодействат с хлора. Не се образуват хлорамини, а качеството на водата в басейна е близко до това на питейната вода.

Важен момент в поддръжката на водата за басейна е процесът флокулация. Това е сравнително евтин и ефективен начин за подобряване на качествата на водата. Целта е премахване на много фини частици, които филтрите не могат да задържат. При добавянето на флокулант, флокулите се разполагат на повърхността на частиците замърсяване, което улеснява тяхното улавяне с филтъра.

При ултравиолетовите системи за дезинфекция на водата се използва светлина с дължина на вълната в ултравиолетовия спектър. С този метод успешно се унищожават бактерии и други органични материи като водорасли например. Обикновено водата се осветява за около 2 секунди, макар че теоретично необходимото време за унищожаване на микроорганизмите е около секунда. Предимство е липсата на използване на химични вещества, което създава по-голям комфорт за ползващите басейна.
Като фактори за ефективно дезинфекциране на водата могат да се посочат подходяща скорост на водата, подходящ цикъл на циркулация и други.

Регулиране нивото на киселинността
Стойността на водородния показател рН е индикация за реакцията на водата. Принципно скалата на киселинността е със стойности от 0 до 14, при което стойности под 7 (възприемана за неутрална) се считат за киселинна реакция, а тези над 7 - за алкална. Ниските стойности на рН създават условия за корозия на съдържащите метал материали и компоненти в басейна. Прекалено високото рН, от своя страна, създава неудобство за плуващите, опасност от натрупване на отлагания, калциране на пясъка във филтъра при използване на пясъчни филтри и други. Специалистите съветват стойностите на рН да се поддържат във възприетите за оптимални граници - между 7,2 и 7,6. При стойност над 7,6 водата следва да се третира с рН понижаващи препарати на киселинна основа. Меката вода се третира значително по-лесно, обикновено чрез добавяне на препарат на алкална основа (рН регулатор плюс).