Перфоратори и къртачи

При редица ремонтни дейности, както и при строителството на нови сгради се изисква пробиване на отвори в стените, оформяне на канали, къртене на плочки и подови настилки и т. н. Тази необходимост е свързана преди всичко с прокарване на нови или премахване на стари инсталации. За извършването на тези дейности обикновено се използват различни инструменти, сред които са и перфораторите и къртачите.

Особености на къртачите
Къртачите са инструменти, използвани предимно за раздробяване на парчета на твърди строителни конструкции. С тяхна помощ успешно се разрушават бетонни конструкции, както и тухлени стени.

Основен работен инструмент при къртачите се явяват шило или длето (секач), които се поставят в патронник. Освен за разрушаване, с помощта на длетото, къртачите успешно се справят и с отнемането на части от повърхността на твърди обекти. Типичен пример е свалянето на плочки от стени и подове.

Характерна особеност на къртачите е, че патронникът им няма въртеливо, а само ударно движение. Също така, силата на ударите може да е по-голяма, от тази на перфораторите. Това изисква, съответно, по-мощен електродвигател и по-здрав ударен механизъм. По тази причина теглото на някои къртачи достига до 30 кг. В повечето модели честотата на ударите се регулира плавно, но има и такива с превключвател за избор на една от няколко фиксирани стойности, както и с една-единствена честота. Съществуват и къртачи с поддържане по електронен път на постоянна честота на ударите независимо от натиска върху обработвания материал. Специфична тяхна характеристика, която не винаги се дава в каталозите, е количеството на изкъртения бетон за определено време, най-често един час. Тя е пряко свързана със силата на ударите и обикновено е между 8 и 25 кг за всеки джаул.

Ефективната работа на къртачите
зависи силно от правилния избор на инструмента и неговото състояние. Обикновено в упътванията за експлоатация на къртачите се дават препоръчваните форми на шилата и длетата и ъглите, под които те трябва периодично да се заточват. Не по-малко важно е и периодичното им закаляване, процедурата за което също се изяснява в инструкцията. Полезна особеност на повечето модели е възможността длетото да се поставя в патронника под различен ъгъл (обикновено 12 или 16 положения), което позволява едновременно удобно държане на къртача и отнемане от обработвания материал в желана плоскост.

По отношение на безопасността е добре да се има предвид, че поради по-големия шум при работа с тях е препоръчително използването на антифони. Съществува и значителна опасност от попадане на прах и по-едри частици в очите, поради което е добре използването на предпазни очила.

Съществуват европейски норми за максимална дневна продължителност на работа с къртачите. Нормалната и безопасна дневна норма е 15 минути, а при необходимост от интензивна работа се допуска да е до 30 минути.

Перфоратори
Принципно, терминът означава инструмент за пробиване. Характерна особеност на перфораторите е, че те имат електропневматичен механизъм за осигуряване на ударите по време на пробиването. Това е причината силата им да не зависи толкова от натиска на работещия, което има две основни предимства - силата на ударите на перфораторите може да е по-голяма, а умората по време на работа е по-малка. Последното е предпоставка за продължителна работа и същевременно осигурява по-голяма производителност.

Обикновено в каталозите на производителите перфораторите се класифицират в зависимост от тяхното тегло, като най-често произвежданите категории са 2, 3, 5, 7 и 11 кг. Срещат се и перфоратори с тегло от порядъка на 16 кг. Тъй като корпусът на перфораторите и механизмът за предаване на движението от електродвигателя към свредлото обикновено са от алуминиево-магнезиеви сплави нарастването на теглото е главно поради увеличените размери от по-мощния електродвигател и вида на предавателния механизъм. Така с по-големите и тежки перфоратори се пробива по-бързо, но и по-лесно се натрупва умора при продължителна работа.

Характеристики на перфораторите
Мощността на електродвигателя е един от важните параметри при избора на перфоратор, като по принцип по-големите й стойности означават възможност за по-бързо пробиване. Голяма част от електродвигателите са класически тип с въгленови четки, чието състояние е необходимо периодично да се проверява и при износване своевременно те да бъдат сменени. Улеснение в това отношение са перфораторите с индикатор, който се задейства при износени, но все още използваеми четки. Понякога индикаторите се използват съвместно с т. нар. самоизключващи се четки, които автоматично блокират работата на перфоратора при определена степен на износване.

Перфораторите са снабдени и с електронен блок за плавно регулиране на оборотите на патронника. В каталозите оборотите се дават при празен ход, а често и при пробиване на определен материал с нормален натиск. Отбелязва се, че минималните обороти са 0, но реално те са няколко десетки в минута. Минималните обороти се използват в началото на пробиването на каквито и да е отвори, когато се правят отвори с голям диаметър, особено в меки материали, или при пробиване на листов материал. Сравнително малко са перфораторите с два обхвата на оборотите, започващи от една и съща минимална стойност и с различаващи се около 2 пъти максимални обороти. Основното предназначение на големите обороти е за пробиване на отвори с малък диаметър. Съществуват модели с усложнен електронен блок, който позволява избраните обороти да се поддържат неизменни независимо от вида на пробивания материал и натиска върху него. Друга разновидност са електронните блокове с плавен старт, при които оборотите бавно (за няколко секунди) нарастват до съответстващите на положението му.
За ефективността на работата с перфораторите съществено значение имат параметрите им, свързани с ударите на свредлото. Честотата на ударите се дава за минута и колкото е по-голяма, толкова по-ситни са частиците на отнемания материал и, съответно, пробиването е по-прецизно. Големината на частиците е пряко свързана и със силата на ударите, измервана в джаули (J). Логично, по-голямата сила означава и по-бързо пробиване (при равни други условия) и е характерна за големите и тежки перфоратори.
Сред безспорно важните характеристики на всеки перфоратор са възможните диаметри на пробиваните отвори. Те се дават поотделно за бетон, стомана и дърво, а в редки случаи - и за цветни метали, като при повечето перфоратори към тях се прибавят и диаметрите на отворите, издълбавани с боркорона. Естествено, възможно е и правенето на дупки в бетон чрез ядково пробиване, но за целта като принадлежност към перфоратора е необходимо наличието на съответния инструмент.

