Сградни водопроводни инсталации

Изисквания към проектирането, изграждането и експлоатацията на водопроводните системи

Нормативната рамка в областта на проектирането, изграждането и техническата експлоатация на водоснабдителните и канализационните (ВиК) сградни инсталации е дефинирана от Наредба 4 на МРРБ (обнародвана в ДВ, бр. 53/2005 г.). Въпреки че документът влиза в сила едва преди около година и половина, според някои от фирмите, предлагащи елементи за изграждане на сградни ВиК системи или инженерингови услуги, документът се нуждае от ремонт. В настоящия брой на сп. Технологичен дом ще обърнем внимание на някои от залегналите в нормативния документ изисквания, отнасящи се до сградните водопроводни инсталации. Ще продължим темата в следващи броеве на списанието с коментари и препоръки за изменения в Наредбата.

За нормативния документ

Наредба 4 е издадена на основание член 18, ал. 1 от Закона за устройството на териториите (ЗУТ). Освен техническите изисквания при проектиране, изграждане и експлоатация на нови инсталации, Наредбата регламентира и реконструкцията на вече съществуващи. Прилага се едновременно с нормативните актове и техническите спецификации, които съдържат изисквания към ВиК инсталациите, качеството на питейната вода, хигиената, здравето и опазването на околната среда, пожарната безопасност, здравословните и безопасните условия на труд, както и правилата за изпълнение и приемане на строителните и монтажните работи. Наредба 4 се прилага за сградни водопроводни и канализационни инсталации, чието проектиране е започнало след 29.09.2005 г.

Изисквания към

местоположението

По принцип, в зависимост от това дали са предназначени за питейно-битови, аварийни или производствени нужди, сградните водопроводни инсталации могат да се проектират обединени или разделени. Видът на системата или комбинацията от различни типове се избират според конкретните условия на проекта. Наредба 4 предписва местата, на които следва да се проектират главните хоризонтални клонове, вертикалните клонове и разклоненията между тях. Освен традиционните локации - по стени и тавани, както и в мазета, сутерени и технически етажи или в инсталационни канали, е възможно, когато отсъства приземен етаж, главната хоризонтална водопроводна инсталация да се проектира в монтажни канали под пода на първия етаж. Вертикалните клонове трябва да бъдат проектирани в негорими инсталационни шахти или на открито. Разпределителните водопроводни клонове на етажите се проектират вградени в стените, изолирани в предпазни тръби или в инсталационни канали, както и открити в инсталационни шахти. Необходимо е да се предвидят допълнителни предпазни тръби без връзки и наставки, които да предпазват пластмасовите тръби на етажните клонове.

Ограничения в избора

на местоположение

В разпоредбите на Наредба 4 са посочени няколко основни ограничения по отношение местоположението на инсталираните елементи. Не се допуска водопроводните инсталации да се проектират вградени във външните стени на сгради, по стени, подове и тавани на жилищни помещения, където не се предвиждат водочерпни кранове. Същото се отнася и за подове на кухни, санитарни възли и коридори, освен в случаите, когато става въпрос за пластмасови тръби от етажните разпределителни клонове. Освен ако общите стени между две жилища са на съседни кухни, коридори или санитарни помещения, не се допуска вграждане на инсталациите в тези разделителни стени. Непроходими канали за отпадъчни води, комини, асансьорни и вентилационни шахти, както и шахти за битови отпадъци и помещения с трансформатори са останалите местоположения, в които не се препоръчва да се проектират водопроводните инсталации.

Посочени са минималните отстояния, които водопроводите следва да имат от изброените помещения, и конструкциите, на които вертикалните клонове и етажните разпределителни клонове трябва да се проектират - съответно 0,4 m и 0,25 m. Изключения от това правило се допускат за вертикалните и етажните разпределителни клонове, които са монтирани към двойна стена с въздушна междина, запълнена със звукоизолационен материал, дебела най-малко 25 mm.

Съставена е таблица, която определя отстоянията на вертикалните клонове от готовите повърхности на стените. За най-тънкия диаметър на тръбата, посочен в таблицата - 15 mm (1/2”), съответстващото светло отстояние от готова повърхност e 20 mm. Останалите посочени съответствия се отнасят за тръби с диаметър 20 и 25 mm, 32 и 40, 50, 65 и 80 mm. Отстоянията се увеличават със стъпка от 5 mm с увеличаване на диаметъра на тръбата.

