Сградни канализационни инсталации

Нормативни изисквания при проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационни инсталации

Сградните канализационни инсталации могат да бъдат проектирани за отвеждане само на отпадъчните води от санитарните прибори или за отвеждане и на дъждовни и други атмосферни води от покривите, терасите на сградите и дворовете. В зависимост от начините за отвеждане на водата се проектират гравитационни и вакуумни канализационни инсталации. Първите отвеждат водата без допълнително напорно устройство, докато вторите работят чрез вакуум в системата. Целта на една правилно проектирана канализационна инсталация е да осигури достатъчна хидравлична проводимост и устойчивост на влиянието на отпадъчните води в съответствие със санитарно-хигиенните и функционалните изисквания към сградите. Приоритет на канализационните инсталации са също така да осигурят надеждна защита срещу наводняване и разпространение на пожар в сградите, както и от механични повреди и различни външни въздействия, спазване на изискванията за водонепропускливост и газоплътност, както и съобразяване с допустимите нива на шум.

По принцип битовата канализационна инсталация се проектира за съвместно отвеждане на сивите и черните отпадъчни води. Допуска се тази практика да бъде променена, когато инвестиционният проект налага други специфични изисквания. В този случай е възможно да се проектират отделни вертикални канализационни клонове за черни и сиви води.

Сградни канализационни

отклонения

За всеки застроен имот се проектира самостоятелно сградно канализационно отклонение. Тръбите трябва да имат диаметър не по-малък от 150 mm и максимален наклон 15% в съответствие с количеството на провежданите отпадъчни води и с оглед предотвратяване на утаяване и запушвания. Самопочистващата скорост на отпадъчните води при сухо време е не по-малка от 0,7 m/s.

Главната ревизионна шахта се проектира на разстояние 2 m от дворната регулационната линия в поземления имот, когато сградата се намира на повече от 5 m от нея. В случай че това разстояние е по-малко, шахтата трябва да бъде разположена в сградата. И в двата случая следва да се осигури свободен достъп до шахтата с цел поддръжка и почистване.

Гравитационна инсталация

При проектирането на гравитационни канализационни инсталации освен изискванията, залегнали в Наредба 4, следва да се спазват и тези в БДС EN 12056 “Гравитационни канализационни системи в сгради”. Наклонът, с които се проектират канализационните проводи, трябва да позволява гравитационното движение на водата. За тази цел, по посоката на движение на водата не следва да има стеснения или намаляване на диаметъра на тръбите. Над нивото на подприщване канализационната инсталация се проектира гравитационна. Когато отсъства информация, нивото на подприщване се приема за равно на нивото на терена в мястото на сградното канализационно отклонение. В случай че санитарните прибори се намират под нивото на подприщване, водите се отвеждат с помощта на канализационни помпени станции.

При определени в наредбата условия се допуска проектиране на обратни клапи срещу подприщване с цел защита на сградната канализационна инсталация срещу обратен поток под нивото на подприщване.

Хоризонтални канализационни

клонове

Главните хоризонтални канализационни клонове и разклоненията им до вертикалните канализационни клонове се проектират от положени в земята тръби, чиито технически характеристики съответстват на изискванията на Наредба 4. Хоризонталните канализационни клонове на битовата канализационна инсталация се проектират с диаметри, които осигуряват оразмерителна скорост на отпадъчните води не по-малка от 0,7 m/s и не по-голяма от 2,5 m/s. Клоновете са праволинейни, като на всяко място с промяна на посоката им се предвиждат фасонни части. Максималният им наклон може да бъде 0,05 m/m. За етажни отводнителни клонове с дължина до 1,5 m се допуска хоризонталните канализационни клонове да са с наклон до 0,15 m/m.

Допуска се главните хоризонтални канализационни клонове и техните разклонения до вертикалните канализационни клонове да се проектират висящи, когато са изпълнени от чугунени или пластмасови тръби с повишена якост.

С оглед предпазване на тръбите от механични повреди се предвижда минималното покритие на главните хоризонтални канализационни клонове и техните разклонения, положени в пода, да не е по-малко от 0,1 m, независимо от вида на настилката. Не се допуска замонолитване на хоризонтални канализационни клонове в конструктивните елементи на сградата, както и намаляване диаметъра на канализационната инсталация по посока на водното течение. Разклонителите към хоризонталните канализационни клонове следва да са с ъгъл не по-голям от 45°.

Вертикалните канализационни клонове

за сгради над 9 етажа или за сгради с височина над 30 m се изпълняват от чугунени тръби или от пластмасови тръби с повишена якост, при условие че ограждащите конструкции имат пожароустойчивост 1 h (огнеустойчивост REI 60), съгласно БДС ЕN 13501.

Вертикалните канализационни клонове се проектират открити или в негорими инсталационни шахти, праволинейни, с еднакъв диаметър по цялата им височина. Допуска се хоризонтално изместване на вертикалните канализационни клонове. При измествания, по-малки от 10° към хоризонтала, оттокът се определя както при хоризонтални канализационни клонове със степен на напълване на тръбата 70%. Преминаването на вертикалните канализационни клонове през подови конструктивни елементи се проектира водонепропускливо през гилза, която излиза извън плочата с 1 - 2 сm. Максималният наклон, под който етажните отводнителни клонове трябва да се включват към вертикалните канализационни клонове с разклонители, е 67,5°.

