Пречистване на отпадни води от отделни сгради

01.11.2008, Брой 9/2008 / Технически статии / ВиК оборудване

 

Мащабният ръст в строителството у нас провокира множество въпроси, отнасящи се до качеството на вложените материали и извършените строително-монтажни дейности, квалификацията на работещите в сектора и т.н. Сред тях е интересният въпрос какво е предлагането на сертифицирани продукти за строителния бранш, от една страна, и на техника със съмнително качество и произход, от друга. И съществува ли стимул за инвеститорите да предпочетат сертифицирани продукти с оправдано по-висока цена, пред нискокачествени изделия със занижена себестойност? Тези въпроси с пълна сила се отнасят до елементите на електрическата инсталация във всяка сграда. Като ключов компонент от инсталацията, електрическите табла са обект на редица изисквания, които се разглеждат в настоящата статия.

Какви следва да са електрическите табла?
Известно е, че към електрическите табла в сградните електроинсталации се поставя изискването да гарантират безопасната й експлоатация и да бъдат избегнати рисковете, свързани с поражение на хора от електрически ток, възникване на пожар в сградата по електрически причини и т.н.
Също така, те следва да могат да осигурят непрекъснатост на захранването с електрическа енергия и възможност за гъвкави решения при разширения и реконструкция на съществуващите електрически уредби. С оглед на улеснената им поддръжка, таблата трябва да гарантират безопасен достъп, осигуряващ защита срещу директен допир на части под напрежение, и да са изработени с подходяща конструкция, улесняваща намесата на персонала.
За да отговарят на тези условия, е необходимо комплектните комутационни устройства (ККУ) да са произведени в съответствие с хармонизирания с европейските норми стандарт БДС EN 60439-1.

Кои са обекти на БДС EN 60439-1?
Стандартът БДС EN 60439-1 се отнася за типово изпитани комплектни комутационни устройства (ТИККУ) и частично типово изпитани комплектни комутационни устройства (ЧТИККУ) за обявено променливо напрежение до 1000 V, при честоти не по-високи от 1000 Hz, или за обявено постоянно напрежение до 1500 V. Също така, засяга комплектните комутационни устройства, които съдържат съоръжения за управление и/или силови съоръжения за по-високи честоти.
Комплектните комутационни устройства, обект на стандартизация по БДС EN 60439-1, са предназначени за използване във връзка с производството, преноса, разпределението и преобразуването на електрическата енергия, и за управление на съоръжения, които консумират електрическа енергия.
Електрически характеристики
на ККУ
В стандарта са определени електрическите характеристики, на които трябва да отговарят комплектните комутационни устройства (ККУ) - обявени напрежения, ток на веригата, ток на термичната и динамична устойчивост, условен ток при късо съединение, обявен ток при късо съединение при защита с предпазител, обявен коефициент на едновременност и обявена честота.
Информацията за изброените показатели следва да се посочва, доколкото е приложимо, върху фирмените табели на таблата или в техническата документация на производителя.

Обявени напрежения
Обявеното работно напрежение (Ue) на верига на ККУ, според стандарта, е стойността на напрежението, която в комбинация с обявения ток на тази верига определя нейното предназначение. При многофазни вериги, това е напрежението между фазите. Производителят на ККУ трябва да посочи границите на напрежението, в които се гарантира правилна работа на главните и помощните вериги. Във всички случаи, границите трябва да бъдат такива, че напрежението на клемите на вградените във веригите за управление компоненти, при нормално натоварване, да се поддържа в границите, предписани в съответните стандарти на IЕС.
Относно изолацията (Ui) на верига на ККУ, обявеното напрежение е тази стойност, за която се отнасят изпитвателните напрежения за електрическата якост на изолацията и изолационните разстояния по повърхността. Максималното обявено работно напрежение на коя да е верига на ККУ не трябва да превишава нейното обявено напрежение на изолацията. Приема се, че работното напрежение на коя да е верига на ККУ не превишава, дори временно, 110% от нейното обявено напрежение на изолацията. При еднофазни вериги в IТ системи, обявеното напрежение на изолацията следва да бъде най-малко равно на напрежението между фазите на захранващия източник.





