Сгради с почти нулево потребление на енергия

27.04.2016, Брой 2/2016 / Техническа статия / Енергийна ефективност

  • Сгради с почти нулево потребление на енергия
  • Сгради с почти нулево потребление на енергия

Техническа статия

 

Една от основните цели на Европейския съюз по отношение на опазването на околната среда е драстично редуциране на емисиите парникови газове с 88%-90% до 2050 г. в сравнение с нивото от 1990 г. Редица проучвания доказват, че сградният сектор притежава съществен и икономически изгоден потенциал за постигането на тази цел.

Основните подходи за намаляването на емисиите парникови газове от сградите са два - редуциране потреблението на енергия в нови и съществуващи сгради и увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор.

Днес изпълнението на целта до 2050 г. изглежда трудно, най-вече поради факта, че не всички сгради (напр. исторически) ще могат да бъдат реновирани дотогава или че поради технически ограничения (сложна геометрия или ориентация, липса на пространство и др.) те няма да могат да отговорят на възможно най-високите стандарти по време на обновяване.

В резултат на това се получава така, че сградите, които ще бъдат построени от настоящия момент до 2050 г., трябва да превишават изискването за 88-90% спестени парникови емисии. Следователно, потреблението на енергия и свързаните с това емисии на парникови газове от тези сгради трябва да са близки до нула, за да могат да бъдат изпълнени изключително амбициозните цели на ЕС.

Съгласно преработената Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите, до 2019 г. заетите или притежавани от публични органи нови сгради трябва да са с близко до нулево потребление на енергия, а до 2021 г. - всички нови сгради.

В Директивата сграда с почти нулево потребление на енергия (СПНПЕ) е дефинирана като сграда с много добри енергийни характеристики, при която необходимото количество енергия с близка до нулевата или с много ниска стойност следва да бъде произведено в значителна степен от възобновяеми източници на енергия, включително от възобновяеми източници на енергия, разположени на място или в близост.

Отчитайки различията в строителната практика и климатичните характеристики на територията на ЕС, Директивата не задава единен подход за внедряване на СПНПЕ и не предоставя методология за изчисляване на енергийния баланс.

С цел осигуряване на гъвкавост, нормативният документ изисква всяка държава членка да изготви план за увеличаване броя на нулево енергийните сгради, който да отразява националните, регионалните и местните особености. За тази цел плановете трябва да трансформират концепцията за СПНПЕ в практически и приложими мерки и определения.





Национална дефиниция за СПНПЕ
В края на 2015 г. с решение на Министерския съвет е приет Националният план за сгради с близко до нулево потребление на енергия 2015-2020 г.

Очаква се изпълнението му да доведе до намаляване потреблението на енергия чрез подобряване на енергийните характеристики на сградните ограждащи елементи, на системите за осигуряване на параметрите на микроклимата и на останалите системи, агрегати и уреди в сградите, използващи енергия, както и до оползотворяване на възобновяема енергия, генерирана в сградите или в непосредствена близост до тях.

Така ще се спестят около 10% от националната цел за енергоспестяване и 36 685 т емисии въглероден диоксид до 2020 г.

Националната дефиниция за СПНПЕ е изведена на база множество симулационни изследвания на енергийното потребление на референтни сгради от различните категории и на научни изследвания в областта на енергийната ефективност на сградите в България.

Според нея сграда с близко до нулево потребление на енергия е сграда, която отговаря едновременно на следните две условия: енергопотреблението на сградата, определено като първична енергия, отговаря на клас А от скалата на класовете на енергопотребление за съответния тип сгради; не по-малко от 55% от потребената (доставената) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление е енергия от възобновяеми източници, разположени на място на ниво сграда или в близост до сградата.

Съответствието с изискването за енергийна ефективност се определя посредством интегрирания показател специфичен годишен разход на първична енергия (kWh/m2) за общата кондиционирана площ на сградата.

Специфичният годишен разход на първична енергия се определя като сградата се разглежда като интегрирана система, в която разходът на енергия е резултат от сградните ограждащи конструкции и елементи, системите за осигуряване на параметрите на микроклимата, вътрешните източници на топлина, обитателите, климатичните условия.

