Периметрови сигнално-охранителни системи

Периметровите сигнално-охранителни системи имат за цел да регистрират опити за проникване в защитавания периметър и да изпращат в реално време информация за нарушението до централен мониторингов център.

Те се изграждат извън сградите, на открито и съответно са подложени на различни атмосферни условия - ниски и високи температури, дъждове, снеговалежи, градушки, ветрове и др. Ето защо е необходимо използваните технически устройства да отговарят на съвременните технически критерии, за да се гарантира, че ще се намалят до минимум фалшивите сработвания от външни атмосферни влияния и радиочестотни смущения.

Много често за по-ефикасно функциониране на периметровите сигнално-охранителни системи се използва комбинация от две или повече системи, действащи на различни принципи, което дава възможност да се компенсират недостатъците им.

Компоненти на системите
За реализиране на системите за периметрова охрана най-често се използват инфрачервени и микровълнови детектори. При инфрачервените детектори светодиод излъчва светлина с дължина в инфрачервения диапазон, която се оформя като лъч с помощта на леща. Излъченият лъч се приема от друга подобна леща и се фокусира върху фотодиод.

Детекторът регистрира загубата на енергия на приемания лъч, когато го пресече непрозрачен обект и изпраща алармен сигнал към контролен панел. Дължината на вълната е 0,9 микрона, поради което лъчът е невидим за човешкото око. В зависимост от атмосферните условия максималните разстояния, на които детекторите функционират, са 360 м при ясно и сухо време и 120 м при влажно.

Микровълновите детектори регистрират изменения в интензитета на полето или отразената вълна. Те са моностатични и бистатични според това дали излъчвателят и приемникът са в един корпус. Бистатичните микровълнови детектори са активни, видими, отделно монтирани.

Две микровълнови антени се разполагат в двата края на охраняваното пространство, като едната е излъчвател, а другата приемник на излъчената електромагнитна енергия.

Приемникът регистрира изменението на електромагнитната енергия, предизвикано от движението на обекти в охраняваното пространство. Практически е невъзможно да се скрият, в някои случаи могат да станат източници на смущения за други системи, но като цяло се характеризират със значително по-нисък брой фалшиви аларми, тъй като излъчваната от тях енергия е сравнително голяма и измененията са по-отчетливи.

Критерии за оценка на видовете детектори
Вероятност за детектиране - параметър, оценяващ способността на детектора да регистрира проникване на нарушител в охраняваната зона. Този параметър зависи от вида на технологията и конструктивните особености на сензора, начина на обработка на сигнала от него, установените настройки, характеристики на нарушителя, климатичните условия, правилното инсталиране, техническото обслужване и др.

Често към тези показатели се включва и вероятността за получаване на алармен сигнал в централната станция и неговата коректна оценка.

Ниво на фалшиви сигнали - характеризира броя на алармите, предизвикани не от нарушител, а по други причини като например дефектиране на връзки на устройствата; климатични условия; животни и птици; теренни особености, свързани с повърхността на земята; растителност и др.

Видове периметрови сигнално-охранителни системи
Периметровите сигнално-охранителни системи могат да се разделят на три вида: оградни периметрови сигнално-охранителни системи; подземни периметрови сигнално-охранителни системи и периметрови сигнално-охранителни системи на база отделно монтирани детектори.

Една част от оградните периметрови сигнално-охранителни системи регистрират опити за преодоляване на оградата чрез събаряне, промушване между паралелните хоризонтални проводници, прерязване на проводници или част от мрежата, покатерване и прескачане.

Механичното въздействие върху детектора се трансформира в електрически сигнал, който се подлага на допълнителна обработка и евентуално се изпраща към контролера. Друг вид оградни периметрови системи имат за цел да контролират физически величини на електрически полета или вериги, създавани от сигнално-охранителните съоръжения.

Детекторите са активни, видими и позволяват изграждането на система, следваща релефа на местността. Детекторите на част от тези системи регистрират изменението на капацитета между успоредните редови проводници или между тях и земята. Проводниците са прикрепени към оградата, но са изолирани електрически от нея.

Друга група оградни периметрови сигнално-охранителни системи са вибрационните. Детекторите реагират на механичните вибрации на оградата. При тях е възможно да се получат фалшиви сработвания, причинени от силен вятър и боклуци, носени от него, бури и градушки, сеизмични колебания, в т. ч. поради преминаващи наблизо тежки товарни автомобили.