Изчислителният обем на камерите
се определя в зависимост от количеството на отпадните води, постъпващи в ямата. Например, при количество на отпадните води, ненадвишаващо 5 m3/d, изчислителният обем се приема за равен най-малко на трикратния денонощен приток. За обеми, по-високи от 5 m3/d, изчислителният обем е равен най-малко на 2,5 пъти денонощния приток. Описаните зависимости са в сила, в случай че изваждането на утайките се извършва най-малко един път в годината. С цел лесно отстраняване на утайките е необходимо в началото на всяка камера да се предвиди отвор за тяхното извозване.
Отпадната вода обикновено постъпва в първата камера през специално камениново парче, което се поставя в ямата на известна дълбочина. Целта е да се предпази вливната тръба от запушване в резултат на образуването на кора. Преминаването на отпадъчната вода през отделните камери се осъществява през отвори, разположени на разстояние 1 m под повърхността на водата. Броят на оставените отвори обикновено е от 2 до 4. Необходимо е над всяка камера да се предвиди монтирането на вентилационен комин, а в последната камера да се осъществи хлориране на водата.
За септичните ями е характерно постигането на

висока степен на утаяване на неразтворените вещества
Също така, тези съоръжения се характеризират и с няколко съществени недостатъка. Сред тях са невъзможността попадналите в септичната яма органични вещества да се разложат напълно. В редица случаи се стига само до образуването на мастни киселини, които след това не се превръщат в метан и въглероден двуокис. Натрупването на мастни киселини води до създаване на кисела среда с pH = 5,5 - 6 и забавяне на ферментационния процес. При създаване на описаните условия, водата в ямата “загнива” и започва да издава неприятна миризма на сероводород. По време на процеса на гниене се образуват малки мехурчета газ, предимно от метан, въглероден диоксид и частично от сероводород, които, изплувайки към повърхността, увличат със себе си частици от полуизгнилата утайка. Това води до замърсяване на водата и образуване на плътна и твърда кора върху повърхността, чиято дебелина може да достигне от 0,3 до 1 m.
За да се осигури нормалното протичане на пречиствателния процес, е необходима метанова ферментация, при pH = 7 - 8. За тази цел е важно да се поддържа нормална експлоатация на ямата и да се осигури подпомагане на гниенето, чрез добавяне на активен въглен или варено мляко.
В зависимост от престоя на водата в септичната яма, който може да варира от 12 часа до 2 - 3 дни, се определя обемът на утаителната част. Обикновено утайките се изваждат веднъж на 6 месеца, като е желателно 20% от тях да се оставят в септичната яма за поддържане на изгнивателния процес.
С цел окончателно обезвреждане на отпадните води след септичната яма е желателно да се изграждат филтрационни кладенци или съоръжения за подпочвена филтрация. Необходимо условие за изграждането на филтрационни кладенци е наличието на пясъчни или глинесто-песъчливи почви, както и количество на отпадните води 1 m3/d. Също така, основата на кладенеца трябва да бъде най-малко с 1 m по-висока от нивото на подпочвените води.