Предвижда се топлоизолация

За главните хоризонтални и за вертикалните водопроводни клонове за студена и гореща вода за битови нужди, включително и за циркулационните кръгове, се предвижда поставяне на топлоизолация с цел намаляване на загубите на топлина във водопроводната инсталация за гореща вода за битови нужди и за предотвратяване образуването на конденз по водопроводите за студена вода. Топлоизолацията трябва да е устойчива и защитена с подходящо покритие срещу въздействието на различни вредни фактори, като за порестите и влакнестите изолационни материали се предвижда пароизолация от външната страна на изолацията.

Минималната дебелина

на топлоизолацията

на водопроводните клонове за гореща вода за битови нужди и на циркулационните кръгове (при коефициент на топлопроводност l = 0,035 W/(m.К)) също се определя таблично. За различните зададени диаметри на тръбите се предвижда различна минимална дебелина, в зависимост от това дали тръбата преминава през неотопляеми или отопляеми помещения. Например, за тръби с диаметър до 22 mm тези цифри са съответно 20 и 10 mm, а за тръби с диаметър над 111 mm - 100 и 50 mm.

Съгласно трета таблица, се определя различна минимална дебелина на топлоизолацията на водопроводите за студена вода (при коефициент на топлопроводност l = 0,04 W/(m.K)) за предпазване от конденз, в зависимост от местоположението на водопровода. За тръби, които преминават през неотопляеми помещения, в инсталационен канал без успореден водопровод за гореща вода, за вертикални водопроводни клонове в инсталационни шахти, както и вградени в бетонен под, минималната дебелина на изолацията е 4 mm. Ако тръбата преминава свободно през отопляемо помещение, дебелината трябва да е минимум 9 mm. Когато водопроводът е в инсталационен канал с успореден водопровод за гореща вода, минималната дебелина на изолацията е 13 mm. Това е минималната дебелина и за вертикални водопроводни клонове, поставени в инсталационен канал заедно с водопровода за гореща вода.

Светло отстояние между

тръбите

Водопроводните тръби се разполагат на разстояние от електрическите инсталации, като се спазват изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (Нормативният документ е публикуван в ДВ, бр. 90 и 91 ). При успоредно разположени тръби светлото разстояние между тях зависи от дебелината на изолацията, като в наредбата са посочени минимални стойности. За тръби с диаметър до 40 mm включително, дебелината не трябва да е под 50 mm, а за тръби с диаметър над 40 mm - 80 mm.

Основно изискване е битовият водопровод за гореща вода да се проектира винаги над този за студена вода или встрани от тръбите за студена вода. Разстоянието в този случай не трябва да е по-малко от 100 mm. Светлото разстояние между успоредно разположени водопроводни и канализационни тръби се съобразява с дебелината на изолацията, но то не може да бъде по-малко от 150 mm.

Монтажни изисквания към

водопроводите

Основно правило в проектирането на водопроводните инсталации е водопроводите да нямат директен контакт с конструктивните елементи на сградата. В наредбата е залегнало предписание откритите водопроводни клонове да се монтират към конструктивните елементи на сградата със скоби с гумена подложка (неподвижна опора) или с конзолни подпори (подвижна опора). На арматурите по водопроводите от пластмасови тръби се предвижда самостоятелно неподвижно закрепване.

На опори трябва да се монтират и тръби, които се поставят в инсталационен канал в пода. В този случай опорите трябва да бъдат разположени в близост до съединенията и чупките. Наредбата постановява забрана за замонолитване на тръбите в стените и подовете на сградите. На местата, на които вертикалните водопроводни клонове преминават през подовe, те се проектират в гилзи и се уплътняват с хидро- и шумоизолация. Хоризонталните водопроводни клонове трябва да имат възходящ наклон към водочерпните кранове, не по-малък от 0,005.

Обезвъздушаване и отводняване

В текстовете на наредбата се описват и местата, на които трябва да се монтират спирателни кранове с изпразнител и защитни устройства срещу обратен поток. За всички отводнителни и изпускателни устройства по водопроводната инсталация се предвижда въздушно прекъсване към отводняването им в канализационната инсталация, съгласно БДС EN 1717.

