Промените в директивата за енергийна ефективност на сгради

01.04.2010, Брой 3/2010 / Стандарти / Енергийна ефективност

 

С новите изменения се подчертава водещата роля на обществения сектор в постигането на енергийна ефективност

Възможностите за повишаване на сградната ефективност са не само широко дискутирана тема, но и нормативно регламентирана насока в развитието на сградното строителство в Европейката общност. Тази мярка е продиктувана както от чисто икономически, така и от екологични причини, например изменението на климата, емисиите от въглероден диоксид и др. Данните от направени анализи свидетелстват, че сградите са сред най-големите консуматори на енергия, както че са генератори на въглероден диоксид. За да се противодейства на тази тревожна тенденция и да се стимулира по-ниското потребление на енергия и намаляването на енергийните разходи в сградите, ЕС залага на различни инструменти. Сред тях е Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент, позната като

Директива за енергийните характеристики на сградите
(ДЕХС). В нея е заложен комплексен подход за осигуряване на енергийна ефективност в сградния сектор, включително енергийните нужди за отопление и топла вода, за охлаждане, вентилация и осветление. Директивата съчетава в правен текст различни регулаторни (т.е. съдържащи изисквания към енергийните характеристики) и информационни правни инструменти (т.е. сертификати и инспекции). Самата директива не определя конкретни цели за целия Европейски съюз, но поставя пред държавите-членки изискване да определят механизми за прилагане на нейните разпоредби. За един от основните приноси на директивата до този момент се счита включването на темата за енергийната ефективност на сградите в политическите програми и строителните нормативни документи, както и привличането на вниманието на гражданите.

Предложения за преработване на Директива 2002/91/ЕО
Въпреки, че директивата е в сила от 2002 г., както и независимо от множеството предприети мерки в насока популяризиране на възможностите за намаляване на енергопотреблението и повишаване на енергийната ефективност на сградния сектор, направеното до момента не се приема за достатъчно. Според експертите, все още голяма част от потенциала за икономически ефективно енергоспестяване остава неизследван, което води до пропуснати потенциални социални, икономически и екологични ползи както на национално ниво, така и на ниво ЕС.
Като основни причини за непостигане на поставените цели, експертите посочват от една страна, сложната организация на сектора и наличието на пазарни недостатъци, а от друга - редица пропуски в самата директива, като неясноти във формулировките и недостатъчна воля за нейното прилагане. Затова се стига до предложението за преработка на Директива 2002/91/ЕО. Целта е да се внесе по-голяма яснота и да се опростят някои разпоредби, да се разшири обхвата й и да се засили ефектът на някои от разпоредбите й, както и да се подкрепи водещата роля на обществения сектор.
В същото време, основните цели и принципи на настоящата Директива 2002/91/ЕО се запазват и държавите-членки, както и преди, са свободни да определят конкретните изисквания и начини за тяхното прилагане.
При разработване на предложението за преработване на директивата участие взимат и държавите-членки, както и заинтересованите страни. Имало е обществено обсъждане в интернет пространството. Извършени са подробни анализи на въздействията на всеки от предложените варианти. Анализът е базиран на икономическите, социалните и екологичните въздействия на всеки от разглежданите варианти. Взети са предвид и принципите за субсидираност и пропорционалност.

Срокът за прилагане на новите  изисквания е 31 януари 2012 г.
Срокът за транспортиране на новата директива от държавите-членки е 31 декември 2010 г. За срок на пълното прилагане на преразгледаните и на новите разпоредби е посочена датата 31 януари 2012 г. Тъй като новите изисквания в директивата подчертават значимата роля на обществения сектор, срокът за прилагане на разпоредбата от обществените органи е 31 декември 2010 г.


› Реклама



Какви са основните промени в директивата
Преработването на директивата се базира на постигането на няколко основни цели. Сред тях е изясняване на формулировката на част от разпоредбите. Друга цел е разширяване на обхвата на разпоредбите, изискващи от държавите-членки да определят минимални изисквания за енергийни характеристики при извършване на основен ремонт. Също така се засилва влиянието на разпоредбите, отнасящи се до сертификатите за енергийни характеристики, инспекциите на отоплителните и климатичните инсталации, изискванията за енергийни характеристики, информацията и независимите експерти. В промените се предвижда и предоставяне на държавите-членки и на заинтересованите страни на инструменти за сравнителни изчисления, които да позволяват сравнение между определения на национално/регионално равнище стремеж към минимални изисквания за енергийни характеристики с оптималните разходни равнища. Насърчава се по-активното участие на обществения сектор. Заключението на експертите е, че инвестиционните изисквания и необходимите административни разходи са сравнително ниски в сравнение с възможните ползи и възвръщаемост. Например премахването на праговете от 1000 m2  в член 6 от настоящата ДЕХС, според направени проучвания би довело до необходимост от допълнителни капиталови инвестиции в размер на 8 млрд. евро годишно. В същото време, икономии на енергия, които биха могли да се постигнат, ще възлязат на около 25 млрд. евро годишно до 2020 г., което означава също и значителни отрицателни разходи за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Тези изчисления са направени на базата на консервативни прогнози за цената на нефта. В преразгледаната директива се подкрепят и инструменти за целево финансиране, като пример се посочва предлагането на финансови стимули.

Пропуск на възможности за подобряване на ефективността на сградите
Промените в директивата обхващат и член 1, уточняващ предмета й. В него са включени допълнителни изисквания, свързани с националните планове за увеличаване на броя на сградите, които са с ниски или нулеви емисии на въглероден двуокис и потребление на първична енергия. Добавени са и изисквания за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите от инспекциите. За да се постигне по-голяма яснота в чл. 2 се въвеждат допълнителни уточнения на редица понятия и са добавени нови определения.
Член 4, свързан с определяне на минималните изисквания за енергийни характеристики, е сред членовете, претърпели най-съществени промени. В него е посочено, че в момента изискванията по отношение на енергийните характеристики на сградите, които са определени от държавите-членки на общността до голяма степен се различават по отношение на желаните нива. Това в редица случаи води до пропускане на възможности за подобряване на ефективността на сградите. Целта на промяната е да се гарантира, че минималните изисквания относно енергийната ефективност на сградите постепенно ще се установят на нива, съответстващи на оптималните разходи. Предлаганият подход включва четири етапа. В първия етап държавите-членки следва да определят своите изисквания, като използват собствени методики за изчисляване, с цел да постигнат набелязаните от тях равнища на оптимални разходи.
Във втория етап комисията ще разработи сравнителна методика и държавите-членки ще трябва да я използват единствено за сравнителни цели, като ще докладват резултатите (член 5). В него е посочено, че от 30 юни 2014 г. държавите-членки няма да могат повече да предоставят стимули за строеж или ремонт на сгради, които не отговарят на минималните изисквания за енергийни характеристики, посредством които се постигат търсените.




Съпоставка на националните изисквания до равнището на оптимални разходи
Както вече бе посочено, в чл. 5 на директивата са регламентирани изискванията при изчисляване на равнищата на оптимални разходи, във връзка с минималните изисквания за енергийни характеристики. В него е посочено, че сравнителната методика се състои от методика за изчисляване, разработена от Комисията, която ще вземе под внимание критериите за оптимални разходи чрез променливи. Сред тях са инвестиционните разходи, както и разходите за експлоатация и поддръжка, включително разходите за енергия. От държавите-членки съответно ще се изисква да използват дадената методика при изчисляване на изискванията. Предвижда се след това резултатите да бъдат сравнени с действително установените в държавите-членки изисквания, като целта е по този начин да се изясни степента на доближаване на националните изисквания до равнищата на оптимални разходи.
Държавите-членки ще докладват на Комисията избраните променливи и получените от сравнителните изчисления резултати, като Комисията ще публикува доклади за напредъка.


