Професионални перфоратори и къртачи

Отскоро фирма Тека България предлага на българския пазар нов модел мелница за кухненски отпадъци - TR 50.1, съобщиха за списание Технологичен дом от офиса на испанския производител у нас. “TR 50.1 e снабдена с директно свързан пневматичен бутон. Устройството пневматичен бутон функционира на принципа на сгъстения въздух, т.е. за включването на мелницата не се изисква електричество, което в определени ситуации би могло да бъде рисковано. Органичните отпадъци (кости от пилета, риба, обелки от плодове и зеленчуци и т.н.) преминават директно през клапана на мивката, като се елиминират и всички лоши миризми.
Попаднали в канализационната система, отпадъците достигат до пречиствателните станции за отпадни води, където биха могли да се преработват, например в торове и енергия. Освен че допринасят за опазване на околната среда, кухненските мелачки повишават и хигиенните условия в помещенията, тъй като бързо и ефикасно елиминират хранителните отпадъци, които са източник на бактерии, инфекции и неприятни миризми”, съобщават от компанията вносител.
“Сред останалите предимства на кухненските мелачки се нареждат оптималните им технически характеристики и минималната поддръжка. За функционирането си изразходват средно толкова електричество, колкото би консумирала една 100-ватова крушка за час работа, а разходът на вода в домакинството се повишава с незабележимите 0,04%”, допълват от Тека България.

Перфоратори
Терминът означава инструмент за пробиване, което е и значението на думата бормашина (“машина за пробиване”). Основната разлика между двата инструмента е, че перфораторите имат електропневматичен механизъм за осигуряване на ударите по време на пробиването. Поради това силата на последните не зависи толкова от натиска на работещия, както е при ударните бормашини, което има две основни предимства - енергията (“силата”) на ударите на перфораторите може да е по-голяма, а умората по време на работа е по-малка. Последното е предпоставка за продължителна работа и същевременно осигурява по-голяма производителност.
Класификацията им в каталозите обикновено е в зависимост от тяхното тегло, като най-често произвежданите категории са 2, 3, 5, 7 и 11 kg, но има перфоратори с тегло и 16 kg. Тъй като корпусът на перфораторите и механизмът за предаване на движението от електродвигателя към свредлото обикновено са от алуминиево-магнезиеви сплави нарастването на теглото е главно поради увеличените размери от по-мощния електродвигател и вида на предавателния механизъм. Така с по-големите и тежки перфоратори се пробива по-бързо, но и по-лесно се натрупва умора при продължителна работа.
Мощността на електродвигателя е един от важните параметри при избора на перфоратор, като по принцип по-големите й стойности означават възможност за по-бързо пробиване. Голяма част от електродвигателите са класически тип с въгленови четки, чието състояние трябва периодично да се проверява и при износване своевременно те да се сменят. Улеснение в това отношение са перфораторите с индикатор, който се задейства при износени, но все още използваеми четки. Понякога индикаторите се използват съвместно с т. нар. самоизклюващи се четки, които автоматично блокират работата на перфоратора при определена степен на износване.
Подобно на класическите бормашини практически всички перфоратори са снабдени с електронен блок за плавно регулиране на оборотите на патронника чрез натискане на бутон. За улеснение в случаите на продължителна работа бутонът в повечето модели може да се застопори в крайно положение, без да е необходимо непрекъснатото му натискане. В каталозите оборотите се означават с rpm и се дават стойностите им при празен ход, а често и при пробиване на определен материал с нормален натиск. Обикновено се отбелязва, че минималните обороти са 0, но за намалявне на цената на електронния блок и съответно перфоратора реално те са няколко десетки в минута. Минималните обороти се използват в началото на пробиването на каквито и да е отвори, когато се правят отвори с голям диаметър, особено в меки материали, или при пробиване на листов материал. Сравнително малко са перфораторите с два обхвата на оборотите, започващи от една и съща минимална стойност и с различаващи се около 2 пъти максимални обороти. Основното предназначение на големите обороти е за пробиване на отвори с малък диаметър. Съществуват модели с усложнен електронен блок, който позволява избраните обороти да се подържат неизменни независимо от вида на пробивания материал и натиска върху него. Друга разновидност са електронните блокове с плавен старт - дори при рязко натискане на бутона оборотите бавно (за няколко секунди) нарастват до съответстващите на положението му.