Конструкция на филтрационни кладенци
Други съоръжения за пречистване на отпадните води от отделни сгради са филтрационните кладенци. При изграждането им се поставят известни ограничения, например необходимост от наличие на пясъчни или глинесто-песъчливи почви. Количеството на отпадните води не трябва да превишава 1 m3/d. Необходимо е основата на кладенеца да бъде с най-малко 1 m по-висока от нивото на подпочвените води. В случаите, в които подземните води се използват за питейно-битово водоснабдяване, възможностите за изграждане на филтрационни кладенци се решават в зависимост от хидрогеоложките условия.
Филтрационните кладенци се изпълняват от стоманобетонни елементи или каменна зидария. Размерите им обикновено не превишават 2х2 m, а дълбочината им е до 2,5 m. Характерно за тях е, че под вливната тръба е необходимо да се предвиди дънен филтър, с височина до 1 m, от речен чакъл, трошен чакъл, сгурия или други материали. Със същия филтърен материал се засипва и около външните стени на кладенеца. С цел пропускане на филтрираната вода се предвиждат отвори в стената на кладенеца. Обикновено в покривната плоча на кладенеца се предвижда люк с диаметър 700 mm и вентилационна тръба с диаметър 100 mm.
Оразмерителната филтрираща повърхност на кладенеца се определя като сума от площта на дъното и повърхността на стените му на височината на филтъра. Натоварването на 1 m2 филтрираща повърхност се приема за равна 80 dm3/d в песъчливи почви и 40 dm3/d в глинести пясъци. При определени условия, обаче, натоварването се увеличава. Например, при построяването на кладенеца в средно- и едрозърнести пясъци или при разстояние между основата на кладенеца и нивото на подпочвените води над 2 m, натоварването се увеличава с 10 - 20%. С 20% при отводнителна норма по-голяма от 150 dm3/(ж.d) и средна зимна температура на отпадъчните води по-висока от 10 оС. Съответно, натоварването се увеличава с до 20% за обекти със сезонна работа.




Изисквания при подпочвена филтрация
Приложението на подпочвена филтрация за пречистване на отпадни води се приема за подходящо решение при ограничени водни количества, както и при наличие на песъчливи и глинесто-песъчливи почви. Преди да постъпят за подземна филтрация, отпадъчните води преминават през септична яма или двуетажен утаител.
Необходимо е дренажните тръби да се положат върху подложка от дребен чакъл, ситна сгурия, баластра или едрозърнест пясък с височина 20 - 50 сm. Препоръчително е те да се положат на разстояние не по-малко от 1 m над нивото на подпочвените води, а покритието да не е по-високо от 1,8 m и не по-ниско от 0,5 m.
Общата дължина на дренажните тръби се определя в зависимост от натоварването. Не се препоръчва дължината на отделните клонове да превишава 20 m.
За осигуряване притока на въздух в дренажната мрежа в края на всеки клон, обикновено се предвиждат вертикални вентилационни тръби с диаметър 100 mm, издигащи се на 0,5 m над нивото на терена.


 

Пясъчно-чакълести филтри и филтърни траншеи
Друго решение са пясъчно-чакълестите филтри и филтърни траншеи, които са подходящи при количество на отпадните води не по-голямо от 15 m3/d. Необходимо е преди тях да се предвидят септични ями или двуетажни утаители. Изграждат се във водонепропускливи и слабофилтриращи почви при най-високо ниво на подземните води, с 1 m по-ниско от дренажната система.
Пречистената вода би могла да се използва за напояване, като за целта се събира в специално предназначени събирателни шахти или се изпуска директно във водоприемници. Пясъчно-чакълестите филтри могат да бъдат с една или две степени. Като пълнеж при едностепенните филтри се използва едро- и среднозърнест пясък, както и други материали. Същият пълнеж се прилага и във втората степен - ако филтърът е двустепенен. В подобни приложения в първата степен се използва естествен чакъл, трошен чакъл, сгурия, както и други материали.
Във филтриращите траншеи във функцията на пълнеж се прилага едро- и среднозърнест пясък и др. Оразмерителната им дължина се определя в зависимост от разхода на отпадъчните води и натоварването на оросителните тръби. Обикновено не надхвърля 30 m. Широчината на траншеята в основата следва да е не по-малка от 0,5 m.
В случаите, при които използването на методи за подпочвена филтрация е невъзможно, поради санитарни, почвени или климатични причини, се използват