Той зависи от ориентацията, размерите и формата на сградата; характеристиките на сградните ограждащи конструкции, елементите и вътрешните пространства, в т. ч. топлинни и оптически характеристики; въздухопропускливост; системите за отопление и гореща вода за битови нужди; климатичните инсталации; системите за вентилация и естествената вентилация; естественото осветление и осветителните инсталации; пасивните слънчеви системи и слънчевата защита; системите за оползотворяване на ВЕИ; външните климатични условия, в т.ч. разположението и изложението на сградата и вътрешните климатични условия; вътрешните енергийни товари вкл. разхода на уредите, потребяващи енергия.

Прилагането на дефиницията следва да става при някои условия - енергийният баланс да бъде определен за една година по стандарт БДС EN ISO 13790, като се отчете енергията за отопление, гореща вода, вентилация, охлаждане, осветление, помпи, вентилатори, уреди, технически системи; сградата да е самостоятелна; да се вземат предвид параметрите на микроклимата; да бъде отчетена енергията от ВЕИ, генерирана в границите на сградата или в близост до нея на 15 км.

Националната дефиниция за СПНПЕ може да бъде приложена за жилищни и нежилищни сгради, които са нови или съществуващи след обновяване за подобряване на енергийните им характеристики, частна или държавна/общинска собственост.




Нови СПНПЕ в България
Поставените от Директива 2010/31/ЕС цели за строителството на нови сгради с нулево енергийно потребление ще са предизвикателство за строителния сектор в страната. За изпълнението на условията за енергийна ефективност на нови сгради се следи на пет нива -инвестиционно проектиране, оценка за съответствие на инвестиционните проекти на нови сгради преди издаване на разрешение за строеж, изпълнение на строителството, въвеждане на нова сграда в експлоатация и функциониране на нова сграда след първото й въвеждане в експлоатация.

На етап инвестиционно проектиране се изисква всеки проект за изграждане на нова сграда да съответства на изискванията за енергийна ефективност, предвидени в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) и в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Освен това, проектите трябва да са съобразени с техническата, екологичната и икономическата осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации за използване на децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от ВЕИ, за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, за централно или локално отопление и охлаждане, такива, които изцяло или частично използват енергия от ВЕИ, и термопомпи.

Инвестиционният проект задължително трябва да включва част “Енергийна ефективност”, която се изготвя като самостоятелна част, чиито обхват и съдържание са определени с Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради.

Съответствието на инвестиционните проекти за удовлетворяване на изискването за енергийна ефективност се оценява във фази технически и работен проект по отделен договор с възложителя от физически и юридически лица, които отговарят на изискванията на ЗЕЕ и са вписани в публичния регистър на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

По време на строителството лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за спиране на строежи, които са в нарушение на изискванията за енергийна ефективност. В строежите следва да се влагат само строителни материали, които осигуряват изпълнението на съществените изисквания към строежите и отговарят на техническите спецификации.

Преди въвеждането в експлоатация на нова сграда енергийните характеристики се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики, като след завършване на строителството се изготвя технически паспорт на сградата.

След приключване на строителните работи и приемните изпитвания възложителят подава заявление пред органа, издал разрешението за строеж за въвеждането на сградата в експлоатация, като представя окончателния доклад на лицето, упражнило строителен надзор в строителството, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт на сградата, сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че техническият паспорт на сградата е регистриран по реда на ЗУТ.

Чрез обследване за енергийна ефективност се установяват енергийните характеристики на сгради в експлоатация. На база резултатите от обследването сградата се сертифицира. Актуализация на сертификата за енергийни характеристики на сграда в експлоатация се прави при извършването на дейности, водещи до промяна на енергийните характеристики на сградата като реконструкции, основно обновяване, основен ремонт, който обхваща над 25% от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, и преустройства на съществуващи сгради.


 

Финансови схеми за увеличаване броя на СПНПЕ
Повечето от механизмите за стимулиране на енергийната ефективност при крайните потребители са приложими и за сградите с нулево енергийно потребление - Оперативна програма “Региони в растеж” 2014 - 2020 г., кредитна линия за енергийна ефективност в домакинствата REECL, Фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, Национален доверителен екофонд (НДЕФ) и договори с гарантиран резултат.

По ОП “Региони в растеж” са открити две процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - “Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие” и “Енергийна ефективност в периферните райони”.

Целта на първата процедура е да се подкрепи реализацията на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, насочени към устойчиво и трайно преодоляване на високата концентрация на икономически, природни и социални проблеми в 39 града от 1, 2 и 3 йерархично ниво в съответствие с Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013-2025 г. (НКПР).

Участниците по процедурата могат да планират проекти за обществени или търговски сгради, построени или обновени в градските райони, като предвидят за тях достигане на нормата за СПНПЕ.

