Санитарни станции

Предназначение, видове, избор и монтажни специфики

Всеобщият принцип за изграждане на битовата канализация е отпадните води да се оттичат към тръбите естествено, разчитайки единствено на гравитацията. По този начин, в оптималния случай не се налага намесата на допълнителни помощници, каквито са помпите например. Санитарните станции, за които става въпрос в настоящата статия, се използват за изпомпване на отпадна вода от тоалетни, мивки, душове, перални и миялни машини и така нататък, когато по някаква причина се намират под нивото на канализационната система или се налага да се инсталират на отдалечено от централната канализационна тръба място. Най-широко се прилагат в домашни условия, където благодарение на тях става възможно инсталиране на допълнителна тоалетна или преместване на съществуващата според желанията на собственика, намиране на алтернативно място за пералната машина, преместване на кухненската мивка и така нататък, съветват Амелия Стоименова и Иво Бояджиев

Конструкция на санитарните станции

На външен вид те представляват малогабаритни, най-често пластмасови кутии, силно наподобяващи казанче, които в зависимост от предназначението си имат различен обем. Тези, които преработват водата от тоалетната например, са малко по-големи от добре познатото казанче. Причината е проста - станцията трябва без проблем да поеме цялото количество вода, което изтича след едно натискане на бутона.

В тази на пръв поглед семпла кутия обаче се крият няколко елемента на един - може да се каже - високотехнологичен продукт. Предвид евентуалната отдалеченост от канализацията нейна

важна съставна част е помпата

В зависимост от трасето на тръбите, съответстващо на желаното местоположение на тоалетната чиния, е възможно да се наложи отпадните води да преодолеят възходящи участъци, т.е. в посока, обратна на силата на гравитацията. Именно тук е ролята на помпата, която безпроблемно ги изтласква към канализацията. Освен това, достатъчно голямото налягане, което помпата създава, позволява и използването на тръбопровод с много по-малък диаметър от този на канализацията. По такъв начин, където и да е разположена санитарната станция, връзката й с канализацията няма да загрозява фатално жилището и ще бъде ненатрапчива за окото. Помпата се включва с намесата на

вграден датчик за ниво

Неговата функция е да сигнализира, че нивото на водата е достигнало максимума си. При това положение помпата се включва и изтласква водата навън. Когато водата достигне минималното ниво, помпата се изключва. Но при положение, че отходните тръби са тънки, замърсената вода трябва да се обработи, за да премине безпроблемно по тях?

Режещата система

на санитарната станция има задачата да “раздробява” съдържанието на водата, за да може безпроблемно да изтече по тънките тръби, изтласквана от помпата. Този елемент от конструкцията се прави най-често от неръждаема стомана. Санитарната станция е снабдена със специален

възвратен вентил

чиято задача е да възпрепятства изтласканите от помпата води да се върнат в резервоара, притегляни от силата на гравитацията, ако например спре токът.

Логично е, че в конструкцията на станцията има уплътнения на входа и изхода, но е ясно, че те не са достатъчни - освен течността, да спрат и “уханията”. За тази цел в устройството се вгражда

въгленов филтър

чиято задача е да неутрализира неприятните миризми.

Санитарната станция е съоръжение, чиято надеждност на работа зависи до голяма степен от правилния избор, монтаж и експлоатация.

Изборът на санитарна станция

освен от качествата на конкретния модел, зависи преди всичко от вида на отпадните води, с които ще работи, и от комбинацията от уреди, които ще обслужва. С други думи, трябва добре да се обмисли в какво точно се инвестира. Какво предназначение може да имат различните санитарни станции? Например, ако е необходимо, домът може да се оборудва със санитарна станция, проектирана да работи само с една тоалетна чиния, за тоалетна чиния и мивка, душ и мивка, за пералня и кухненска мивка и т.н.

Местоположението

на санитарната станция зависи най-вече от отпадните води, с които ще работи. Ако съоръжението ще се занимава с водите от тоалетната чиния, мястото му е под казанчето. Ако предназначението включва всички отпадни води, които “произвеждате” вкъщи, без тази от тоалетната, задължително станцията трябва да бъде инсталирана на ниво, по-ниско от това на свързаните тръби. По този начин гравитацията ще си свърши работата и течностите ще достигат до станцията, откъдето след това помпата ще ги изтласква към канализацията.

Добре е определянето на мястото на монтаж и на оптималния модел да се направи от специалист от фирмата доставчик на оборудването.

Монтажът

Естествено, предварително трябва да се определи мястото, където тънкият тръбопровод, който извежда отпадните води от санитарната станция, ще се съедини с канализацията. Ако се налага пътят му да мине през помещения, които не се отопляват, задължително трябва да се осигури термоизолация на тръбите в съответствие с размера и дебелината им. Оптимална е траектория на тръбите, свързващи санитарната станция със канализационната тръба, при която няма резки възходящи наклони. Също така е добре свързващите тръби да са стабилно закрепени към носещата стена или под.

За да се гарантира надеждна работа на съоръжението, трябва да се избягва всякаква възможност за попадане в него на външни твърди тела. Звучи логично и пределно ясно, но не са малко хората, които изхвърлят разни неща в тоалетната. Макар че разполага с много добър режещ механизъм, подобна небрежност може да доведе до повреждане на станцията.

Разход на електроенергия

Всеки, който закупува оборудване, включително непознато за него устройство, се интересува от разхода на електроенергия, необходима за ефективната му работа. Независимо че работата на режещия механизъм и помпата изглеждат енергоемки, на практика нещата не стоят така. Санитарната станция трябва постоянно да бъде захранвана с ток от електрическата мрежа, но консумацията на електроенергия е сравнима с тази на няколко електрически крушки.