Проектиране на осветителни уредби

Част I. Заради недоглеждане българските стандарти
са в противоречие с европейските

Преходът от една стандартизационна рамка към друга обикновено е свързан с обърквания, неясноти, непознаване на най-новите изисквания. И това далеч не е български патент. Въвеждането на нови изисквания изисква най-малкото определен гратисен период до влизането им в сила. През последните години у нас е много актуално, дори модно да се говори за синхронизацията на българските с европейските норми и стандарти при проектирането на осветителни уредби. Както изглежда, темата ще продължи да буди интерес още доста дълго време. Причината е елементарна - процесът по синхронизирането още не е завършил. При това неяснотите сред бранша са много. Проектантите на осветителни инсталации все още са изправени пред дилемата отменен ли е българският държавен стандарт или изискванията му още са в сила? Браншът се вълнува и от най-актуалните европейски изисквания в осветителната техника, както и как да получи информация за тях?

С тези и други въпроси се обърнахме към ст.н.с. инж. Любомир Грънчаров, председател на Националната професионална секция “Електротехника, автоматика и съобщителна техника” (ЕАСТ) в Камарата на инженерите по инвестиционно проектиране (КИИП).

Важната роля на стандартизацията
“Бързо променящите се икономически условия и повишените изисквания на потребителите налагат адекватни и навременни действия”, заявява в началото на разговора ни инж. Грънчаров. “При интегрирането на икономиката ни с тази на държавите от ЕС, от важно значение е синхронизиране на нормативната ни база с европейските директиви и преди всичко с директивите от т.нар. нов подход. Важна роля играе стандартизацията, която допринася за развитие на обществото, основано на научните знания, иновациите и устойчивото развитие. Тя е тясно свързана с глобализацията на пазарите, с икономическия живот, както и с усвояването на новите технологии и добрите практики”, допълни той.
Осветителната уредба е сред основните елементи на всяка сграда. Затова тя, както и нейната инсталация, следва да отговарят на основния документ, хармонизиращ техническите разпоредби и стандартите в областта на строителството. Става въпрос за Директива 89/106/ЕЕС за уеднаквяване на законите, наредбите и административните разпоредби на страните членки по отношение на строителните продукти (б.ред. документът е приет през 21.12.1988 г. и изменен като Директива 93/68/ЕЕС от 22.07.1993 г.).

Висока степен на синхронизация в строителството
“Директива 89/106/ЕЕС се отнася както за строителните материали и конструкции, така и за инсталациите и уредбите, които се монтират в сградите”, коментира г-н Грънчаров и допълва: “В областта на строителството, чрез въвеждане на еврокодовете се постига висока степен на хармонизация между нормативните изисквания на отделните държави-членки. С отделни нормативни актове, базирани на хармонизирани европейски стандарти, е постигнато много и в областта на електрическите уредби в сградите”.
Любомир Грънчаров обърна специално внимание и на факта, че европейските изисквания към електрическите инсталации са въведени в Наредба 4 на МРРБ за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради. С предстоящите промени (разработени от КИИП и възложени от МРРБ) наредбата се обвързва с обновената през последните години система от европейски хармонизирани стандарти HD 60384/60364. Както е известно, системите HD 60384 на IЕС (Международната електротехническа комисия) и HD 60364 на CENELEC (Европейската комисия по стандартизация в електротехниката) вече са интегрирани до степен, при която международните стандарти могат да бъдат приемани като европейски хармонизирани, с малки или без никакви изменения.