 

Отпада прагът от 1000 m2 за изпълнение на минималните изисквания
Изискванията към новите сгради се разглеждат в чл. 6, а към съществуващите - в чл. 7 (б.ред. в старата директива съответно чл. 5 и чл. 6). Основната промяна в чл. 6 е свързана с разширяване обхвата на задължението да се използват алтернативни източници на енергия. Според промененият текст на чл. 6, това задължение вече не е валидно само за новопостроени, но и за вече съществуващи сгради. По този начин се разширява обхватът на директивата и индиректно се подкрепя политиката на ЕС за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми енергийни източници.
Промяната в чл. 7 е свързана с отпадане на прага от 1000 m2 за изпълнение на минималните национални/регионални изисквания за енергийни характеристики по отношение на сгради, подложени на основен ремонт. Съществуването на този праг в досега действащата директива на практика изключва 72 % от сградния фонд, който според експертите разполага с изключителен потенциал за икономия на енергия при минимални разходи. Посочено е също, че най-подходящият момент за въвеждането на мерки за енергийна ефективност е при извършване на основен ремонт на сградите, което се случва приблизително на всеки 25 - 40 години. Това предполага по-малко допълнителни разходи, които ще се възвърнат в рамките на експлоатационния срок на предприетите мерки, благодарение по-ниските енергийни разходи.

Енергийно ефективни инсталации и по-ниски емисии на въглероден диоксид
Сред предложените промени в директивата е въвеждането на два нови члена - чл. 8, отнасящ се за техническите сградни инсталации във вече съществуващи сгради и чл. 9 за сгради, с емисии на въглероден диоксид и потребление на първична енергия ниски или равни на нула.
В чл. 8 е залегнало изискването всички държави-членки да определят минимални изисквания за енергийни характеристики на техническите сградни инсталации. Изискванията се отнасят както за монтажа на нови, така и за смяната или основната модернизация на съществуващи технически сградни инсталации. Необходимо е тези изисквания да отговарят на законодателството, отнасящо се до включените в инсталацията елементи. Въвеждането на тези изисквания цели да гарантира по-добра ефективност на цялата инсталация, чрез правилно настройване и регулиране.
С чл. 9 се цели разширяване на обхвата на директивата със сградите с ниски емисии на въглероден диоксид. За тази цел от държавите-членки се изисква да насърчават активно по-голямото навлизане на пазара на такива сгради чрез приемане на национални планове с ясни определения и цели в областта. От държавите-членки, също така, се изисква да покажат водещата роля на обществените власти като набележат конкретни цели по отношение на заетите от тях сгради. Въз основа на информация от държавите-членки, Комисията ще установи общи принципи за определяне на подобни сгради. Комисията ще докладва за напредъка на държавите-членки, разработвайки стратегия, както и допълнителни мерки.

Изисквания по отношение на енергийните сертификати
За момента удостоверенията за енергийна ефективност се разглеждат в чл. 7. В новата директива чл. 10 се отнася до сертификатите за енергийни характеристики. С преработването на този член се засилва и разяснява ролята на препоръките. Подчертава се, че препоръките са неразделна част от сертификатите. Включени са и разпоредби за информацията, която трябва да се съдържа в тях. Изискванията за издаването на сертификати, са регламентирани в чл. 11. Те са преработени, като целта е по този начин да се гарантира, че сертификатите се издават при всяка сделка с недвижима собственост. Също така е задължително бъдещият купувач или наемател да е информиран своевременно (т.е. още от обявата за продажба/отдаване под наем) за енергийните характеристики на сградата или на части от нея. Допълнително е включено изискване за издаване на сертификат до 31 декември 2010 г., ако в дадена сграда обществени органи ползват обща полезна площ над 250 m2. Необходимо е сертификатите да бъдат излагани на видно място в сградата. Това изискване е регламентирано в чл. 12. В него се посочва, че ако в дадена сграда обща полезна площ над 250 m2 е заета от обществен орган или често се посещава от обществеността, сертификатът се излага на видно място, ясно забележимо за обществеността. Отбелязано е също, че изискването за сградите, често посещавани от обществеността, ще се прилага, само ако те вече разполагат с такъв сертификат.

Инспекции на отоплителните и климатичните инсталации
Честотата на извършваните инспекции на отоплителните и климатичните системи, се регламентира съответно в членове 13 и 14. Промените са свързани с включване на разяснения относно честотата на инспекциите, за да се изтъкне значението на зависимостта между разходите за проверките и очакваните икономии на енергия (ползи), произтичащи от инспекциите. Въвежда се и изискване за система за независим контрол на докладите от инспекциите, т.е. за проверки на качеството на избрани на случаен принцип доклади. Към чл. 15, отнасящ се за докладите от инспекциите на отоплителни и климатични инсталации, се въвежда изискването докладът от инспекцията да бъде предаден на собственика или наемателя на дадена сграда, за да бъде правилно информиран за резултатите от проверката и запознат с препоръките за подобрения с минимални разходи.

Независими експерти и независим контрол
В Директива 2002/91/ЕО е посочено, че държавите-членки гарантират, че сертифицирането на сгради, съставянето на придружаващите ги препоръки и проверките на котлите и климатичните инсталации се осъществяват от независими квалифицирани и/или акредитирани експерти, които работят като еднолични търговци или са служители на обществени или частни търговски дружества. В новата директива е добавено изискване, в хода на акредитацията, по независим начин, да бъдат отчетени оперативните и технически умения на експертите, извършващи сертифицирането и проверките, както и тяхната способност да извършват услугата.
Посочено е, че към момента някои държави-членки ограничават акредитацията на експертите до специфични професионални групи или дружества, което не гарантира тяхната компетентност и представлява пречка за други квалифицирани оператори. Например, дружества за предоставяне на енергийни услуги и агенции за енергийни услуги да стъпят на пазара, което от своя страна ограничава конкуренцията.
Въведено е също така изискването за система за независим контрол за сертификатите за енергийни характеристики и докладите от проверките на отоплителни и климатични инсталации, т.е. посредством случайни проверки за качеството.



 

 

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА

Стандарти за устойчиво строителствоСтандарти

Стандарти за устойчиво строителство

Сертификация на сградите по LEED, BREEAM и DGNB BulgariaТенденциите за развитие на строителния сектор са в посока ефективно използване на енергийните ресурси, опазване на климата, здравето на хората и изграждането на по-висококачествени обекти. Освен екологични предимства, този тип строителство носи и сериозни икономически ползи.

Въвеждаме ли системата за проектиране Еврокод от 2011?

Подробна актуална информация за всичко, свързано с приложението на системата у нас, очаквайте в следващия брой на ТД Инсталации, Оборудване, ИнструментиС наближаването на датата първи януари 2011 г. растат и притесненията на проектантската гилдия у нас за правилата и нормите, по които ще се проектира от следващата година.

Технически забележки и проблеми при прилагането на Наредба Iз-1971

Коментар на инж. Стефан Кинарев, председател на КИИП, по отношение на новата Наредба Iз-1971 за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожарВлизането в сила на новата Наредба Iз-1971 за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар вече е факт.

Новите изисквания за пожаробезопасност в сгради

Новата Наредба за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар вече е факт. Документът бе публикуван през декември м. г. в Държавен вестник и отмени Наредба 2 за противопожарните строително-технически норми от 1994 г. Текстовете на наредбата са изцяло съобразени с нормите на Европейския съюз в областта на пожарната безопасност, твърдят авторите й. Новият нормативен акт влиза в сила от 6 юни т.г. и в момента тече етап на подготовка на проектантите, строителните фирми, консултантите и контролните органи за прилагането му.

Противопожарна безопасност във високи сгради

Строително-технически норми при проектиране и изгражданеСпоред данните в неотдавнашно изследване на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” половината от пожарите в града възникват в жилищния сектор и то най-вече във високи сгради. Опасността при сградите с височина над тридесет метра се обуславя от бързото разрастване на огъня заради т.

LEED стандартът в областта на строителството

Американският сертификат за сгради е свидетелство за изпълнение и на най-строгите изисквания за зелено строителствоВ сградите се изразходват почти 40% от световната енергия, 70% от електричеството, 40% от суровините и 12% от питейната вода, според редица официални проучвания. Това енергийно потребление причинява около една трета от замърсяването с въглероден двуокис в атмосферата и поставя сградите сред най-големите замърсители на природата.

 

Уеб дизайн от Ей Ем Дизайн. Списание ТД Инсталации. TLL Media © 2018 Всички права запазени. Карта на сайта.

Top