Отопление с климатик

Топлинната енергия, доставяна от климатика в режим на затопляне, е приблизително равна на енергията, отнемана от помещението в режим на охлаждане. В каталозите двата режима обикновено се означават съответно с “Н” и “С”. Не са рядкост моделите с енергия при затопляне до 30-40% по-голяма от тази при охлаждане. Причината за разликата е, че при своята работа компресорът на климатика неизбежно отделя топлина.

В много каталози топлинната енергия се нарича капацитет и освен в международно приетата единица киловатчас (kWh) се измерва в BTU (британски топлинни единици), като 1000 BTU са равни на 0,293 kWh. Производителите от САЩ предпочитат измерване в BTU/h, което не се различава от BTU. Вместо топлинна енергия у нас е прието да се използва топлинната мощност в киловати (kW), равна като число на енергията в kWh. Например климатик с енергия 18 800 BTU/h има мощност 0,293 x 18 800 = 5,5 kW. Типичните стойности на топлинната мощност на различните модели преносими климатици са между 2 и 6,5 kW.

Изборът на режим на работа се прави чрез бутони на командното табло на климатика, съпътствани от светлинна индикация. Температурата в помещението се задава със стъпка 0,5 или 1°С и се поддържа автоматично от климатика, независимо дали той е в режим на охлаждане или затопляне. Минималната поддържана температура е между 15 и 18°С, а максималната - от 30 до 32°С.

За онези, които желаят да забравят, че имат климатик вкъщи, са създадени модели с допълнителен режим “Автоматично”. В него климатикът сам се включва като охладител при температура в помещението над една зададена стойност (например 24°С) и след това я поддържа и като нагревател при температура под друга стойност (например 20°С). Когато температурата е между тях, работи само вентилаторът. На практика това означава гарантирана температурата в помещението между двете стойности.