За ефективността на работата с перфораторите съществено значение имат параметрите им, свързани с ударите на свредлото. Честотата (нарича се и скорост) на ударите се дава за минута (среща се означението bpm) и колкото е по-голяма, толкова по-ситни са частиците на отнемания материал и съответно пробиването е по-прецизно. Големината на частиците е пряко свързана и със силата на ударите, измервана в джаули (J) - един джаул може да премести 1 килограм на разстояние 1 метър, като му придаде ускорение 1 m/s2 (за сравнение ускорението при старта на най-добрите спринтьори на 100 метра е около 10 m/s2). Логично по-голямата сила означава и по-бързо пробиване (при равни други условия) и е характерна за големите и тежки перфоратори.
Сред безспорно важните характеристики на всеки перфоратор са възможните диаметри на пробиваните отвори. Те се дават поотделно за бетон, стомана и дърво, а в редки случаи - и за цветни метали, като при повечето перфоратори към тях се прибавят и диаметрите на отворите, издълбавани с боркорона. Естествено, че по принцип е възможно и правенето на дупки в бетон чрез ядково пробиване, но за целта като принадлежност към перфоратора трябва са има съответния инструмент.
Ударите на пробиващия инструмент неизбежно се предават на целия перфоратор, който непрекъснато вибрира. Тези вибрации са не само са неприятни, но и предизвикват по-бързо настъпване на умора с всички последици от това - отслабване на вниманието и намаляване на работоспособността. Освен това ежедневната продължителна работа с перфоратори (и всякакви други инструменти с вибрации) може да доведе до увреждане на здравето. Всички тези причини принуждават производителите непрекъснато да подобряват конструкциите и намаляват вибрациите. На първо място електродвигателят се прикрепя към корпуса на перфоратора чрез система от еластични елементи и е много добре балансиран (в каталозите на някои производители това е наречено “контрол на вибрациите” и е отбелязано с подходящ символ). Като допълнение към това корпусът на част от моделите е проектиран така, че намиращият се във вътрешността му въздух да служи като допълнителна пружина. Специално внимание се обръща и на ръкохватките, чрез които вибрациите се предават на работещия - освен че те са гумени или друг подобен материал, но и обикновено са свързани към корпуса също чрез пружиниращи елементи (т.нар. вибрационни ръкохватки).
Производителите са задължени да дават в каталозите стойностите на вибрациите при пробиване в определен материал (обикновено бетон) и да отбелязват стандарта, по който са определени. Най-точната им оценка е измерването в три взаимно перпендикулярни посоки в съответствие с европейския стандарт EN60745. Минималните стойности на вибрациите са малко под 8 m/s2.
В сравнение с други електрически инструменти, например бормашини, има сравнително малко професионални перфоратори с акумулаторно захранване. Основната причина за това е, че поради значителната мощност на електродвигателя времето за работа с едно зареждане на акумулатора е твърде малко. Частично компенсиране на този недостатък се постига с втори акумулатор, който се зарежда докато работи основният.

Приспособления към перфораторите
Те имат не по-малко значение от характеристиките на перфораторите, тъй като разширяват приложенията, а подходящото използване на дането приспособление може значително да улесни и ускори работата с инструмента. На първо място трябва да се отбележи патронникът. В някои перфоратори той е един, но към много модели се предлагат два или три. По понятни причини вече най-популярни са патронниците с бързо затягане на свредлото, но към някои модели се предлагат и класически за свредла с цилиндрична опашка и затягане с ключе. Последните се препоръчват за обикновено пробиване без удари.
Специфична е конструкцията на патронниците със системата SDS, разработена от Bosch и използвана в значителна част от леките и средни перфоратори на различни производители. При варианта SDS-plus свредлата са с опашка със специален профил и постоянен диаметър 10 mm, а при SDS-max, предназначен за по-тежки инструменти, диаметърът на опашката е 18 mm.
За изрязване на големи кръгли отвори в сравнително меки материали (ламинирани плоскости, гипсокартон, тухли) се използват боркорони, а в бетон и камък- корони за ядково пробиване с твърдосплавни зъби. Съществуват и боркорони със зъби с диамантено покритие, предназначени за много твърди материали, но поради крехкостта на диаманта с тях трябва да се пробива без удари.
Финият прах, отделян при пробиването на бетон и камък, прониква навсякъде, което налага предпазване на подвижните части на перфоратора от него. За целта почти всички модели имат уплътнители, чиято изправност трябва редовно да се следи и най-добре е да се сменят при всеки ремонт или профилактика. Освен това прахът затруднява и забавя работата и вреди на здравето на работещия. Затова към част от перфораторите се предлагат прахоуловители, които чрез вакуум засмукват праха непосредствено от мястото на пробиване.
