Пожароизвестителни системи

Видове LED осветители, използвани в конферентни и обществени зали

Светодиодното осветление се приема като особено подходящото за декоративно и функционално осветяване на стъпала, пътеки, повдигнати нива, подиуми и окачени тавани в зали. Освен за маркиране на определени участъци, светодиодите предлагат широки възможности за реализиране на разнообразни цветови ефекти, включително описване на кръгове и всякакви неправилни форми. Други предимства на светодиодното осветление са добри възможности за регулиране на силата на светене, дълъг живот без обслужване, ниска енергийна консумация и захранване с ниско напрежение.

Инсталирането на светодиодни осветители оптимизира енергийните разходи и повишава безопасността на осветлението в залите, предлагайки уникални възможности за постигане на специфичен светлинен комфорт в помещението. В зависимост от изискванията и предпочитанията към мястото на монтаж, конструкцията и използваните материали, и на нашия пазар могат да се намерят разнообразни модели светодиодни осветители, подходящи за използване в зали.

Акцентното осветяване на стъпала и подиуми
в зали със светодиодни осветители е възможно, благодарение на факта, че те са значително по-устойчиви на удари и вибрации от обикновените лампи. Добре известно е, че в конструкцията им отсъства чуплив стъклен балон и тънка нишка, която да се скъса. Освен това слабото им нагряване ги прави подходящи и безопасни за монтаж във и под всякакви повърхности.
Същевременно, характерно за светодиодните осветители е значително по-лесното в сравнение с други видове лампи регулиране на силата на светлината. При това в много широки граници (обикновено от 2 до 100%), без да се променя цветът им. Всички изброени характеристики създават условия за реализиране на желано като сила и цвят осветление в залите.

Не по-малко важно предимство е непосредственото излъчване на

Автономни датчици
Най-елементарната система за пожароизвестяване се базира на автономни датчици. Представлява сензори - най-често димнооптични или температурни, работещи самостоятелно, т.е. без да са свързани с централна станция. Освен датчик в устройството на системата се включва и сирена. Консумацията на енергия в неактивирано състояние е много малка, което позволява устройството да се захранва от обикновена батерия (най-често деветволтова батерия, но се предлагат и други модификации). При появата на дим или при повишаване на температурата, ако датчикът е топлинен, вградената аларма се задейства. Обикновено, устройството разполага с вградена функция за мониторинг на състоянието на батерията. Съществува практика, когато се регистрира разреждане на батерията, да се включва алармата, както и друг вид индикация, например мига светодиод. Сирената издава различни звукови сигнали при задействане на датчика и при спадане на напрежението. По този начин се информира собственикът на жилището, че е време да смени батерията.

Представляват евтино решение
Заради малката консумация с алкални батерии е възможно да се осигури работа на устройството за период от две години. Продават се устройства, захранени с литиеви батерии, за които се смята, че могат да осигурят работоспособност за период от 7 до 9 години. Никел-кадмиевите и никел-металхидридните батерии за многократна употреба, с възможност за презареждане, не са подходящи за такива приложения. Причината е в много големия ток на саморазряд и стръмната крива на намаляване на напрежението при изчерпване на заряда. Макар че тези батерии могат да генерират много голям ток скоро след зареждането си, те са неподходящи, защото за конкретното приложение е необходим неголям ток, поддържан дълго време.
Автономните датчици са много разпространени в САЩ и англосаксонските държави. Представляват най-евтиният начин за инсталиране на пожароизвестителна система в стари сгради, които са населени отдавна, но при тяхното построяване не е предвидено пожароизвестяване. Приемат се като удобно решение в приложения, в които пожароизвестяването е задължително. Автономните датчици спестяват на собствениците необходимостта от скъпи ремонти, прокарване на кабели и др. За момента в България не намират сериозно приложение.

Предимства и недостатъци на автономните датчици
Основно предимства на автономните датчици е лесното им инсталиране. Разбира се, датчиците от този тип имат сериозни недостатъци. Сред тях е невъзможността да се разпознае повреда в датчика. Също така времето, през което може да се подава звуков сигнал, е ограничено, а при отсъствие на хора в жилището е напълно възможно да се пропусне смяната на батериите. Това на практика е равносилно на отсъствие на пожароизвестяване. След направено мащабно проучване в Англия е направен изводът, че заради неподменени батерии 30% от тези датчици не функционират. Затова в държавите, в които те са много разпространени, всяка година се провеждат информационни кампании за подмяна на батериите. Не е необходимо, но все пак ще споменем, че датчици от този тип са неприложими за големи сгради с високи изисквания за селективност и пожаробезопасност.

