Съхраняване функционалността на електрическите инсталации в случай на пожар

Специални кабели, проводници и кабелоносещи системи правят възможно поддържането на нормално електрозахранване в случай на пожар. По този начин се запазва функционалността на различните системи в сградата.

Често със съхранението на функционалността погрешно се свързват понятия като FE 180, негорим кабел, пожаробезопасен, негорима инсталация, запазване на изолационните свойства, без димоотделяне и др. Най-често заблудата идва от съкращението FE 180. То не означава “съхраняване на функционалността над 180 минути”, а “време на действие на огъня”. Времето на действие на огъня представлява критерий на изпитване по DIN VDE 0472-814, респективно IEC 60331-11, -12, -13. При това изпитване образците от кабели се подлагат на директно обгаряне в продължение на 90 минути (IEC) или 180 минути (VDE) при постоянна температура 750 оС. През това време нито един предпазител към отделните жила не трябва да изгори. Това е изпитване за запазване на изолационните свойства и не трябва да се смесва с теста за съхраняване на електрическата функционалност на кабелни системи.
Съхраняването на функционалността е задължително изискване за някои видове сгради като например болници, хотели и ресторанти, високи сгради, зали за мероприятия, търговски центрове, метро, закрити паркинги на голяма площ, химическа промишленост, електроцентрали и др. Мерките за безопасност са свързани с големия трафик и престой на много хора в тези сгради. При големи маси от хора възниква повишен риск по отношение на безопасността.

Изискването за съхраняване на функционалността на електрическите инсталации е неотменна част от строителните правилници. Отнася се главно до поддържане на аварийното осветление, пожароизвестителните системи, алармени и димоотвеждащи системи, чието електрозахранване трябва да се гарантира в рамките на определен период от време, за да може засегнатата сграда да се евакуира бързо. В тази връзка първите тридесет минути след избухването на пожара играят много важна роля. За да е успешно гасенето на пожара, някои технически системи в сградата трябва да продължат да се захранват е електроенергия в течение на 90 минути след избухването на пожара. Към тях се отнасят водните помпи, системите за димоотвеждане, асансьорите за пожарникарите и др.

Екстремни натоварвания за кабели и проводници
При пожар кабелите и проводниците са подложени на екстремни натоварвания от пламъците и високата температура. Кабелите, използвани в инсталация със съхраняване на функционалността, трябва да са в състояние да издържат за определен период от време на температурата от и над 1000 оС, без да се стигне до късо съединение на медния проводник. При такива екстремни температури медните проводници се нажежават и губят собствената си механична стабилност. Поради това ролята на кабелоносещата система е изключително голяма.

При кабелите и проводниците, предназначени за съхранение на функционалността, основна роля играе изолацията. Различават се два различни типа изолация - специална оплетка на медния проводник от стъклен памук (слюдена лента) или специална керамизираща се изолация от изкуствен материал.

При кабелите с оплетка от стъклен памук или слюдена лента в случай на пожар изолацията изгаря изцяло и образува предпазен слой от пепел. Той се задържа от оплетката, поддържа медните проводници, отделени един от друг, и предотвратява късото съединение между проводниците и кабелоносещата конструкция. При по-новите типове кабели вместо оплетка се разчита на специална керамизираща се изолация от изкуствени материали. Основна съставка на изолацията е алуминиев хидроксид, който при изгаряне образува мека керамична обвивка. Тя осигурява желаната изолация между тоководещите жила и между тях и кабелоносещата конструкция. За изработката на кабели, предназначени за съхранение на функционалността, се използва главно пластмаса, несъдържаща халоген.

Кабелите, предназначени за съхраняване на функционалността, притежават и други предимства при пожар, сред които изгаряне със слабо отделяне на дим, намалено разпространение на огъня. Тези свойства също се проверяват чрез тестване на огнеустойчивост. Измерването на плътността на дима се извършва по IEC 61034-1, -2 или EN 61034-1, -2. По фотоелектричен способ се замерва интензивността на светлината, като дори вследствие на възникналия дим минималната стойност не може да бъде по-малка от 60% от номиналната мощност на светлинния източник.
Разпространението на огъня се проверява във вертикална опитна установка. След предписания период от 20 минути пламъците трябва да са се самозагасили, както и да няма увреждания на кабела над височина от 2,5 м.

По материали на
ОБО БЕТТЕРМАНН БЪЛГАРИЯ