Съществуват перфоратори с вградена ключалка и дистанционно задействане, като с едно дистанционно могат да се задействат няколко перфоратора или един перфоратор да се задейства от няколко дистанционни. Така не само се осигурява възможност за ползване на перфоратора от определени оторизирани лица, но и се ограничава вероятността от кражби.
Особености при използване на перфораторите
При пробиване е възможно свредлото да достигне до място на материала с повишена твърдост (камък в бетона), преодоляването на който изисква по-голяма мощност от електродвигателя. Същото се получава и при опит за много бързо пробиване. За да не се претовари електродвигателят, в много модели е предвидено автоматичното му изключване. В такъв случай свредлото не трябва да се изважда, а бутонът за оборотите да се постави на минималната им стойност. След това пробиването трябва да продължи именно с минималните обороти, като се внимава за евентуално “подскачане” на перфоратора.
Сравнително малките габарити на електродвигателите са причина за значителното им загряване по време на работа. За избягване на недопустимо увеличаване на температурата им и евентуална повреда вентилационните отвори на перфоратора трябва редовно да се почистват.
Значителна част от перфораторите използват колекторни двигатели, които искрят по време на работа. Поради това за работа в помещения със запалителни течности е задължително използването на перфоратори с безколекторно задвижване (това е отбелязано в каталога и упътването за експлоатация).
Значителния шум на работещите перфоратори е наложил създаването на европейски норми за максимално допустимата и безопасна дневна продължителност на въздействие на шума, която при нормални работни условия е 15 минути, а при интензивна работа - 30 минути. Тя е сумарното време на работа с перфоратора за един работен ден.

Къртачи
Наименованието им показва тяхното основно предназначение - раздробяване на парчета на твърди строителни конструкции, на първо място бетон. Чрез шило или длето (секач) като работен инструмент, поставен в патронника им, те се използват за разрушаване на бетонни конструкции, но с лекота могат да се използват и за тухлени стени. С помощта на длетото могат да се отнемат и желани части от повърхността на твърди обекти, характерен пример за което е свалянето на плочки от стени и подове. Със своите качества къртачите се превърнаха в почти задължителен инструмент за подготвителния етап на ремонтни и строителни работи.
Две са основните разлики между перфораторите и къртачите - патронникът на последните няма въртеливо, а само ударно движение и силата на ударите може да е по-голяма. Това изисква по-мощен електродвигател и по-здрав ударен механизъм, което е причината теглото на някои къртачи да достига до 30 килограма. В повечето моделите честотата на ударите се регулира плавно, но има и такива с превключвател за избор на една от няколко фиксирани стойности, както и с една-единствена честота. Съществуват и къртачи с подържане по електронен път на постоянна честота на ударите независимо от натиска върху обработвания материал.
Качествата на къртачите се определят от същите характеристики, както перфораторите, но без честотата на въртене на патронника. Специфична и важна тяхна характеристика, която въпреки това не винаги се дава в каталозите, е количеството на изкъртения бетон за определено време, най-често един час. Тя е пряко свързана със силата на ударите и обикновено е между 8 и 25 килограма за всеки джаул. Например къртач с максимална сила на ударите 25 J раздробява 490 kg бетон на час, а друг със сила 4,3 J се справя с 36 kg на час
Ефективната работа на къртачите зависи силно от правилния избор на работния инструмент и неговото състояние. Поради това в упътвания за експлоатация на къртачите се дават препоръчваните форми на шилата и длетата и ъглите, под които те трябва периодично да се заточват. Не по-малко важно е и периодичното им закаляване, процедурата за което също се изяснява в инструкцията. Полезна особеност на повечето модели е възможността длетото да се поставя в патронника под различен ъгъл (обикновено 12 или 16 положения), което позволява едновременно удобно държане на къртача и отнемане от обработвания материал в желана плоскост.
Мерките за безопасна работа с къртачите по принцип не се различават от тези на перфораторите. Все пак трябва да се има предвид по-големият шум при работа с тях, което прави необходимо използването на антифони. Съществува и значителна опасност от попадане на прах и по-едри частици в очите, което налага и използването на предпазни очила.
И за къртачите съществуват европейски норми за максималната дневна продължителност на работа, която се изчислява както при перфораторите. Нормалната и безопасна дневна норма е 15 минути, а при необходимост от интензивна работа се допуска да е до 30 минути.