За отстраняване на въздуха от главните хоризонтални водопроводни клонове в най-високите им точки при водопроводни инсталации с горно разпределение, в проекта за инсталацията се предвижда автоматично обезвъздушаване. При главните хоризонтални водопроводни клонове с горно разпределение трябва да се вземат мерки срещу наводняване или пропускане на влага към по-долните етажи.

Водопроводите задължително

се изпитват

Специален раздел в наредбата има за цел правилното и безопасно изграждане на инсталациите, което се определя според конкретния проект. В специално приложение са описани начина на свързване на тръбите и съвместимостта на материалите, от които са направени. Важно е, според клаузите на наредбата, при полагането на тръбите, както и при преминаването им през подове, да се осигури свободното им движение.

Преди изпитването на водопроводната инсталация е необходимо да се извърши проверка за съответствието й с проекта и водопроводът да бъде обезвъздушен. На базата на изискванията на проекта и техническата спецификация на тръбите водопроводите за студена или гореща вода за битови нужди се изпитват на якост и водонепропускливост. Когато няма указания за тяхното изпитване, преди приемането на инсталациите се извършват тестове, за да се установи доколко са съвместими с проекта и разпоредбите на наредбата.

Водопроводната инсталация се изпитва на якост с ръчна бутална помпа преди монтирането на водочерпните кранове, като съответните излази се затварят с тапи. Изпитването се извършва при налягане по-голямо с 0,5 MPa от работното хидравлично налягане. Допустимо е завишаване на налягането с не повече от 1 MРa. Ако свързването на водопроводите е направено чрез заваряване, а те са съставени от усилени тръби, изпитването може да се извърши и при по-високо налягане. Налягането се повишава на интервали от 0,1 МРа през периоди от 10 min и ако в продължение на 2 часа се е понижило с не повече от 0,1 МРа, тестът се приема за успешен. След като са монтирани водочерпните кранове, инсталацията се подлага на 24-часов тест за водонепропускливост при работно налягане.

Топлинното изпитване на сградната инсталация за гореща вода за битови нужди се извършва, като водата в нагревателя се загрява до проектната температура, след което инсталацията се изпитва за определения в проекта брой водочерпни кранове. Отклонението на температурата на водата спрямо проектната температура не трябва да е по-голямо ±2 oС. Успешните хидравлични изпитвания позволяват да се изпълнят изолациите на системата и другите довършителни строително-ремонтни работи.

Пуск и експлоатация на инсталацията

Всички документи, удостоверяващи приключването на строително-монтажните работи, надеждността и правилната работа на инсталацията, както и съответствието на вложените продукти с изискванията, трябва да бъдат проверени при приемането на водопроводната инсталация. Наредбата регламентира минимално съдържание на пакета от приемо-предавателна документация.

По време на техническата експлоатация на водопроводната инсталация, водопроводите, крановете и другите елементи се поддържат в изправност така, че да се минимизира рискът от аварии, а евентуалните загуби на вода и разходът на енергия също да бъдат минимални, се твърди в нормативния документ.

Хидравлично оразмеряване

Наредба 4 регламентира начините за оразмеряване на гравитационните и помпените водоснабдителни системи. В основата на изчислението при самостоятелни и обединени (които провеждат вода и за противопожарни нужди) водопроводни инсталации стоят максималните секундни водни количества при различни типове уредби. Смукателите и тласкателите при помпени водопроводни инсталации се оразмеряват за дебита на работната помпа или на работната помпена група. Оразмерителното максимално секундно водно количество за питейно-битови нужди във водопроводните участъци се определя съгласно специални приложения на наредбата.

Максималните оразмерителни скорости на студената и горещата вода се определят спрямо вложените елементи. За гравитационни и помпени инсталации в жилищни сгради с помещения, характеризиращи се с допустимо ниво на шума до 40 dB(A), максималната скорост е 2,0 m/s. За всички водопроводни отклонения и за водопроводните инсталации във всички останали сгради максималната скорост е 2,5 m/s. За смукателите и тласкателите в помпените инсталации също са посочени стойности - съответно 0,7 m/s и 1,2 m/s. Максималната оразмерителна скорост във водопроводните клонове за пожарни и аварийни нужди към пожарни кранове е 2,5 m/s.