Проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи

Техническите изисквания при проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкции на съществуващи канализационни системи на урбанизирани територии над 200 е. ж.(еквивалентни жители), се регламентират от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г., която е в сила от 05.07.2013 г.

Според наредбата канализационните системи се състоят от: канализационни мрежи и техните съоръжения в урбанизираните територии; отвеждащи канализационни колектори извън урбанизираните територии; канализационни помпени станции; пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ); съоръжения за заустване.

При проектирането и изграждането им се взимат предвид действащите подробни устройствени планове по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), съществените изисквания към строежите по чл. 169 ЗУТ, одобрените инвестиционни проекти и другите строителни книжа, издадени по реда на ЗУТ, и правилата и нормативите на наредбата.

Изисквания при проектирането
Сред изискванията на наредбата при проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационните системи е да се осигури: защита на прилежащите територии от наводняване; опазване на чистотата на водоприемниците; спазване на нормативните изисквания за опазване на подземните води от замърсяване; защита на ПСОВ от хидравлично претоварване, водещо до намаляване на пречиствателния им ефект; предотвратяване на загниването на отпадъчните води; хидравлична проводимост и функционалност на системата при реконструкции, преустройства и/или основни ремонти и други.

Добре е да се има предвид, че канализационните мрежи се проектират и изграждат при отчитане на елементите на коригираните речни корита в урбанизираните територии за осигуряване на нормалната работа на дъждопреливниците при дъжд и за предотвратяване на навлизането на речни води в канализационната мрежа.

Те се проектират така, че да приемат и транспортират битови отпадъчни води; производствени отпадъчни води, които отговарят на нормативните изисквания за максимално допустими концентрации на вещества в такива води при заустването им в канализационните системи на населените места и които осигуряват спазването на изискванията в разрешителното за заустване на канализационната система; дъждовни отпадъчни води; инфилтрирани (дренажни и други) води.

Видове канализационни мрежи
В зависимост от начините на функциониране канализационните мрежи се подразделят на гравитационни, вакуумни и напорни. В зависимост от конструктивните и технологичните особености те биват: смесена канализационна мрежа, разделна, полуразделна и комбинирана канализационна мрежа (комбинация от смесена и разделна канализационна мрежа).

Изборът на конкретен вид канализационна мрежа във всеки конкретен случай се извършва при отчитане на редица фактори, сред които: предвижданията на действащите устройствени планове или на регионалните и/или общинските планове и предвижданията на генералните планове за развитие на водопроводните и канализационните системи и съоръжения; вида и хидравличния капацитет на съществуващата канализационна мрежа; наклоните на терена, вида на почвата, геоложките, хидрогеоложките и други местни условия; наличието на водоприемници и коти на характерните водни нива; степента на застрояване; наличието на ПСОВ; необходимостта от канализационни помпени станции и техния капацитет и други.

Гравитационните канализационни мрежи се проектират като разклонени или сключени колекторни структури. Проектирането на сключени гравитационни канализационни мрежи се препоръчва в случаите, когато се изисква повишена сигурност на отвеждането на отпадъчните води чрез преразпределение на дъждовните отпадъчни води, както и когато се предвижда система за управление на водните потоци в реално време.

Сред факторите, които е добре да се вземат предвид при проектирането на гравитационни канализационни мрежи, са топографията на терена; характеристиките на улиците и уличната мрежа; начинът на застрояване; наличието, видът и хидравличната проводимост на съществуващите канализационни мрежи; наличието, нивото и съставът на подземните води; наличието на подходящ водоприемник и неговите хидравлични параметри; геоложките условия и техническите характеристики на строителните почви; пространственото разположение на съществуващи и на проектирани подземни тръбопроводи, комуникации и съоръжения; изискванията към канализационната мрежа и съоръженията към нея на издаденото за канализационната система разрешително за заустване; условията за механизирано изкопаване на траншеите, както и за полагане и засипване на тръбопроводите.

При хидравлично оразмеряване на гравитационни канализационни мрежи е добре да се има предвид, че оразмерителното водно количество за битовата мрежа при разделна канализационна мрежа се определя като сума от максималното часово количество на битовите и производствените отпадъчни води, умножено по 2.

Оразмерителното водно количество за мрежата при смесена канализационна мрежа се определя като сума от максималното часово количество на битовите и производствените отпадъчни води и оразмерителното дъждовно водно количество.

Хидравличното оразмеряване на канализационните тръбопроводи се извършва по данни от техническите спецификации на проектираните тръби, като се използват утвърдените в практиката хидравлични формули на Колбрук и/или Манинг.

Проводите за отпадъчни води се оразмеряват хидравлично така, че да бъде ограничена максимално възможността за отлагането на суспендирани вещества по дъното им, както и за осигуряване на придвижването на вече отложените утайки по тяхната дължина.

Ревизионни шахти
При проектирането на ревизионни шахти с достъп за контрол от персонала е необходимо да се осигури възможност за извършване на необходимите дейности за поддържане на канализацинонните мрежи.

Минималният вътрешен размер на тялото на шахтите се предвижда със следните размери: при ревизионни шахти с кръгло сечение - 1000 mm; при ревизионни шахти с правоъгълно сечение - 750 х 1200 mm; при ревизионни шахти с елипсовидно сечение - 900 х 1100 mm. Минималният диаметър на входния отвор на ревизионните шахти се проектира с вътрешен диаметър 600 mm.

Максималното разстояние между две съседни ревизионни шахти в зависимост от вътрешния диаметър на канализационния клон е, както следва: от 200 до 450 mm - до 60 m; от 500 до 600 mm - до 80 m; от 700 до 900 mm - до 100 m; от 1000 до 1500 mm - до 150 m; над 1500 mm - до 200 m. Не се допуска включване на канализационен клон в приемащ клон срещу течението на приемащия клон освен в случаите при скок на второстепенния клон не по-малък от 500 mm.

Свързването на канализационни участъци с различен диаметър по посока на движение на отпадъчните води се проектира така, че котите на темето на съответните канализационни профили в ревизионната шахта да са еднакви или котите на водните нива в двата канализационни профила при оразмерителните водни количества да са еднакви.

При стръмни терени, когато наклонът на колектора се променя от по-малък в по-голям, в зависимост от хидравличните изчисления се допуска намаляване на размера на тръбния профил, като свързването на тръбите се проектира “дъно с дъно”.

Допуска се свързване на сградни канализационни отклонения с уличната канализационна мрежа без ревизионна шахта при дължина на отклонението по-малка от 20 m. Необходимо изискване е свързването без шахти да не предизвиква изменение на светлото сечение на канала и затруднение при експлоатацията му.

Входните отвори на ревизионните шахти, проектирани под улици, се предвиждат с капаци с горна повърхност на нивото на уличната настилка и отговарят на следните изисквания: съответстват на класа на натоварване на улицата; осигуряват безопасността на пътя и са осигурени срещу вандализъм; осигурени са срещу пропадане.

Ревизионните шахти (при битова канализация) се проектират с капаци с вентилационни отвори.
Когато изграждането на ревизионните шахти се предвижда в зелени площи, входните отвори, включително капаците, се проектират на разстояние 0,20 m над котата на терена, а при обработваеми площи - на разстояние 0,80 m над котата на терена.

Стъпалата в ревизионните шахти трябва да са устойчиви на корозия.
Кюнетите на ревизионните шахти се проектират така, че да създават най-добри хидравлични условия за движение на отпадъчните води и безопасна експлоатация на съоръжението.

Дъждоприемни съоръжения при гравитационни канализационни мрежи
Дъждоприемните съоръжения се проектират точкови (дъждоприемни шахти) и линейни.

Дъждоприемните съоръжения се предвиждат на следните места: по дължината на улиците, при съобразяване с най-ниските точки, определени от вертикалната планировка на улиците и площадите, и с местата на пешеходни пътеки, подлези и спирки на обществения транспорт; в зоната на уличните кръстовища така, че да се осигури оттичането на повърхностните води преди пешеходните пътеки и в най-ниските точки, определени от вертикалната планировка на кръстовищата; напречно на улиците при наклон над 8%, като решетките се осигуряват със система срещу инцидентно отваряне или са монолитна неразделна част от тялото.

Дъждоприемните шахти се проектират с входна решетка и с утаителна част. Входната решетка на дъждоприемните съоръжения се проектира така, че да отговаря на класа на натоварване на улицата и да гарантира безопасност и осигуреност срещу вандализъм. За улиците от първостепенната улична мрежа дъждоприемните съоръжения се осигуряват срещу пропадане и инцидентно отваряне на входната решетка.

Дъждоприемните съоръжения се оразмеряват въз основа на оразмерителното дъждовно количество, което постъпва в тях, и максималната им хидравлична проводимост.

Дъждоприемните шахти се свързват към канализационните мрежи за дъждовни или смесени отпадъчни води посредством тръбопровод с минимален вътрешен диаметър 150 mm и с дължина до 40 m.
Шахти с пад се предвиждат с цел: да не се превишават максималните допустими скорости в тръбните участъци при стръмни терени; да се осигури безопасно преминаване на тръбопроводите под съществуващи подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура или други препятствия; да се осигури потопено изтичане на водата от канализационните профили, колектори или дъждоотливни канали в приемниците им.