Съвременни фотоволтаични системи
01.04.2009, Брой 3/2009 / Техническа статия / Енергийна ефективност
Част 1. Критерии за оценка степента на замърсеност, основни етапи и схеми на пречистване
Проблемът с отсъствието на канализационна система и пречиствателни станции в не едно и две малки населени места у нас не е от вчера. В резултат на бурното развитие на строителството по Черноморието, в курортните и вилни селища, както и предвид появата на малки затворени комплекси извън населените места, този проблем се задълбочи. И никак не е трудно да се намерят примери, в които отпадните води се заустват в най-близкия водоем или дере. Освен че нарушава екологичното равновесие и е предпоставка за развитие на алергии и вирусни инфекции, тази порочна практика противоречи на цялата философия на европейското законодателство в областта. Опасността от санкции и спиране на финансиране са основната причина, за съжаление, която би могла да раздвижи сериозно решаването на този наболял проблем във вярната посока.
Очаквайки инвестициите в областта да се увеличат, обръщаме внимание на критериите, по които се оценява степента на замърсеност, както и на основните етапи на пречистване на битови отпадни води.
Какво включва понятието битови отпадни води?
Като битови се определят предимно водите, които се формират от жилищните и обществените сгради, както и от битовите помещения на индустриалните предприятия. Това са отпадни води от кухни, бани, заведения за хранене и други. Обикновено те са замърсени с органични вещества от растителен или животински произход, соли, киселини и различни химични елементи. Характерна тяхна особеност е, че количеството им, както и количеството на замърсителите в тях, не се запазват постоянни през цялото денонощието. Най-големи са количествата, които се наблюдават през сутрешните, обедните и вечерните часове, а най-малки - около 3 - 4 часа сутринта.
Със и без концентратори и отражатели
Начинът на концентриране на светлината е друг критерий, по който могат да се класифицират фотоволтаичните системи. Според него системите са два вида - използващи директна слънчева светлина (без концентриране), и системи с концентратори и отражатели. Концентраторите и отражателите на слънчевата светлина (системи от огледала и лещи) могат силно да повишат плътността на лъчистата енергия, съсредоточена върху единица площ от фотоволтаичната клетка. Съществуват клетки, които работят по-добре при по-висока плътност на радиацията, но за момента те са скъпи и все още са в процес на изследване. Обикновените, масово използвани клетки прегряват при концентриране на твърде голям лъчист поток върху тях.
Друг критерий е ориентацията на фотоволтаичните панели
Предлагат се статични панели - с фиксирана ориентация спрямо Слънцето, както и следящи системи, които позволяват ориентация по една или две оси. При системите с една ос на следене обикновено се проследява движението на Слънцето в рамките на деня - от изгрев до залез. От своя страна, при системите с възможност за движение по две оси панелите се позиционират сезонно, отчитайки положението на Слънцето спрямо хоризонта.
Позиционирането на фотоволтаичните панели се използва, за да се осигури перпендикулярност между вектора на падащата светлина и равнината на фотоволтаика, като по този начин се осигурява нейното максимално използване. Изградените по света фотоволтаични централи с позициониране на фотоволтаиците показват сериозен ефект в сравнение със статичните системи. Въпреки това обаче, по ред причини - и технически, и икономически, инвеститорите за момента предпочитат основно статични панели, наклонени под ъгъл, равен на географската ширина в мястото на инсталиране.
Съществуват достатъчно основания да се каже, че в момента най-разпространени са фотоволтаичните централи, изградени с елементи от монокристален и поликристален силиций, без концентратори и отражатели и без позициониране.
Автономни фотоволтаични инсталации
Този тип системи обикновено са с инсталирана мощност до няколко десетки kWp. Основното им приложение е осигуряване на електроенергия в места, в които отсъства централно електрозахранване. Приложната област на автономните фотоволтаични системи е разнообразна, например различни съоръжения, които работят в отдалечени от централната мрежа места, например - маломощни предаватели за телекомуникационната индустрия, отдалечени вили, хижи и др. В някои държави с такива фотоволтаични системи се захранват светещи надписи по магистралите извън населените места, осветяват се преносими табели и временни заграждения. В редица национални паркове, от екологични съображения, автономните фотоволтаични системи са единствените източници на електроенергия в заслоните, където се използват не за осветление, а за задвижване на съоръженията за преработка на биологичните отпадъци от посетителите. Според наличната информация най-големият пазар на автономни фотоволтаични системи в световен мащаб е в САЩ. Причина за това е и фактът, че 8% от населението на държавата живее на места без централна електрификация.
Базови елементи на автономните системи
Основни елементи на една автономна система са фотоволтаични панели, управлявани от контролер, акумулаторна батерия и инвертор. Контролерът осигурява оптимална работа на фотоволтаичните панели, като поддържа работната им точка винаги в зоната на максимална мощност. На фигура 1 е показана зависимостта на мощността от напрежението на фотоволтаичен панел, състоящ се от 48 силициеви клетки (две паралелно свързани групи, всяка с 24 серийно присъединени клетки). Видно е, че кривата има ясно изразен максимум. Контролерът има за задача да поддържа напрежението на фотоволтаичния панел на стойност от около 17 V, за да се осигури максимум на генерираната мощност. В случай че напрежението нарасне над 18,5 V, панелът ще работи в режим на празен ход, т.е. големината на тока ще клони към нулата. Ако клетката се експлоатира в режим, близък до късо съединение, токът ще е голям, но напрежението малко, което на практика означава отново малка полезна мощност.
