Санитарни вентилатори

Възможности на съвременните аспирационни модули за мокри помещения

Вентилацията е важен фактор за поддържане на оптимален микроклимат в работните и жилищните помещения. Освен че спомага за отстраняване на неприятните миризми, дима и парата, тя осигурява свеж въздух, намалявайки риска от дихателни заболявания и алергии. Ограничаването на кондензацията, появяваща се при висока влажност, предотвратява образуването на плесен и мухъл.

За частите от жилището, в които влагата периодично достига критични стойности, като банята, тоалетната, пералното помещение или сушилнята, санитарните вентилатори, наричани още и като аспиратори, са задължителен елемент. Основната им функция е изхвърлянето на изпаренията и замърсения въздух навън директно в атмосферата или към вентилационната система на сградата. Благодарение на тях, влагата не достига до останалите части на жилището и не създава предпоставки за отклонение от оптималните стойности на микроклимата в дома и натрупване на конденз и мухъл по стените.

Критерии за избор на вентилатор

Ефективната вентилация е пряко свързана с коректния избор на санитарен вентилатор. Базова характеристика за избора на вентилатор е дебитът му. Еднакво неудачно е да се монтира аспиратор с по-малка или по-голяма от необходимото производителност. Съществува сравнително елементарна методика за изчисляване на дебита на вентилатора, която се основава на следните характеристики:

n обем на помещението “V”;

n кратност на въздухообмена “р”. Дефинира се като броят на пълните обмени на въздуха в помещението за 1 h. Така например нормата за въздухообмен за кухня е 6, за баня - 5, а за санитарен възел - 7.

n коефициент на запълване на помещението “к”. Зависи от количеството и обема на мебелите в съответното помещение. Стойността на коефициента се избира в интервала между 0,7 - 0,95. Дебитът на вентилатора D (m3/h) се изчислява в съответствие със зависимостта D=V.p.k.

Например, за баня с габарити 2,40 х 1,40 х 2,50 m, обемът на помещението е V=8,40 m3. Следователно, необходимият дебит на вентилатора, изчислен по горната формула, е равен на D=V.p.k= 8,4.5.0,9=37,80 m3/h.

Местоположение на вентилатора

Освен от дебита, ефективността на вентилационната система зависи и от точния избор на монтажно място на вентилатора. Местоположението на отворите за засмукване и нагнетяване на въздух, трябва да са разположени така, че свежият въздух да достига до всяка точка на помещението (фиг. 1). Според някои специалисти, вместо един мощен санитарен вентилатор е удачно да се използват няколко по-маломощни.

При по-големите бани с площ над 10 m2, e препоръчително нормата за кратност на въздухообмена да се съобрази с броя и типа на елементите, които присъстват в помещението. Съответно, ако в банята се намират тоалетна, душ и вана, за всеки от тях е добре да се предвидят поне по 0,025 m3/s изтласкван въздух. А това означава, да се подбере и вентилатор с по-голяма производителност от изчислената според описаната зависимост.

Другият вариант е в проекта да се заложат по-малки вентилатори над всеки от компонентите в банята, което би дало повече гъвкавост в работата им в даден момент. Ако в банята има и парни душове, добре би било да се предвиди отделен вентилатор, специално грижещ се за тази екстра, който да се задейства автоматично, веднага след използването на душа.

Основни конструктивни елементи

Вентилаторите за баня са изградени от мотор, перка, възвратна клапа, различни решетки и управляващ блок. Целта на възвратната клапа е да възпрепятства навлизането на студен въздух, прах или насекоми при неработещ аспиратор. Съвременните модели аспиратори разполагат с различни възможности за включване/изключване и регулиране на работата им. Някои разполагат с вграден таймер, който дава възможност за задаване на периодите на включване и изключване на устройството. При други съвременни модели датчик за влажност, автоматично включва вентилатора при влажност над 70% в помещението.

Видове санитарни вентилатори

В зависимост от конструкцията си, санитарните вентилатори се разделят основно на три типа - осеви (аксиални), радиални (центробежни) и диаметрални (тангенциални).

Осевите вентилатори, обикновено се отличават с голям КПД в сравнение с другите видове. Недостатък им е създаваното по-ниско налягане на въздушния поток, поради което, ако на пътя му съществуват препятствия, например при дълъг въздуховод с много завои, се използват преимуществено радиални вентилатори. Те се характеризират с високо налягане на въздушния поток. В някои приложения вентилационната система се характеризира с дълъг смукателен въздуховод. Ако неговата дължина надвишава 30 - 40 м, то тогава вместо осев вентилатор се монтира центробежен.

Възможности за управление

На пазара се предлагат модели санитарни вентилатори с различни нива на автоматичен контрол. Ръчният контрол чрез обикновен превключвател е особено популярен. Доскоро на пазара се предлагаха и модели с механични таймери, покриващи времевия интервал от денонощие. Най-често приложима за вентилиране на баня е нормата от 60 минути активна работа на денонощие. Моделите санитарни вентилатори, оборудвани с електронни таймери, дават възможност на потребителите да задават произволни интервали от време, както и седмични режими на работа. Контролът на скоростта е другата важна функция, поддържана от вентилаторите в мокрите помещения. Предлагат се и модели, при които оборотите на въртене са постоянни, както и такива с регулируема скорост.

Вентилатори с автоматичен контрол

Автоматичното управление позволява активиране на вентилатора при изпълнение на предварително зададени критерии. Например, определена влажност в помещението, сензор за присъствие, т.е. дали някой е влязъл/излязъл от банята, или през определен период от време. Сензорът за присъствие е особено подходящ за помещения, при които отсъства определена цикличност в използването. Вентилационната система преминава в активен режим и продължава да функционира за определен период, след като човекът е напуснал банята.

Сензорът за влажност може автоматично да включва или изключва системата, когато нивото на влажност достигне определена стойност. Това е особено подходящо за мокри помещения. Възможността за полуавтоматичен контрол също има своите удобства, тъй като осигурява автоматично включване на вентилатори само при необходимост.

Все по-често срещано при най-съвременните санитарни вентилатори е интегрираното управление, представляващо комбинация от термостат, сензор за влага и термометър за външната температура. Този вид устройства позволяват възможност за програмиране работата на вентилатора в зависимост от влажността на въздуха в помещението и външните атмосферни условия. Част от съвременните вентилиращи устройства за баня предлагат удобството на вградения таймер, плюс вградена система за контрол на скоростта на вентилатора.

Предлагат се и ултратихи модели

Един от съществените недостатъци на вентилаторите за баня са прекалено високите нива на шум, особено на атрактивните ценово модели. Затова и съвременните производители на санитарни вентилатори се конкурират в предлагането на ултратихи устройства, не само покриващи техническите изисквания за максимално допустими нива на шум, но и далеч надхвърлящи ги. За снижаване на шума специалистите предлагат като възможен вариант и монтирането на шумозаглушител след вентилатора.