Пледираме за различни договори

01.10.2007, Брой 10/2007 / Интервю /

 

 по части архитектурна и техническа

инж. Любомир Ташков, председател

на управителния съвет





на Камарата на инженерите по инвестиционно проектиране,

пред списание

Технологичен дом

Г-н Ташков, в правомощията на Камарата е да издава удостоверенията за проектантска правоспособност. Сигурно адмирирате делегирането на властта в съсловната организация?

С приемането на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционно проектиране браншът наистина адмирира функциите за самоконтрол, които бяха възложени на гилдията. Бих искал да изясня, че КИИП е независим партньор на законодателната и изпълнителната власт, чиято цел е да защитава професионалните интереси на своите членове и да съдейства за развитието на проектантското дело в България. В тази връзка една от основните ни задачи е изготвянето и представянето на становища по нормативни актове, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството. Сред приоритетите ни е и създаването на условия за свободен избор на инженери и архитекти от страна на инвеститора и поддържането на конкурсното начало в проектирането.

Много скоро след приемането на Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране в него бяха направени значителни промени.




В днешния си вид Законът не удовлетворява инженерната колегия, занимаваща се с проектиране. И причината е, че не успява да отчете важността и отговорността на инженера-проектант в едно важно и рисково бизнес направление, каквото е строителството. Например, считаме, че е добре да се промени чл. 6, като Методиките за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантските услуги да са различни за КИИП и КАБ. Промяната в чл. 7, ал. 2, даваща право на бакалаврите да проектират самостоятелно, е неправомерно, с оглед качеството на проектите. Промяната на чл. 7, ал. 3, даваща право на инженерите с ограничена проектантска правоспособност, (с изключение на конструкторите) да проектират строежи от 3-та и 4-та категория, е също неприемлива. Също така, не е приемлива промяната на чл. 9, ал. 2, даваща право на инженери с ограничена проектантска правоспособност да проектират, без да членуват в Камарата, тъй като де факто те не могат да бъдат обект на контрол за качеството на проектите им. Промяната на чл. 12, ал. 3, т. 3 и 4, даваща право на лица, работещи на трудов договор в държавната и общинска администрации, а също и на лица, собственици или служители във фирми с предмет на дейност строителство, предприемачество и търговия с недвижими имоти, също е неприемливо от гледна точка на възможността за създаване на предпоставки за конфликт на интереси.

При отсъствието на приемственост в професията, откъде младите специалисти биха могли да се научат?

Истина е, че след закриването на държавните проектантски институти вече не съществуват толкова мащабни организации, където младите биха могли да почерпят опит от по-възрастните си колеги, да бъдат проверявани и напътствани от тях. По всичко обаче личи, че развиващата се конкурентна среда ще наложи гилдията да се развива в посока създаване на проектантски бюра, обхващащи специалисти с различна професионална насоченост. Наскоро, например, една австрийска компания се обърна към Камарата с молба да съдействаме за осъществяването на контакт с регистрирани големи проектантски бюра с повече от 30 специалисти, които да участват в международен проект. Оказа се, че в Камарата до момента няма регистрирани бюра с такъв състав.

Говорейки за квалификация, проблем ли е за гилдията фактът, че инженерна диплома вече би могла да се получи и извън утвърдените институти?

Да, защото зад всяка инженерна диплома би следвало да стои определен обем от знания. Още повече, при многообразието от инженерни специалности. Затова, веднага след учередяването на Камарата въведохме система за класификация на инженерните специалност в секции. Направихме го, за да оптимизираме издаването на удостоверения за проектантска правоспособност и контрола върху процеса. В крайна сметка успяхме да създадем осем професионални секции - Конструкции на сгради и съоръжения, Транспортно строителство и транспортни съоръжения, Водно строителство, Геодезия, приложна геодезия и ландшафт, Минно дело и геология, Електротехника, автоматика, съобщителна техника, ОВК и хладилна техника, топло и газоснабдяване и Технологии. Членовете на КИИП сами избират в коя секция да участват съобразно квалификацията си и областта, в която работят.

Казвате, че гилдията пледира за изменения в Закона. Какви са предложенията ви?

Бихме искали по-точно дефиниране на отношенията между инженерите-проектанти и архитектите като част от инвестиционния процес. За съжаление, някои архитекти неправомерно проектират и технологична част, която наричат архитектурно-технологична. Не са малко и примерите архитекти да подписват договори и проектират паркоустройствени системи, което по принцип би следвало да се прави от квалифицирани по тази част инженери. Това създава напрежение в гилдията и застрашава и качеството на изготвения проект. Оптималният вариант, разбира се, е съвместна и паралелна работа по даден проект на архитектите и инженерите-конструктори, геодезисти и проектантите на различните сградни инсталации. Считаме, че практиката инвеститорът да сключва договор само с архитекта и той да определя условията на работа на инженера-проектант, не е рационална. КИИП се бори за сключване на отделен договор за проектиране на инженерната част за всеки проект с инвеститора.

Евентуалното разделяне на проектите на част архитектурна и инженерна означава ли, че ще настоявате и за промени в общинските органи за контрол?


 

Според сега действащата нормативна база, в общините се назначава само главен архитект, който определя качествата и на архитектурните, и на инженерните проекти. Напълно логично и необходимо е всяка община да има и главен инженер, който би могъл да даде компетентно становище по инженерната част от всеки проект.

Също така, за да повишим контрола и качеството на работа на инженерите-проектанти, КИИП увеличи изискванията към членовете си, които упражняват технически контрол по част „Конструктивна” на проектите. Настояваме за създаване на технически контрол и по останалите части на инвестиционните проекти.

Колко години е необходимият стаж за специалист с пълна проектантска правоспособност, упражняващ технически контрол?

Най-малко 12 години стаж като проектант с допълнително изискване, като най-малко три от тях да са през последните пет години. Досега изискването беше за 9 години стаж. Ново изискване е и инженерите, упражняващи технически контрол върху обектите, да не са собственици или служители в строителни фирми, агенции за недвижими имоти или в административни органи със съгласувателни, одобрителни, разрешителни, контролни и други правомощия. Това ново изискване се въведе с цел да се предотвратят конфликтите на интереси, както и корупцията.

Сред задачите на КИИП е и приемането на методика за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги. Регулирани или свободни трябва да бъдат цените на проектантските услуги?

Методиката, която би следвало да замени действащите в момента минимални цени за проектантските услуги, все още е в процес на разработка. Ако направим сравнение с други държави от Европейския съюз, в някои все още съществуват минимални цени на проектирането. При всички положения цената на проектантския труд не бива да се определя само по икономически показатели като себестойност и печалба, а трябва да се отчита и творческата специфика на проектантската професия.



 

 

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА

Когато нашият пазар се нуждае от предимствата му, BIM ще бъде като сутрешния чай или кафе…Интервю

Когато нашият пазар се нуждае от предимствата му, BIM ще бъде като сутрешния чай или кафе…

Представяме ви супер интересната гледна точка на успешно практикуващи BIM проектанти на ОВК системи - дамите Ивелина Томова и Анастасия Чернева от Проектантска компания AIHVAC Design за това що е то BIM всъщност и има ли почва у нас....

Александър Електрик, Александър Ангелов: Стремим се да предоставяме по-качествена и конкурентна услугаИнтервю

Александър Електрик, Александър Ангелов: Стремим се да предоставяме по-качествена и конкурентна услуга

Какви са основните трудности, пред които се изправя ежедневно компания като Александър Електрик, реализирайки разнообразни и интересни проекти не само у нас, но и в чужбина - разказва управителят на фирмата Александър Ангелов, специално за читателите на сп. ТД Инсталации.

БГ СКЛАД, Симеон Митев: Продължава търсенето на нови, модерни складови площи и индустриални обектиИнтервю

БГ СКЛАД, Симеон Митев: Продължава търсенето на нови, модерни складови площи и индустриални обекти

За актуалното състояние на пазара на индустриални имоти в България, както и за възможностите, механизмите на работа и предимствата, които предоставя на своите клиенти платформата БГ СКЛАД, четете в разговора с нейния собственик Симеон Митев.

БНКО, доц. д-р инж. Красимир Велинов: Забелязва се тенденция в оптимизиране на експлоатационните характеристики на осветителитеИнтервю

БНКО, доц. д-р инж. Красимир Велинов: Забелязва се тенденция в оптимизиране на експлоатационните характеристики на осветителите

Председателят на Българския национален комитет по осветление доц. Велинов споделя впечатления от провелото се наскоро XVI издание на конференцията BulLight. Какво се е променило през годините, както и какви са очакванията му за развитието на сектора, четете цялото интервю.

Dahua Technology България, Тодор Гургуров: Ще помогнем на българските клиенти да развиват бизнеса си по-безопасно и успешноИнтервю

Dahua Technology България, Тодор Гургуров: Ще помогнем на българските клиенти да развиват бизнеса си по-безопасно и успешно

Тодор Гургуров, мениджър Бизнес развитие в Dahua Technology България, разказва за дейността на наскоро открития офис у нас, какви са очакванията на компанията за пазарно присъствие и кои тенденции обуславят развитието на пазара в областта на видеонаблюдението в световен мащаб.

ИКИС, Филип Шкембов: Българските фирми направиха сериозен скок в последните годиниИнтервю

ИКИС, Филип Шкембов: Българските фирми направиха сериозен скок в последните години

Управителят на ИКИС СЛ Филип Шкембов разказва за настоящето на осветителните технологии, както и за мястото на България и българските производители на световния пазар в експертно интервю за читателите на ТД Инсталации.


АБОНИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО СЕГА

 

Уеб дизайн от Ей Ем Дизайн. Списание ТД Инсталации. TLL Media © 2017 Всички права запазени. Карта на сайта.

Top