Борба с вибрациите
Ударите на пробиващия инструмент неизбежно се предават на целия перфоратор, който непрекъснато вибрира. Тези вибрации са не само неприятни, но и предизвикват по-бързо настъпване на умора с всички последици от това - отслабване на вниманието и намаляване на работоспособността. Освен това ежедневната продължителна работа с перфоратори може да доведе до увреждане на здравето. Всички тези причини принуждават производителите непрекъснато да подобряват конструкциите с оглед намаляване на вибрациите. Сред предприеманите мерки е прикрепянето на електродвигателя към корпуса на перфоратора чрез система от еластични елементи. В каталозите на някои производители това е наречено “контрол на вибрациите” и е отбелязано с подходящ символ. Като допълнение към това, корпусът на част от моделите е проектиран така, че намиращият се във вътрешността му въздух да служи като допълнителна пружина. Специално внимание се обръща и на ръкохватките, чрез които вибрациите се предават на работещия. Те обикновено са гумени или от друг подобен материал и са свързани към корпуса чрез пружиниращи елементи (т. нар. вибрационни ръкохватки).

Производителите са задължени да дават в каталозите стойностите на вибрациите при пробиване в определен материал (обикновено бетон) и да отбелязват стандарта, по който са определени. Най-точната им оценка е измерването в три взаимно перпендикулярни посоки в съответствие с европейския стандарт EN60745. Минималните стойности на вибрациите са малко под 8 m/s2.

В сравнение с други електрически инструменти, при перфораторите акумулаторното захранване е сравнително малко разпространено. Основната причина за това е, че поради значителната мощност на електродвигателя, времето за работа с едно зареждане на акумулатора е твърде малко. Частично компенсиране на този недостатък се постига с втори акумулатор, който се зарежда докато работи основният.

Допълнителни приспособления
От значение за добрите характеристики на перфораторите са и допълнителните приспособления, които разширяват приложенията, а също така подходящото използване на даденото приспособление може значително да улесни и ускори работата с инструмента. На първо място, трябва да се отбележи патронникът. В някои перфоратори той е един, но към много модели се предлагат два или три. Много популярни са патронниците с бързо затягане на свредлото, но към някои модели се предлагат и класически за свредла с цилиндрична опашка и затягане с ключе. Последните се препоръчват за обикновено пробиване без удари.

Специфична е конструкцията на патронниците със системата SDS, разработена от Bosch и използвана в значителна част от леките и средни перфоратори на различни производители. При варианта SDS-plus свредлата са с опашка със специален профил и постоянен диаметър 10 mm, а при SDS-max, предназначен за по-тежки инструменти, диаметърът на опашката е 18 mm.

За изрязване на големи кръгли отвори в сравнително меки материали (ламинирани плоскости, гипсокартон, тухли) се използват боркорони, а в бетон и камък - корони за ядково пробиване с твърдосплавни зъби. Съществуват и боркорони със зъби с диамантено покритие, предназначени за много твърди материали, но поради крехкостта на диаманта с тях трябва да се пробива без удари.

Финият прах, отделян при пробиването на бетон и камък, налага предпазване на подвижните части на перфоратора. За целта почти всички модели имат уплътнители, чиято изправност е добре да се проследява, като се препоръчва те да се сменят при всеки ремонт или профилактика. Освен това прахът затруднява и забавя работата и вреди на здравето на работещия. Затова към част от перфораторите се предлагат прахоуловители, които чрез вакуум засмукват праха непосредствено от мястото на пробиване.
При пробиване е възможно свредлото да достигне до място на материала с повишена твърдост (камък в бетона), преодоляването на който изисква по-голяма мощност от електродвигателя. Същото се получава и при опит за много бързо пробиване. За да не се претовари електродвигателят, в много модели е предвидено автоматичното му изключване.

Сравнително малките габарити на електродвигателите са причина за значителното им загряване по време на работа. За избягване на недопустимо увеличаване на температурата им и евентуална повреда на вентилационните отвори на перфоратора, е необходимо редовното им почистване.

Значителна част от перфораторите използват колекторни двигатели, които искрят по време на работа. По тази причина за работа в помещения със запалителни течности е задължително използването на перфоратори с безколекторно задвижване.

Значителният шум на работещите перфоратори е наложил създаването на европейски норми за максимално допустимата и безопасна дневна продължителност на въздействие на шума, която при нормални работни условия е 15 минути, а при интензивна работа - 30 минути. Тя е сумарното време на работа с перфоратора за един работен ден.