Сгради с почти нулево потребление на енергия

Една от основните цели на Европейския съюз по отношение на опазването на околната среда е драстично редуциране на емисиите парникови газове с 88%-90% до 2050 г. в сравнение с нивото от 1990 г. Редица проучвания доказват, че сградният сектор притежава съществен и икономически изгоден потенциал за постигането на тази цел.

Основните подходи за намаляването на емисиите парникови газове от сградите са два - редуциране потреблението на енергия в нови и съществуващи сгради и увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор.

Днес изпълнението на целта до 2050 г. изглежда трудно, най-вече поради факта, че не всички сгради (напр. исторически) ще могат да бъдат реновирани дотогава или че поради технически ограничения (сложна геометрия или ориентация, липса на пространство и др.) те няма да могат да отговорят на възможно най-високите стандарти по време на обновяване.

В резултат на това се получава така, че сградите, които ще бъдат построени от настоящия момент до 2050 г., трябва да превишават изискването за 88-90% спестени парникови емисии. Следователно, потреблението на енергия и свързаните с това емисии на парникови газове от тези сгради трябва да са близки до нула, за да могат да бъдат изпълнени изключително амбициозните цели на ЕС.

Съгласно преработената Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите, до 2019 г. заетите или притежавани от публични органи нови сгради трябва да са с близко до нулево потребление на енергия, а до 2021 г. - всички нови сгради.

В Директивата сграда с почти нулево потребление на енергия (СПНПЕ) е дефинирана като сграда с много добри енергийни характеристики, при която необходимото количество енергия с близка до нулевата или с много ниска стойност следва да бъде произведено в значителна степен от възобновяеми източници на енергия, включително от възобновяеми източници на енергия, разположени на място или в близост.

Отчитайки различията в строителната практика и климатичните характеристики на територията на ЕС, Директивата не задава единен подход за внедряване на СПНПЕ и не предоставя методология за изчисляване на енергийния баланс.

С цел осигуряване на гъвкавост, нормативният документ изисква всяка държава членка да изготви план за увеличаване броя на нулево енергийните сгради, който да отразява националните, регионалните и местните особености. За тази цел плановете трябва да трансформират концепцията за СПНПЕ в практически и приложими мерки и определения.

Национална дефиниция за СПНПЕ
В края на 2015 г. с решение на Министерския съвет е приет Националният план за сгради с близко до нулево потребление на енергия 2015-2020 г.

Очаква се изпълнението му да доведе до намаляване потреблението на енергия чрез подобряване на енергийните характеристики на сградните ограждащи елементи, на системите за осигуряване на параметрите на микроклимата и на останалите системи, агрегати и уреди в сградите, използващи енергия, както и до оползотворяване на възобновяема енергия, генерирана в сградите или в непосредствена близост до тях.

Така ще се спестят около 10% от националната цел за енергоспестяване и 36 685 т емисии въглероден диоксид до 2020 г.

Националната дефиниция за СПНПЕ е изведена на база множество симулационни изследвания на енергийното потребление на референтни сгради от различните категории и на научни изследвания в областта на енергийната ефективност на сградите в България.

Според нея сграда с близко до нулево потребление на енергия е сграда, която отговаря едновременно на следните две условия: енергопотреблението на сградата, определено като първична енергия, отговаря на клас А от скалата на класовете на енергопотребление за съответния тип сгради; не по-малко от 55% от потребената (доставената) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление е енергия от възобновяеми източници, разположени на място на ниво сграда или в близост до сградата.

Съответствието с изискването за енергийна ефективност се определя посредством интегрирания показател специфичен годишен разход на първична енергия (kWh/m2) за общата кондиционирана площ на сградата.

Специфичният годишен разход на първична енергия се определя като сградата се разглежда като интегрирана система, в която разходът на енергия е резултат от сградните ограждащи конструкции и елементи, системите за осигуряване на параметрите на микроклимата, вътрешните източници на топлина, обитателите, климатичните условия.

Той зависи от ориентацията, размерите и формата на сградата; характеристиките на сградните ограждащи конструкции, елементите и вътрешните пространства, в т. ч. топлинни и оптически характеристики; въздухопропускливост; системите за отопление и гореща вода за битови нужди; климатичните инсталации; системите за вентилация и естествената вентилация; естественото осветление и осветителните инсталации; пасивните слънчеви системи и слънчевата защита; системите за оползотворяване на ВЕИ; външните климатични условия, в т.ч. разположението и изложението на сградата и вътрешните климатични условия; вътрешните енергийни товари вкл. разхода на уредите, потребяващи енергия.

Прилагането на дефиницията следва да става при някои условия - енергийният баланс да бъде определен за една година по стандарт БДС EN ISO 13790, като се отчете енергията за отопление, гореща вода, вентилация, охлаждане, осветление, помпи, вентилатори, уреди, технически системи; сградата да е самостоятелна; да се вземат предвид параметрите на микроклимата; да бъде отчетена енергията от ВЕИ, генерирана в границите на сградата или в близост до нея на 15 км.

Националната дефиниция за СПНПЕ може да бъде приложена за жилищни и нежилищни сгради, които са нови или съществуващи след обновяване за подобряване на енергийните им характеристики, частна или държавна/общинска собственост.

Нови СПНПЕ в България
Поставените от Директива 2010/31/ЕС цели за строителството на нови сгради с нулево енергийно потребление ще са предизвикателство за строителния сектор в страната. За изпълнението на условията за енергийна ефективност на нови сгради се следи на пет нива -инвестиционно проектиране, оценка за съответствие на инвестиционните проекти на нови сгради преди издаване на разрешение за строеж, изпълнение на строителството, въвеждане на нова сграда в експлоатация и функциониране на нова сграда след първото й въвеждане в експлоатация.

