Помпи за пожарогасителни инсталации

Спринклерните пожарогасителни инсталации са сред най-широко използваните в съвременните сгради. От изключителна важност за тяхното ефективно функциониране е доброто водоснабдяване, което да осигури необходимото налягане и скорост на водния поток през тръбите към спринклерите в защитаваната зона.

Това определя ключова роля на използваните помпени станции в системата за пожарогасене. Необходимо е те да могат да осигурят максимална надеждност и безотказност на инсталациите, което определя и високите изисквания към тях.

Основно изискване към помпените станции
е те да бъдат оборудвани с две помпи - работна и резервна. В случай на авария и отказ на работната помпа, сработва резервната. Липсата на резервна помпа се допуска, в случай че общите потребности от вода за пожарогасителни цели не превишават 20 dm3/s, а също така при помпени станции, които не са в непрекъснат режим на работа, а се намират само в състояние на готовност за пуск.

В пожарогасителните помпени станции, които работят в система на непрекъснато подаване на вода, наличието на резервна помпа е наложително. Добре е да се има предвид, че ако помпената станция е с няколко помпи, тази от тях, която се използва за резервна, да е с параметрите на най-голямата от инсталираните.

Необходимо е също и наличието на пилотна помпа, която да поддържа налягането в колектора. В случай на теч или при ограничена консумация пилотната помпа допълва противопожарната инсталация. Наличието на работна, резервна и пилотна помпа е регламентирано и от нормите и стандартите в областта.

Сред нормативно регламентираните изисквания са и използването на пресостатно управление без възможност за изключване на помпите, както и всяка помпа да бъде оборудвана със свое табло за управление и да бъде захранвана от два независими енергийни източника.

По отношение на вида на енергийния източник обикновено се използват няколко системи - помпи, захранвани с електроенергия, комбинация от електрическа помпа и помпа с двигател с вътрешно горене или помпи с дизелови двигатели.

Добре е да се има предвид, че не е разрешено изграждането на каквато и да е защита на помпите, дори и при риск за повреда на самите агрегати. Единствената защита, която се допуска, е от работа на сух ход. Препоръчва се при използването на помпи с електродвигатели те да бъдат свързани с отделен кабел.

В случай на потребление на вода за пожарогасителни цели, което надвишава 20 dm3/s, е добре помпите да бъдат захранвани от две независими една от друга електромрежи. В случаите, при които се използват двигатели с вътрешно горене, е необходимо да се осигури резервно гориво за 4 часа работа при пълно натоварване.

Основни работни параметри
Основните параметри на пожарогасителните помпи са дебит, налягане, напорно-дебитна характеристика и максимална нетна положителна смукателна височина (net positive suction head - NPSH).

По отношение на работната характеристика е необходимо максималният напор и напорът при нулев дебит да съвпадат, а общият напор да намалява постоянно с увеличаването на дебита, т. е. помпата да се характеризира със стабилна работна характеристика.

Помпите, предназначени за пожарогасителните помпени станции, обикновено се изработват от високоустойчиви сплави, което гарантира високо качеството и дълг експлоатационен срок на оборудването. Необходимо е противопожарната станция да може да сработва мигновено и 5-10 години след нейното поставяне.

Поради отговорността на оборудването е необходимо то да бъде сертифицирано и да е съобразено със съответните стандарти. Помпите трябва да осигуряват необходимото налягане в най-високите и най-далеч разположените хидранти при най-високо потребление на вода.

Видове помпи
Производителите предлагат голямо разнообразие от помпени станции и системи за ефективно и своевременно пожарогасене. Сред най-често използваните видове помпи са центробежните. Те могат да бъдат задвижвани от електрически мотор или дизелов двигател, с хоризонтално или вертикално разположение на ротора.

Помпите обикновено се поставят върху здрава носеща рама и се управляват от специално предназначена за тази цел система. В зависимост от конструкцията управлението може да бъде ръчно, автоматично или дистанционно.

Помпената система, освен в ролята си на спасително оборудване при пожар, захранващо външната водопроводна мрежа или вътрешни пожарогасителни инсталации и специализирани съоръжения за гасене на пожар, може да се използва и в процеса на водоснабдяване за повишаване на налягането, водоочистка и водоподготовка.

Като пожарогасителни помпи могат да се използват и хидрофорни агрегати, в които влизат от 1 до 6 помпи. Принципно хидрофорните уредби представляват съоръжения, състоящи се от две основни части, взаимодействащи помежду си - помпен агрегат и един или няколко затворени резервоара с водно-въздушен контрол на налягането (хидрофор).

Те могат да бъдат окомплектовани с бутални, центробежни или други видове помпи, монтирани на обща рама и управлявани от общ контролер. Всяка помпа следва да е оборудвана с отделен смукателен колектор. Съществуват две възможности за монтаж на смукателния колектор - директно свързване към водопровода на ВиК мрежата или към междинен резервоар.

Директното включване към водоснабдителната мрежа е често практикуван метод. Той е по-евтин и лесен за реализация в сравнение с използването на междинен резервоар. Големият недостатък на метода е зависимостта му от колебанията в налягането на захранващата мрежа. Ако противопожарна система е свързана директно към водопровод, съществува изискване тя бъде захранена с два независими клона на мрежата.

Използването на междинен резервоар отстранява негативния ефект от непостоянството на налягането в мрежата. За сметка на това изисква по-голямо пространство, необходимо за изграждането на съоръжението.
Най-важните критерии, които следва да се съблюдават при избора на хидрофорна система, са нейната работна точка, габаритни размери и ефективност.

Неправилно изчислената работна точка, както и неправилно подбраната система по дадена работна точка, могат да доведат както до нискоефективна работа, така и до пълен отказ на системата след кратък срок на експлоатация.

Габаритните размери са на пръв поглед маловажен критерий, който обаче веднъж подценен, би могъл да доведе, при иначе правилен избор на система, до невъзможност да бъде използвана. Например ако помпеното помещение вече е изградено и бустерът не може да се инсталирана в него.

Ефективността на системата e най-важният критерий при избора на хидрофорна система. Той представлява съвкупност от много решения, включително: тип на помпата в зависимост от максималния й коефициент на полезно действие, ефективността й в работната точка, използването на честотен инвертор за регулиране на скоростта с оглед постигане на по-висок КПД при променяща се работна точка.

Ефективността на системата включва и възможността на контролера да управлява помпите, така че непрекъснато да държи системата в най-добър общ коефициент на полезно действие.