съоръжения за изкуствено биологично пречистване
В зависимост от протичащия в тях технологичен процес тези съоръжения се разделят в две основни групи. Първата включва съоръжения, работещи на принципа на биофилтрацията и аерационни съоръжения с пълно окисление.
Оразмеряването на отделните им възли се извършва съгласно общоприети параметри. Добре е да се има предвид, че подобни съоръжения са предлагат от редица фирми. Големият брой различни типоразмери на компактните инсталации, при това разработени в различни държави, биха могли съществено да се различават една от друга по отделни детайли.
Общите изисквания към тези съоръжения, наред с добрите експлоатационни параметри, включват елементарна конструкция, която лесно да се изгражда или сглобява на място, както и лесно обслужване.



 

 

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА

Новости във видеонаблюдението на строителни площадкиТехнически статии

Новости във видеонаблюдението на строителни площадки

Сигурността на строителните обекти продължава да е критичен въпрос дори и в съвременната високотехнологична епоха, макар че новостите във видеонаблюдението предлагат широки възможности за превенция и контрол на кражби и вандалски прояви

Разпределена интелигентност в управлението на осветлениетоТехнически статии

Разпределена интелигентност в управлението на осветлението

Иновациите при технологиите за управление на осветлението създават ново поколение интелигентни разпределени системи, основани на биомодели, заимствани от природата

Електробезопасност на плувни и спа съоръженияТехнически статии

Електробезопасност на плувни и спа съоръжения

Осигуряването на ефективна защита от токов удар за хората и материалните активи е от ключово значение в плувни басейни, спа центрове, джакузита и други водни съоръжения за спорт и релаксация, в които има работят типове електрически инсталации

Видеодиагностика и инспекция на тръби и каналиТехнически статии

Видеодиагностика и инспекция на тръби и канали

Видеодиагностиката на тръби и канали е традиционен метод за проверка на състоянието и изправността на ВиК системите. Мониторингът и инспекцията на тръбопроводите посредством видеокамера са ключови при диагностициране и превенция на различни проблеми като течове, запушвания и миризми и спомагат за предотвратяването на тежки аварии при влошено състояние на тръбната инфраструктура.

Съвременната видеодиагностика на тръбопроводите и канализационните системи обикновено се осъществява с цифрова камера, прикрепена към гъвкаво жило, което прави възможно въвеждането на камерата във вътрешността на тръбопроводните системи. Все по-често в практиката се използват и роботизирани системи с дистанционно управление, които позволяват проверка на проходимостта и състоянието на тръби и канали с по-голям диаметър.

Климатични и вентилационни камери хигиенно изпълнениеТехнически статии

Климатични и вентилационни камери хигиенно изпълнение

Климатичните и вентилационни камери са съществена част от много сградни ОВК инсталации. От тяхната ефективност и функционалност пряко зависи качеството на въздуха нататък по системата.

В широка гама приложения, като болници, чисти стаи, фармацевтични и електронни производства, предприятия от ХВП и т. н., изискванията към чистотата на въздуха са изключително високи. В такъв тип обекти обикновено се инсталират климатични и вентилационни камери в хигиенно изпълнение.

Сценично LED осветлениеТехнически статии

Сценично LED осветление

През последното десетилетие пазарът на светодиодно осветление отбелязва сериозен ръст, а LED осветителите навлизат във все по-широка гама от приложения, включително в сценичната осветителна техника. LED осветителите са съвременна алтернатива на халогенните или газоразрядни лампи с висок интензитет, използвани традиционно в сценичното оборудване.

Причини за това са динамичното развитие на технологията и множеството й предимства. Сред тях са по-високата светлинна мощност и по-ниската консумация на енергия на LED осветителите в сравнение с конвенционалните варианти. Достъпната цена на светодиодите допълнително разширява приложната им област в сценичното изкуство.


 

Уеб дизайн от Ей Ем Дизайн. Списание ТД Инсталации. TLL Media © 2018 Всички права запазени. Карта на сайта.

Top