Дренажни и вентилационни канализационни клонове

Дренажните канализационни клонове се изпълняват от керамични, бетонни или пластмасови перфорирани тръби в дренажен филтър, обвити в геотекстил, съобразно вида на почвата. Етажните отводнителни клонове се изпълняват от пластмасови тръби в инсталационни шахти или инсталационни пространства, вградени или открити над междуетажната плоча.

Основните вентилационни клонове се проектират като продължение на вертикалния канализационен клон над най-високо разположения етажен отводнителен клон над покрива. Основните вентилационни клонове се проектират от същия вид тръби, както вертикалните клонове. Вентилационните клонове над покрива се защитават по подходящ начин срещу ултравиолетови лъчи, навлизане на дъждовни води и други атмосферни влияния.

За регулиране на налягането в канализационния клон при необходимост се предвижда вентилационен клапан в най-високата точка на вертикалния канализационен клон. Вентилационни клапани могат да се предвиждат при основна или вторична вентилация, както и за вентилиране на етажните отводнителни клонове.

Ревизионни шахти и отвори

На хоризонталните канализационни клонове се предвиждат ревизионни шахти, когато тръбите са проектирани под земята, и ревизионни отвори - при надземно проектирани тръби. В наредбата са посочени местата, на които могат да се проектират, в зависимост от характеристиките на съответния проект. Документът съдържа таблица, в която са определени максимално допустимите хоризонтални разстояния между ревизионните шахти на дълги прави участъци при диаметри на тръбите, разделени в две групи - 100 и 150 mm, както и 200 и над 200 mm.

Шахтите в сградата се проектират с квадратно или правоъгълно сечение, като в наредбата са определени минимални светли размери при различни дълбочини на шахтата. При дълбочина до 0.8 m, минималните светли размери следва да бъдат 0,6 х 0,6 m. Съответно при дълбочина от 0.8 до 1.2 m размерите са 0.8 х 0.8 m, а ако шахтата е дълбока повече от 1.2 m - 0.8 х 1.2 m. Когато дълбочината е по-голяма от 0,8 m, се проектират разместено разположени стъпала на вертикално разстояние едно от друго не повече от 0,3 m. Основно изискване e канализационните клонове между ревизионни шахти да се проектират с еднакъв диаметър и с постоянен наклон. Шахти се проектират в помещения за общо ползване в сградите.

Ревизионни отвори по вертикалните канализационни клонове се предвиждат в долния край на вертикалния канализационен клон, в най-горния обитаем етаж или таван, през всеки три етажа и в техническия етаж - когато има такъв, както и над успоредно изместване на вертикалния клон (етажен “s”). Наредбата предписва да се проектират над най-високо разположения на етажа разклонител, но на не повече от 0,8 m от пода.

По вътрешните водосточни клонове, ревизионни отвори се проектират в долния край на водосточния клон, над успоредно изместване на вертикалния клон (етажен “s”) и през 15 m по височината им и в технически етажи.

При открити облицовани клонове, ревизионните отвори се проектират с минимален светъл отвор 300/400 mm.

Монтаж на канализационни

клонове

Когато не се полагат в земята, канализационните клонове се монтират надеждно и безопасно посредством скоби или върху опори към конструктивните елементи на сградата. За тази цел в зависимост от вида на тръбите и опорната конструкция свързването трябва да бъде максимално съобразено с указанията на производителя.

В наредбата са посочени няколко изисквания по отношение на максималните разстояния между отделни елементи на инсталацията, що се отнася до присъединяването им. Максималното разстояние между скобите на вертикалните канализационни клонове трябва да бъде до 20 пъти външния диаметър на тръбите, но не повече от 2 m. Самите вертикални клонове, когато са съставени от пластмасови тръби, се проектират на разстояние 20 mm от конструктивните елементи на сградата. При кръстосване на канализационни тръби с тръби с различно предназначение минималното светло разстояние между тях трябва да е 150 mm.

Когато се полагат в земята, канализационните клонове се проектират върху здрава основа. Дъното на траншеята се оформя в съответствие с надлъжния профил и при необходимост се уплътнява.

По отношение на минималните отстояния на канализационните тръби от електрическите и телефонните кабели се спазват изискванията на Наредба 3 от 2004 г. на тогавашното Министерство на енергетиката и енергийните ресурси за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Вентилационните канализационни

клонове

се проектират самостоятелно или в обща вентилационна шахта. Когато мястото им е над неизползваем покрив, височината на шахтата следва да бъде най-малко 0,3 m. В случаите, когато покривът е използваем, наредбата изисква шахтата да е висока най-малко 3 m. Изведените над покрива вентилационни клонове се проектират на разстояние не по-малко от 4 m от отваряеми прозорци и врати и на 1 m над тях.

Наредбата забранява свързване на вентилационните канализационни клонове с вентилационни инсталации и комини на сградата, както и разполагане на вентилационни клонове, съставени от пластмасови тръби, на по-малко от 20 сm от комини.

Канализационни помпени станции

се предвиждат, когато не е възможно да се използва гравитационно отвеждане на отпадъчните води от санитарните прибори, които са разположени под нивото на подприщване в канализационната мрежа. Състоят се от събирателен резервоар, канализационни помпи, система за управление, смукателен и тласкателен тръбопровод. Станциите следва да се монтират в изолирано отопляемо помещение със самостоятелен изход навън или към стълбищна площадка. По принцип се осигуряват срещу обратен поток чрез обратен сифон над нивото на подприщване. Канализационната помпена станция се разполага в отопляемо и вентилирано помещение в сградата при спазване на изискванията за пределно допустимите нива на шума. Конструктивното се решава така, че да се осигури свободно разстояние 0,6 m около работещите части на помпите за поддръжката им.

Управлението на помпените станции следва да е автоматично, с аварийна сигнализация, но при всички случаи трябва да се предвиди и възможност за ръчно управление. В помещението на канализационната помпена станция се предвиждат вентилационни тръби, които се свързват към допълнителния или към основния вентилационен клон.

Компактните помпени съоръжения се проектират с вградени събирателен резервоар, помпа, възвратен клапан и система за управление.

Събирателен резервоар, помпи

и тласкателни тръбопроводи

Основно изискване към конструкцията на събирателния резервоар е да бъде водонепропусклив и устойчив на корозия. Наредбата съдържа изискване резервоарът да се проектира с наклон на дъното към смукателния тръбопровод не по-малък от 0,1 m/m. Полезният обем на резервоара се проектира по-голям от обема на тласкателния тръбопровод в участъка от възвратния клапан до горната част на сифона срещу заливане. Полезният обем на събирателния резервоар се определя съгласно БДС EN 12056-4, като минималният полезен обем на събирателния резервоар е 20 l.

Помпите в канализационните помпени станции следва да са с естествено заливане. Монтират се неподвижно, в съответствие с изискванията за еластичност и шумоизолация. Според наредбата, за всяка канализационна помпа трябва да се предвиди отделен смукателен тръбопровод със спирателен кран и с възходящ наклон към помпата не по-малък от 0,005 m/m. Дебитът на водата, за който се оразмеряват, се определя от общото оразмерително битово отпадъчно водно количество от санитарните прибори, а работният напор на помпата от БДС EN 12056-4. Освен работните помпи, към станциите следва да се предвидят и резервни помпи.

Тласкателните тръбопроводи се оразмеряват така, че да издържат на налягане, равно на 1,5 пъти максималното работно налягане на помпата. На тласкателния тръбопровод на всяка помпа се предвиждат възвратен клапан и спирателен кран.

Задължително изискване на наредбата е тласкателните тръбопроводи да се свързват само с вентилирани хоризонтални канализационни клонове, като не се проектират вентилационни клапани. Наредбата определя минималната и максималната скорост на водата в тласкателния тръбопровод - съответно 0.7 m/s и 2.3 m/s.

Вакуумната канализационна

инсталация

има функцията да приема отпадъчните води от свързаните с нея санитарни прибори и да ги транспортира до вакуумната станция и свързаната след нея гравитационна канализационна система. Вакуумните канализационни инсталации се проектират при спазване изискванията на Наредба 4 и в съответствие с БДС EN 12109 “Вакуумни канализационни системи в сгради”. Конструкцията им включва автоматични вакуумни устройства, вакуумни клозети и писоари, тръби и вакуумна станция. В наредбата са регламентирани редица изисквания към проектирането им. Изисква се осигуряване на възможност за лесна техническа експлоатация, спазване на нормите за допустимо ниво на шум, превенция на отделянето на опасни газове и миризми, икономия на енергия, както и спазване на нормите за пожарна безопасност.

За да се избегне запушване, разклонителите и фасонните части на вакуумните инсталации се проектират с максимален ъгъл 45°, а диаметърът на тръбите по посока на течението не трябва да намалява. Диаметърът на участъка от вакуумната канализационна инсталация след вакуумното устройство се приема по-голям от изпускателния отвор на устройството. Вентилацията на вакуумните устройства се осъществява чрез вентилационен клон, излизащ над покрива на сградата, или чрез вентилационни клапани.

Наред с основните изисквания по отношение на вакуумните канализационни инсталации, наредбата регламентира и конкретни изисквания, свързани с осигуряване на необходимата й производителност и надеждност, както и по отношение на избора на подходящи основни елементи за конструкцията й.

Местни пречиствателни

съоръжения

Изискванията на наредбата по отношение на местните пречиствателни станции се отнасят предимно за отпадъчни води от съоръжения и производствени дейности, както и за зони, застрашени от замърсяване с нефт и нефтопродукти. Що се отнася до обекти с битово предназначение, в наредбата е залегнало изискване отпадъчните води от кухните на обекти за обществено обслужване, като ресторанти, столове и др., да се включват в канализационната система след преминаване през мазниноуловители. Тези устройства се проектират като затворени съоръжения с уплътнен капак, като за всяко се предвижда вентилация.