Актуалната нормативна рамка
В отговор на въпроса кои са действащите в момента нормативни документи, определящи изискванията, на които трябва да отговарят осветителните уредби, г-н Грънчаров заявява: “За момента устройството на електрическите уредби е регламентирано в две глави на Наредба 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии на МЕЕР: глава XL „Осветителни уредби”. Имам предвид основно първите й три раздела - област на приложение и общи изисквания; аварийно и евакуационно осветление; вътрешно осветление, както и глава XLI „Осветителни тела и арматура”. В тези две глави са регламентирани изискванията преди всичко на електрическата част на осветителните уредби”.
Действащ нормативен документ е и Наредба 49 от 1976 г. на Министерството на народното здраве (сега МЗ) за изкуствено осветление на сградите. Той въвежда светлотехническите показатели, които следва да се покриват от осветителните уредби. Според мнението на г-н Грънчаров, Наредба 49 не е много популярна у нас. Нормативната рамка в областта се формира и от глава ХIХ на Наредба 2 на МВР и МТРС (Министерството на териториалното развитие и строителството - сега МРРБ) за противопожарните строително-технически норми, в която са изяснени изискванията към евакуационното осветление.

Стандартът и наредбата си противоречат
Обърнахме се към г-н Грънчаров и с въпроса спазват ли се действащите в момента норми и стандарти. “Дълго време в качеството си на нормативен акт у нас бе в сила БДС 1786-84 “Осветление. Естествено и изкуствено”. Спомням си респектиращия надпис, който можеше да се прочете на първата страница на всеки стандарт, а именно “Неспазването на стандарта се преследва от закона”. Със Закона за националната стандартизация (ЗНС) беше отменена задължителността на стандартите. Често се пропуска обаче фактът, че когато изискванията са въведени за спазване от друг нормативен акт, например наредба, спазването им става задължително”, уточнява Любомир Грънчаров.
Практиката, както обикновено става, се различава съществено от теорията. “Натъкваме се на поредния парадокс”, заявява г-н Грънчаров. “Всеки проектант е в състояние да посочи десетина разпоредби на Министерството на здравеопазването, които ни задължават да проектираме в съответствие с БДС 1786, въпреки наличието на Наредба 49, която третира същата материя. Изобщо не коментирам факта, че между Наредба 49 и БДС 1786 съществуват редица противоречия”, допълва той.

Отменен ли е БДС 1786?
По отношение на действащите стандарти, регламентиращи осветеността на работното място, Любомир Грънчаров поясни, че в момента е в сила европейският стандарт БДС EN 12464-1:2004 „Светлина и осветление. Осветление на работни места. Част 1: Работни места на закрито”. Стандартът е в сила от началото на 2006 г. и съгласно Закона за националната стандартизация (чл. 47, ал. 3) се отменят противоречащите му БДС. Следователно, БДС 1786 вече е отменен, след влизането в сила на БДС EN 12464-1.
Големият въпрос, занимаващ проектантите в момента, е дали е отменен целият БДС 1786 или само текстовете, които противоречат на БДС EN 12464-1:2004. “В БДС 1786 се съдържат изисквания, отнасящи се и до други въпроси, освен за осветлението на работни места. Например аварийното и евакуационното осветление, както и поддържането и контрола на естественото и изкуственото осветление, които са зададени доста общо в БДС EN 12464-1:2004 (т. 6).
В европейския стандарт осветеностите на работните места са маркирани независимо от вида на осветлението - естествено, изкуствено или смесено. Така се дава възможност на проектанта да избере светлотехническо решение, независимо от вида на светлоизточниците, осветителите и всички други елементи, базирани на нови технологии”, поясни г-н Грънчаров. Той изрази и опасенията си за съществуването на предпоставки за възникване на проблеми в бъдеще време. “Проектантът има свобода при избора на решение, още повече че ал.1 на чл. 5 от ЗНС гласи: „Българските стандарти се прилагат доброволно”. Проблеми биха възникнали в момента, в който с някакъв нормативен акт се въведе използването на съответния стандарт. Познавайки българската действителност, това не е изключено, тъй като съгласно ЗНС (чл. 46), когато стандартите са въведени и издадени в превод на български език, е възможно задължителното им прилагане”, поясни инж. Грънчаров.