Целта за повишаване на енергийната ефективност и достигане най-малко клас на енергопотребление С в жилищния сектор, в студентските общежития и в административните сгради на държавната и общинската администрация осигурява възможност за достигане и на по-високи нива на енергийна ефективност от минималното ниво, съответстващо на енергиен клас С и затова проекти за СПНПЕ не биха противоречали на изискванията на процедурата.

По приоритетна ос две на процедурата “Енергийна ефективност в периферните райони” бенефициенти са 28 общини на малки градове - опорни центрове от четвърто ниво на националната полицентрична система съгласно НКПР. Конкретната цел на програмата е повишаване на енергийната ефективност в жилищния сектор и обществените сгради в тези градове.

Кредитната линия REECL е изключително подходяща за финансиране на проекти на нулево енергийни сгради. Отпуснатите средства по кредитната линия са 50 млн. евро от ЕБВР и 24,6 млн. евро. от Международен Фонд Козлодуй. REECL приключва в края на 2019 г.

Фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници” (ФЕЕВИ) изпълнява функциите на финансираща институция за предоставяне на кредити и гаранции по кредити, както и на център за консултации. ФЕЕВИ съдейства на българските фирми, общини и частни лица в изготвянето на инвестиционни проекти за енергийна ефективност, като предоставя финансиране, съфинансиране или гарантиране пред други финансови институции.

Фондът се ползва от държавни органи и органи на местното самоуправление, предприятия, институции, неправителствени организации и физически лица.

НДЕФ подпомага изпълнението на политиката и поетите от страната международни ангажименти в областта на опазване на околната среда. Фондът е подходящ източник на финансиране за СПНПЕ, тъй като концепцията за нулево енергийни сгради съответства напълно на идеите и целите на програмите, управлявани от НДЕФ.

Договорите с гарантиран резултат са регламентирани в новия ЗЕЕ, като целта им е изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление.

Възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимите на изпълнителя финансови средства се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия. Възложители по договорите с гарантиран резултат могат да бъдат крайните клиенти, а изпълнители - доставчиците на енергийноефективни услуги.

Договорите се сключват след проведено обследване за енергийна ефективност и издаден сертификат за енергийни характеристики, удостоверяващ актуалното състояние на енергопотреблението в сградата, или след извършено обследване за енергийна ефективност на предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление.



 

 

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА

Предимства на светодиодната технология в аварийното осветлениеТехническа статия

Предимства на светодиодната технология в аварийното осветление

LED осветлението е все по-предпочитана технология в редица обществени, търговски и индустриални приложения, в това число и в аварийното осветление. Това е обусловено от факта, че светодиодните осветители притежават някои характеристики, които ги правят подходящо решение за аварийни осветителни инсталации.

Подобряване на енергийната ефективност чрез системи за сградна автоматизацияТехническа статия

Подобряване на енергийната ефективност чрез системи за сградна автоматизация

Сградите са сред най-големите консуматори на електроенергия в наши дни. Годишно те потребяват около 40% от използваното електричество в глобален план и притежават огромен потенциал за икономии на енергия.

Ефективност на системи за гореща водаТехническа статия

Ефективност на системи за гореща вода

Подгряването на вода води до значителна консумация на електроенергия във всички домакинства. Все още обаче технологиите за получаване на гореща вода не са оптимизирани от гледна точка на енергоспестяването.

Енергийна ефективност във водоснабдяванетоТехническа статия

Енергийна ефективност във водоснабдяването

Осигуряването на надеждно водоснабдяване е процес, който изисква много енергия за водовземане, пренос, пречистване, разпределение и съхранение на питейната вода. Проучванията показват, че около 80% от енергията във водния сектор се изразходва за изпомпване, разпространение и пречистване на питейни и отпадъчни води.

Свързани сензори за енергийна ефективностТехническа статия

Свързани сензори за енергийна ефективност

Безжичните сензорни мрежи (WSNs) и Internet of Things (IoT) са сред водещите съвременни тенденции в областта на сградната автоматизация, особено в приложения, свързани с оптимизиране на енергийната ефективност. WSN мрежите позволяват добавянето на смарт функционалност към съществуващата сградна инфраструктура, без да е необходимо допълнително окабеляване или монтаж на сензори на труднодостъпни места.

 

Уеб дизайн от Ей Ем Дизайн. ТД Инсталации. TLL Media © 2025 Всички права запазени. Карта на сайта.

Top