При промяна на условията на осветяване на фотоволтаичния панел, оптималната работна точка се измества. Следователно, задачата на контролера е да “проследява” изместването на работната точка във времето и да поддържа работата на клетката непрекъснато в оптималната зона. Описаният процес е познат и с абревиатурата МРРТ (maximum power point tracking).
За сравнение на фигури 2 и 3 са показани зависимостите на мощността от напрежението на същия фотоволтаичен панел, но при различна степен на частично затъмняване. Ясно се вижда, че точката на максимална мощност би могла да се измести значително в зависимост от условията на работа. Също така са възможни локални максимуми в кривата. Следователно, изборът на контролер е много важен, тъй като той би следвало да поддържа възможността да открие глобалния максимум и да осигури работа на панела именно в точката на глобалния, а не в локалния максимум.
Също така в немалък брой приложения контролерът осигурява и оптимален режим на заряд на акумулаторната батерия
Нейното предназначение е да акумулира излишната енергия, генерирана от фотоволтаиците през светлата част на денонощието, и да я отдава през нощта, поддържайки непрекъснато електрозахранването на консуматорите. Известно е, че към постояннотоковите шини биха могли да се свържат директно постояннотоковите консуматори. Такива са някои видове осветители, телевизори, радиоапарати, хладилници и др.
Роля на инвертора в автономните системи
Задачата на инвертора е да преобразува постоянното напрежение в променливо с промишлена честота, което позволява директно захранване на всички консуматори, стандартно изпълнение. Разбира се, възможно е системата да бъде ограничена само до постояннотоковата си част, без инвертор и възможност за захранване на променливотокови консуматори. Такова е изпълнението на най-маломощните инсталации, например системи, предназначени за захранване на преносимо оборудване, като светещи табели, временни осветители и др. Автономните фотоволтаични системи без инвертор, напълно логично, са и най-евтините. Използването на инвертор дава възможност автономната фотоволтаична инсталация да осигури енергия с показатели, идентични с тези на централното електроснабдяване. Качеството на електроенергията е на приемливо ниво както по честота, така и по ниво. За най-маломощните инсталации обаче инверторите се явяват сериозно оскъпяване. Блокова схема на примерна автономна фотоволтаична инсталация е показана на фиг. 4.
Неавтономни фотоволтаични инсталации
Основната разлика между слънчевите системи, свързани към мрежата (фиг. 5), и автономните системи е в инвертора. Той трябва да осигурява надеждна работа в паралел със захранващата мрежа. През светлата част на денонощието инверторът работи в генераторен режим, позволявайки енергията от фотоволтаика да се отдаде в захранващата мрежа. През нощта или при недостатъчно слънцесветене инверторът преминава в изправителен режим. Той вече се явява консуматор за захранващата мрежа и осигурява захранване, както и подзаряд на акумулаторната батерия.
Когато става въпрос за електрическа централа, предназначена единствено за производство и продажба на електроенергия, акумулаторната батерия би могла да отсъства. Обикновено системата включва батерия с малък капацитет, която осигурява непрекъсваемо оперативно напрежение. При слънчевите централи товарът на постояннотоковите шини се интерпретира като собствени нужди на централата. В този случай не е необходимо инверторът да е обратим. Поставят се обаче много по-сериозни изисквания към качеството на променливотоковата електроенергия, която той осигурява.
Хибридни фотоволтаични исталации
В случаите, когато фотоволтаиците не са единственият локален източник на енергия, системите обикновено се наричат хибридни. На фигура 6 е показана блокова схема на система с фотоволтаици и вятърен генератор. Комбинирането на различни възобновяеми източници на електроенергия увеличава едновременно и капацитета, и надеждността на инсталацията.
Интелигентни сградни технологии за постигане на нетни нулеви емисии
С увеличаване на стремежа за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г., предприемането на мерки вече няма да е ограничено само до големите бизнеси. За много компании това ще наложи повишен фокус върху стратегии за енергиен мениджмънт и по-голяма необходимост от възможности за демонстриране на прогреса спрямо целите.
Димоотводни системи
Ако са планирани правилно, тези системи могат да ограничат достигането на максималната степен на щетите или дори цялостно да ги предотвратят. В зависимост от вида на сградата при оразмеряването им трябва да се вземат предвид редица законодателни принципи, регулации и препоръки.
Фасадни соларни инсталации
Фасадните соларни системи осигуряват множество предимства по посока повишаване на енергийната ефективност на модерните сградни конструкции. В допълнение към възможности за гъвкаво генериране на енергия за собственото потребление на сградата, те намаляват нивата на шум от външната среда, допълнително оптимизират изолацията и топлинния профил и позволяват креативно изпълнение на остъкляването. Специални тънкослойни фотоволтаични модули и цялостни соларни инсталации могат да бъдат интегрирани във фасадите както на нови, така и на съществуващи сгради.
Технологични решения за платени паркинги
Системата за контрол на достъпа до паркинга е решение, което позволява на собствениците на платени паркинги и гаражи да управляват съответното съоръжение, да ограничават достъпа до него и да реализират приходи. На пазара се предлага разнообразие от различни решения и комбинации за оптимизиране на достъпа до всеки един паркинг.
Противопожарни помпи
Противопожарните помпи са ключов елемент от системите за пожарогасене в сгради, а от ефективната им работа зависи надеждността на цялата пожарна защита на обекта. Неслучайно често биват определяни като "сърцето" на всяка пожарна инсталация.
Системи за контрол на работното време
Някои от най-модерните системи използват GPS данни за автоматично регистриране на служителите в зависимост от близостта им до предварително зададена геолокация. Тези системи предлагат няколко ползи – елиминира се рискът служителят да забрави да се регистрира, както и нуждата да се отиде до точно определен терминал.