Стандарти за аварийно и евакуационно осветление
В съответствие с европейските директиви, основна част от проектирането на осветителни уредби в сгради включва планиране и изграждане на аварийно и евакуационно осветление. “БДС EN 1838:2005 “Приложно осветление. Аварийно и евакуационно осветление” е европейският стандарт, който се отнася до т.нар. осветление за безопасност”, информира г-н Грънчаров.
В разговора ни той поясни, че по отношение на аварийното и евакуационното осветление също е възможно да възникнат проблеми, подобни на вече посочените за осветлението на работното място. Разликата е, че БДС EN 1838 не е издаден в превод на български език. “Необходимо е да се има предвид и тежестта на двата нормативни акта, които третират сходна материя - Наредба 3/2004 на МЕЕР и Наредба 2 на МВР и МТРС, както и многократните препратки от наредби на отделни ведомства към БДС 1786”, допълни той.

Каква е информираността на проектантите?
“Без съмнение проектантите са информирани за новите изисквания. Макар и дискретно и несистематизирано, сред колегията у нас се провежда информационна политика както по отношение на стандартите, така и за всички новости в областта на осветителната техника”, увери председателят на секция ЕАСТ в КИИП. Като потвърждение на думите си, той посочи провежданите мероприятия в тази насока. “В България на всеки три години Националният комитет за осветление (НКО) провежда конференции с международно участие на изтъкнати специалисти в областта. В последните 12 месеца НКО, също така, организира семинари във Варна и в Русе. Провелият се във Варна през ноември 2008 г. семинар бе посветен на съвременните възможности за управление на уличното осветление. В Русе бяха организирани семинари по проблемите на енергоефективните светлоизточници, през май 2008 г., и на светлинното замърсяване, през май 2009 г.”, информира инж. Грънчаров. “КИИП, в съответствие с възможностите си, също е била домакин на различни мероприятия, в това число и на специализиран курс на тема „Съвременни насоки в електрическото осветление. Европейските норми за осветление”. С въвеждането на най-новите промени в Закона за камарата за архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) КИИП организира и провежда продължаващото обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на инженерите”, допълва той.
Любомир Грънчаров изрази желанието си секция ЕАСТ да работи съвместно както с Националния комитет по осветление, така и с висшите училища и други неправителствени организации, например Български съюз на стандартизаторите, Федерацията на научно-техническите съюзи в България и др.
Според г-н Грънчаров, новите стандарти при проектирането на осветителните инсталации у нас се спазват. “Водещите проектанти проявяват изключителен интерес към новостите в областта на осветителната техника и технологиите в областта. Те търсят съдействие от водещите фирми-производители и се интересуват от предлаганите нови програмни продукти. В това отношение се налага една добра проектантска практика, която КИИП има намерение да систематизира и разпространи сред всички правоспособни проектанти”, коментира г-н Грънчаров.

Налагане на програмните продукти за проектиране
Всеки проектант знае колко трудоемки са светлотехническите изчисления. “Преди години те се правеха “на ръка”. Днес, поради големия обем от налична информация за светлоизточниците, осветителите, регламентираните стойности на светлотехническите показатели и т.н., е немислимо изчисленията да се правят без използване на компютърна техника и подходящ софтуер”, категоричен е г-н Грънчаров. “До преди десетина години добрите програми за светлотехнически изчисления бяха рядкост. В Европа като добри програми за светлотехнически изчисления, се приемаха Zumtobel, LCI и др. В тези години, у нас най-широко се използваше програмният продукт EPIN на СД Електропрограма”, допълни той.
Според инж. Грънчаров, след 2000 г. в България масово се използва програмата DiaLux. “Тя е създадена от сдружението DIAL (Немски институт по приложна светлотехника) на основата на продукта на Zumtobel и е финансирана от водещи европейски фирми, произвеждащи осветители. Сега програмата се предлага безплатно, като разходите за обслужване се поемат от годишните такси на фирмите, чиито осветители са включени в каталога на програмата”, информира инж. Грънчаров. Той поясни, че за момента наши фирми не участват в DIAL и резултатите от изчисленията не се генерират на български език.
Днес съществуват софтуерни продукти, съответстващи на най-новите тенденции в областта на осветителната техника. Част от тези пакети се предлагат и на българския пазар.