За да се ограничат въздействията на тези фактори, е необходимо да се направи точен оглед на изпълнението на оградата, стълбовете да са стабилни и здраво забити в земята, а мрежата да е добре опъната. Използват се различни методи за регистриране на вибрации, но най-разпространените са системите, използващи електромеханични детектори или специални сензорни кабели.

В последните години се наблюдава тенденция към все по-често използване на вибрационни оградни системи, използващи за сензор кабел. Те могат да се разделят на две групи. Едната използва чувствителен пиезоелектрически микрофоничен кабел, а другата - влакнестооптичен.

Като предимства на влакнестооптичните кабели специалистите посочват липса на интерференции oт други електромагнитни полета (в това число мълнии), еднаква чувствителност по цялата дължина на кабела; липса на излъчвания и къси съединения (особено опасни при използването във взривоопасна среда); невъзможност за елиминиране, например чрез байпасиране и др.

Подземни периметрови сигнално-охранителни
системи
Подземните периметрови сигнално-охранителни системи могат да се разделят на две групи: първата използва детектори за налягане или сеизмични детектори, а втората регистрира промени на електромагнитното поле в пространството около детекторите.

Детекторите за налягане или сеизмичните детектори регистрират вибрации, причинени от ходещи, бягащи, скачащи или пълзящи в контролираното от тях пространство нарушители. При това детекторите на налягане регистрират преди всичко нискочестотните вълни в повърхностния слой земя, а сеизмичните - високочестотните колебания.

Типичният детектор на налягане представлява шланг от износоустойчив материал, запълнен с течност под налягане. Намаляването на фалшивите аларми се постига при балансирани системи, използващи два шланга, включени диференциално. Детекторният блок също се заравя под земята и може да функционира при големи температурни разлики. Сигналите от него се обработват и се изпращат в централната алармена станция.

Сеизмичният вариант на такъв вид периметрова система се базира на свързани сеизмични детектори. Всеки от тях е изграден от постоянен магнит и бобина, като единият oт тези елементи е неподвижен, а другият може да вибрира при колебания в земята.

За елиминиране на въздействието върху тях на отделните източници на сеизмични колебания бобините се монтират така, че взаимно да се компенсират. И при двата типа детектори чувствителността зависи до голяма степен от характеристиките на почвата, които, от своя страна, зависят oт климата и сезона, което налага периодичната им пренастройка.

Втората група подземни периметрови системи регистрира промени в електромагнитното поле на пространството около детекторите. Делят се на две подгрупи в зависимост от това дали детекторитe са активни или пасивни. Както единият, така и другият принцип имат предимства и недостатъци.

Системата се основава на два коаксиални паралелни кабела, положени в земята на разстояние от 2 до 3 м един от друг. Предавател изпраща високочестотен сигнал по единия кабел през отвори в неговата изолация. Вторият кабел, свързан към приемник, служи за антена.

Всяко движещо се тяло с диелектрическа проницаемост, различна от тази на въздуха или земята, предизвиква изменение в електромагнитното поле в контролирания обем, което се регистрира от приемника и се предава в приемно-предавателния блок за оценка.

При активните системи е много важно в близост до тях да няма подвижни или неподвижни метални предмети или обекти, както и големи обеми вода, тъй като същите, освен източници на фалшиви аларми, могат в някои случаи да променят геометрията на контролирания обем или напълно да блокират нормалното й функциониране.

Когато кабелът е положен до или между метални огради, същите трябва да са на поне 2,5 м от него. Също така се препоръчва перфорираният кабел да се монтира на отстояние поне 5 м от пътища и шосета с цел избягване на невалидни аларми, породени от движението на МПС. При разполагането на две или повече зони в съседство е необходимо да се спазват определени минимални отстояния - 30 м при една и съща честота и 20 м - при различни.

Горните проблеми са по-слабо проявени при пасивните детектори, макар че и на тях също им влияят местните електромагнитни смущения, породени от мълнии. Тези системи са с малко по-ниска чувствителност, но са много ефективни за откриване на транспортни средства поради детектирането на промени в местното електромагнитно поле, пораждани от металните предмети.