Конвенционална система за пожароизвестяване
У нас под това име са известни неадресируемите пожароизвестителни централи. Структурата на такава система е показана на фиг. 1. Централната станция се захранва от мрежата чрез изправител и стабилизатор, като абсолютно задължително в структурата на системата присъства и резервно акумулаторно захранване. Станцията има няколко зони, броят на които е хардуерно определен. Това означава, че производителят е определил максималният брой зони. При по-елементарните и немодулни системи този брой не може да се надвишава. На фигурата е показана система с две зони. Към всяка зона могат да се включат няколко устройства - датчици или пожароизвестителни бутони.
Датчиците и бутоните трябва да са от „конвенционален” тип, т.е. да имат релеен изход (контакт) - нормално отворен или нормално затворен. Датчиците с нормално отворен контакт се затварят при задействане и се свързват паралелно към даден вход (определената зона) на централната станция. Устройствата с нормално затворен изход отварят контакта си при задействане и се свързват последователно към дадена зона.

Селективност на алармата по местоположение
Централната станция следи състоянието на контактите на датчиците, като включва алармения си изход (изходи) при задействане на кой да е от контактите. Броят на зоните определя селективността на алармата по местоположение. Например, нека сградата има два етажа, като на първия етаж са разположени 5 датчика, свързани към първа зона, а на втория етаж - 3 датчика, свързани към втора зона. Тогава, при задействане на алармата, собственикът (или пожарникарят) ще е в състояние бързо да определи на кой етаж се намира съответният датчик, подал сигнала, но не и точното помещение. За да установи точното местоположение на евентуалния пожар, той трябва да обходи всички помещения от етажа. Разбира се, когато става въпрос за фамилно жилище това е съвсем приемливо усилие. Ако, обаче, става въпрос за два етажа от училище, във всяка класна стая на което е инсталиран по един датчик, то обхождането би могло да бъде продължително. В подобни приложения описаната схема не е особено целесъобразна.
Обикновено всяка линия завършва с терминиращ резистор. Благодарение на него централната станция може да разпознава прекъсване на линията. Съществува практика терминиращият резистор да се инсталира в самата кутия на централната станция, т.е. в началото на линията, а не в нейния край, което напълно го обезсмисля. Наличието на резистор е необходимо за правилната работа на системата, но когато той е монтиран в началото на линията, не може да служи за разпознаване на евентуални комуникационни проблеми.

Специфики на конвенционалните датчици
Конвенционалните датчици се продават най-често с фабрично фиксирани нива на задействане, които не могат да се променят. Това може да доведе до фалшиво задействане, особено при много евтини датчици, които силно изменят параметрите си при стареене, както и при промяна на експлоатационните условия, като температура, влажност и др.
Конвенционалните датчици изискват четирипроводна линия - за свързване на изходния контакт и за захранване. В по-сложните централи от конвенционален тип е предвидена опция за автоматично известяване на противопожарната служба при задействане на някой от сензорите. Това може да осъществява по специален комуникационен канал (например радиоканал) или чрез използване на телефонните линии и автоматично набиране на номер, програмиран при инсталиране на системата.

Приложна област на конвенционалните централи
Конвенционалните пожароизвестителни централи са с ограничено приложение в обществени и промишлени сгради, но могат да осигурят напълно приемливо ниво на защита за апартаменти и фамилни къщи. В САЩ, Великобритания и други държави е много разпространено комбинирането на пожароизвестителната инсталация с охранителната в еднофамилните жилища. Охранителните централи, дори когато са предназначени за фамилни жилища, обикновено имат по-голям брой зони, най-често от 8 до 16. Част от тях могат да бъдат отделени за пожароизвестяване, като към тях се свържат не охранителни, а противопожарни сензори.
Някои от предлаганите на пазара охранителни централи предлагат описаната възможност. Някои от зоните могат да се програмират като противопожарни и при тяхното задействане се осъществява автоматична връзка с противопожарната служба, а не с охранителната фирма. В определени щати на САЩ, широкото използване на тези системи, съчетано с лошата им настройка, са довели до въвеждане на куриозно правило. Всеки адрес, свързан с пожарната, има право на три фалшиви сигнала годишно. Извън тях собственикът на инсталацията трябва да предприеме мерки за настройка или ремонт на системата си. В противен случай, заплаща всички разноски на пожарната команда при четвърто или следващо фалшиво задействане.

Статията продължава в следващия брой на сп. Технологичен дом.