На етап инвестиционно проектиране се изисква всеки проект за изграждане на нова сграда да съответства на изискванията за енергийна ефективност, предвидени в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) и в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Освен това, проектите трябва да са съобразени с техническата, екологичната и икономическата осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации за използване на децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от ВЕИ, за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, за централно или локално отопление и охлаждане, такива, които изцяло или частично използват енергия от ВЕИ, и термопомпи.

Инвестиционният проект задължително трябва да включва част “Енергийна ефективност”, която се изготвя като самостоятелна част, чиито обхват и съдържание са определени с Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради.

Съответствието на инвестиционните проекти за удовлетворяване на изискването за енергийна ефективност се оценява във фази технически и работен проект по отделен договор с възложителя от физически и юридически лица, които отговарят на изискванията на ЗЕЕ и са вписани в публичния регистър на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

По време на строителството лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за спиране на строежи, които са в нарушение на изискванията за енергийна ефективност. В строежите следва да се влагат само строителни материали, които осигуряват изпълнението на съществените изисквания към строежите и отговарят на техническите спецификации.

Преди въвеждането в експлоатация на нова сграда енергийните характеристики се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики, като след завършване на строителството се изготвя технически паспорт на сградата.

След приключване на строителните работи и приемните изпитвания възложителят подава заявление пред органа, издал разрешението за строеж за въвеждането на сградата в експлоатация, като представя окончателния доклад на лицето, упражнило строителен надзор в строителството, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт на сградата, сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че техническият паспорт на сградата е регистриран по реда на ЗУТ.

Чрез обследване за енергийна ефективност се установяват енергийните характеристики на сгради в експлоатация. На база резултатите от обследването сградата се сертифицира. Актуализация на сертификата за енергийни характеристики на сграда в експлоатация се прави при извършването на дейности, водещи до промяна на енергийните характеристики на сградата като реконструкции, основно обновяване, основен ремонт, който обхваща над 25% от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, и преустройства на съществуващи сгради.

Финансови схеми за увеличаване броя на СПНПЕ
Повечето от механизмите за стимулиране на енергийната ефективност при крайните потребители са приложими и за сградите с нулево енергийно потребление - Оперативна програма “Региони в растеж” 2014 - 2020 г., кредитна линия за енергийна ефективност в домакинствата REECL, Фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, Национален доверителен екофонд (НДЕФ) и договори с гарантиран резултат.

По ОП “Региони в растеж” са открити две процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - “Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие” и “Енергийна ефективност в периферните райони”.

Целта на първата процедура е да се подкрепи реализацията на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, насочени към устойчиво и трайно преодоляване на високата концентрация на икономически, природни и социални проблеми в 39 града от 1, 2 и 3 йерархично ниво в съответствие с Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013-2025 г. (НКПР).

Участниците по процедурата могат да планират проекти за обществени или търговски сгради, построени или обновени в градските райони, като предвидят за тях достигане на нормата за СПНПЕ.

Целта за повишаване на енергийната ефективност и достигане най-малко клас на енергопотребление С в жилищния сектор, в студентските общежития и в административните сгради на държавната и общинската администрация осигурява възможност за достигане и на по-високи нива на енергийна ефективност от минималното ниво, съответстващо на енергиен клас С и затова проекти за СПНПЕ не биха противоречали на изискванията на процедурата.

По приоритетна ос две на процедурата “Енергийна ефективност в периферните райони” бенефициенти са 28 общини на малки градове - опорни центрове от четвърто ниво на националната полицентрична система съгласно НКПР. Конкретната цел на програмата е повишаване на енергийната ефективност в жилищния сектор и обществените сгради в тези градове.

Кредитната линия REECL е изключително подходяща за финансиране на проекти на нулево енергийни сгради. Отпуснатите средства по кредитната линия са 50 млн. евро от ЕБВР и 24,6 млн. евро. от Международен Фонд Козлодуй. REECL приключва в края на 2019 г.

Фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници” (ФЕЕВИ) изпълнява функциите на финансираща институция за предоставяне на кредити и гаранции по кредити, както и на център за консултации. ФЕЕВИ съдейства на българските фирми, общини и частни лица в изготвянето на инвестиционни проекти за енергийна ефективност, като предоставя финансиране, съфинансиране или гарантиране пред други финансови институции.

Фондът се ползва от държавни органи и органи на местното самоуправление, предприятия, институции, неправителствени организации и физически лица.

НДЕФ подпомага изпълнението на политиката и поетите от страната международни ангажименти в областта на опазване на околната среда. Фондът е подходящ източник на финансиране за СПНПЕ, тъй като концепцията за нулево енергийни сгради съответства напълно на идеите и целите на програмите, управлявани от НДЕФ.

Договорите с гарантиран резултат са регламентирани в новия ЗЕЕ, като целта им е изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление.

Възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимите на изпълнителя финансови средства се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия. Възложители по договорите с гарантиран резултат могат да бъдат крайните клиенти, а изпълнители - доставчиците на енергийноефективни услуги.

Договорите се сключват след проведено обследване за енергийна ефективност и издаден сертификат за енергийни характеристики, удостоверяващ актуалното състояние на енергопотреблението в сградата, или след извършено обследване за енергийна ефективност на предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление.